"АВГУСТ месец тук е вече,хайде всяка със човече!" 17

И аз съм си още 2 в 1.
Толкова съм се замотала в мисли около ремонта и кое как да е, че изобщо все едно няма да раждам.
Поздравявам всички майчета и специално искам да кажа на tolinka, че се радвам страшно много, че бебчо вече е при нея. Наслаждавайте си се на дечицата, бъдете спокойни и живи и здрави най-вече.
Костите и мен доста ме болят, особено през нощта едвам се въртя, добре, че ми остават 10тина дена до секциото.
Краченцата и те към края на дена заприличват на копитца
По въпроса с кърменето обаче съм адски шашната и се надявам след раждането да мога да се мобилизирам. Като чета много сложно ми изглежда.

Момичета,искам да Ви попитам нещо относно бебешките шезлонги и люлки.Практични ли са за първите месеци,защото получавам противоположни мнения. Тъй като не са на 100 % легнало положение било вредно за бебето да стои по дълго време,а на тях пише че са от 0 +.

а по темата за роднините- мечтата ми е да не живеем с нашите- от 3 месеца сме при тях (въпреки че сме в къща на различни етажи), не ми се мисли какво ще става като се роди бебето.. те няма как да не се месят, а аз не съм живяла с тях от 5 години и ми е много трудно сега - свикнала съм по никакъв начин да не разчитам на тях- нито финансово, комо ли за съвети и мнения..
Като стана ясно , че ще сме при тях ( докато си вземем апартамент, или не издържим и избягаме на квартира) бях сигурна , че ще ми е по трудно общуването и разбирателството с тях, отколкото с бебето.. с майка ми сме били винаги в трудни отношения като Маргото.. Даже като стана ясно , че напускаме квартирата и идваме да живеем в къщата почнахме да правим ремонти тука и на майка ми репликата беше - "На си давайте парите, защото не се знае докога ще сте тука" бях 4-5 месец бременна и  след луд скландал и рев мислихме да ходим с моя да живеем от където той е родом , защото има там къща и апартамент..
накрая решихме да останем тук заради работата му, но не се знае докога.. А цялата случка майка ми се опита да извърти като " Надявам се по - бързо да си купите собствено жилище , за да ви е по удобно".. пълни глупости.. И всеки ден имаме разминавания и разногласия, но търпим , все пак сме на чужда територия...

Незнам как търпите чужди хора , аз свойте не мога..

Привет момичета,
ние от вчера сме си вкъщи и едва сега намирам малко свободно време да попиша и да ви доразкажа за моето екстремно раждане.
Във вторник вечерта нямах абсолютно никакви признаци че ще родя, цял ден бях спала, нямах ни контракции, НИЩО. Вечерта като си легнах тъкмо заспивах и изведнъж усетих много силен ритник в слабините, ама толкова силен че подскочих чак. Викам си "Ч да ида до тоалетната да видя какво става." Отивам аз а по пътя почва лекичко нещо да тече, помислих си че съм се изпуснала, оатидох до тоалетна и видях че май тапата ми беше паднала, имаше кървави парченца и водата продължаваше да тече ама мъничко и имаше кръв във нея. Усъмних се да не са околоплодни води, макар че очаквах да рукнат като река, пък при мене съвсем мъничко си течаха. Взех спринцовката с реактива който Цанов ми даде и стана синьо "Аха почва се". Обадих се на Цанов, той каза че ще се обади на екипа за секциото и да тръгвам към Вита. За 10 мин се изкъпах и оправих и се приготвихме за тръгване. Обаче мен като ме напъна една силна контракция, много продължителна. Тръгнахме с колата, контракциите бяха на 6 мин. Пристигнахме във Вита, главната акушерка ни чакаше, но другите доктори още не бяха там. Тя ми каза да се приготвя и да отида да ме прегледа. Контракциите ми вече бяха на 3 мин. Едвам се качих на магарето, толкова много ме болеше от тези контракции че само се свивах. Жената като погледна и вика: "Ама какво секцио ще правим, ти имаш 8 см разкритие, аз му виждам косата вече, стискай докато дойдат докторите, ти голям късмет си извадила можеше и в колата да родиш". А на мен ми се реве и искам упойка, а тя ми вика, ама то няма никакво време за упойка. Направи ми клизмата и стана страшно, контракциите се засилиха и станаха още по болезнени. Дойдоха докторите, целия екип за секциото, ама като разбраха че секцио няма да има веднага ме вкараха в родилна зала. Анестезиолога каза че ще ми сложи една нова комбинирана упойка, бърза като спиналната но не засяга краката а само корема, само че каза че няма да ми слага цялата доза за да не спрат контракциите и наистина слд 5 мин вече не усещах коремните контракции само тези в кръста. Почнаха да ме карат да напъвам ама като не знам как, напъвам уж ама нищо (м/у другото като почнеш да напъваш вече болката от контракциите ти е все едно). Стана ми супер лошо и почнах да повръщам, и Хаджиев и анестезиолога "А така повръщай, добре напъваш докато повръщаш". Да де ама стомаха ми се изпразни и нямаше вече какво да повръщам и ми мина. И трябваше вече да си напъвам сама. Цанов погледна и каза че бебо някак е минал покрай опашката ми без да се закачи и няма нищо опасно. На мен обаче от тея напъвания толкова ми се доспа че се унасях направо и не можех да напъвам ефективно. Накрая анестезиолога и Хаджиев ми затиснаха с една ръка от двете страни нощницата и едновременно с лакти ми натиснаха корема и бебко излезе. Цялата процедура от влизането във Вита до излизането на бебо продължи час и 20 мин. Цанов каза че нямам нито един шев. Анестезиолога ме пита "Това трето раждане ли ви е?" Викам му: "Ми не първо", той се смее и казва "Е какъв късмет сте извадили ако знаете".
На следващия ден  дойде една от гинеколожките във Вита и ми разказва как са се събрали 3 гинеколози и един ортопед горе в хирургията и обсъждат моята снимка и се чудят и маят как съм успяла да родя нормално без да се наложи да ми счупят опашката. А Цанов на другия ден ме пита: "Абе ти да не би да можеш да си мърдаш опашката". Викам му: "Ми да аз съм въртиопашка "
Та така....
Надявам се не съм ви досадила с дългия ми пост, ама не се знае кога пак ще вляза да пиша, макар че Алекс засега само спи, гласчето му не се чува.
Сложих малко снимки на Алекс, и аз да се изфукам  

П.С Както вече бях споменала в един предишен пост, дивана остана невредим, дишайте спокойно. (Абе знаех си аз че за смях ще стана с тоз диван, ама ...)

На 06.08 в 15:45 се е родил бебе Любослав - 3400г, 50 см на мама karinna. И двамата са добре и ви поздравяват.

Да е жив и здрав малкия Любослав, и да носи много радост на мама и тате.

Поздравявам всички мами, които са гушнали вече своите бебчета, няма да поздравявам поименно, тъй като не съм чела от доста време. Да са живи и здрави малките мишлета, да правят родителите си още по щастливи.
Отивам да чета назад, каквото съм изпуснала.

Честито бебче на карина   

Ади, и ти като мен без малко да родиш по пътя или у вас  Между другото твоят случай е още едно доказателтсво, че лекарите в БГ се презастраховат с това секцио. Ето  роди си нормално, че и без никакви поражения. Направо си късметлийка

ПП: Алекс е голям бонбон, особено на последната снимка.

Деси, добре дошла! С голямо нетърпение очаквах да разкажеш как е минало всичко. Направо не мога да повярвам, че си успяла да родиш нормално и то за толкова кратко време, браво!!! Виждаш ли как в крайна сметка нещата се нареждат точно както трябва

Малкият Алекс е страшно сладък!!! Много, много да ви радва!!  

Честито и на мама karinna!!!     Да е жив и здрав малкия!

Деси, много е хубав сина ти пу-пу-пу да не му е уроки-четох какво си писала и се усмихвах-виждаш ли как всички правим планове, а после става каквото трябва да стане.
Честито момченце на Карина и тя милата много го изстрада.

  Adi, според мен си единственият случай на жена опитала се да заспи по време на напъните на магарето
Кори, естествено,че се презастраховат , става дума за живота на дете. Ти ако беше лекар щеше ли да поемеш този риск? Доколкото разбрах според 3 гинеколози и един ортопед , е било цяло чудо ,че всичко е минало без проблем. Или и 4мта са безкрайно некадърни или наистина е било голям късмет.

Аз не съм се опитвала насила, някак отвътре ми дойде  

П.С всъщност май не единствената, доколкото си спомням и vchavdarova  ми обясняваше колко много и се е спяло    а може и да не ми го е казвала тя, а просто да ми се иска да не съм първия и последен идиот почти заспал на родилната маса 

Нали ви казах, голям късмет е че съм въртиопашка 

Сега сериозно, доктора каза че наистина е късмет че бебето е било по малко и някак си е успяло да мине покрай опашката без да се закачи на нея.

Извинявам се, че нахлувам, но не се сдържах.Искам да поздравя мама   tolinka и да изкажа голямата си радост от най-прекрасната новина.Честито мила Tolinka,най-чаканата радост е вече при теб мила.Желая ти много сили за малкия юнак да ви радва безкрайно много,да те изпълва с щастие и любов и да те кара винаги да се гордееш с него.Бързо възстановяване на теб и много подкрепа от най-близките.Целувам ви  и двамата   
 

На всички останали мамчета пожелавам много късмет и здрави бебчета.Дерзайте 

Честито на Violet, Рошла,Karinna и мама Анири     
Да са ви живи и здрави рожбичките!
Толинка ,толкова трогателен разказ!Пожелавам ти да се чувстваш все по-щастлива и горда като мама!Засужаваш го!Просто ,като четох се сетих за това стихче и исках да го споделя с теб!Дано ти хареса.....http://bg.netlog.com/iren_keranova/blog/blogid=41397 
Ади наистина е хубаво човек понякога да е "въртиопашка" В кръга на шегата разбира се!Късметлийче си ,ей,след толкова колебания накрая всичко да мине леко.Дай Боже Алекс да е също такъв късметлия,а и вие като негови родители да му се радвате !
Маринка и Валинка още са в отбора 2 в 1,обадиха се.Важното е ,че сте добре момичета,а че и при двечките има с какво друго да се занимавате карай,всичко минава и заминава!Дано резултатите са добри и бебчетата се появят лекинко и са здравички!
Заминавам да свърша нещичко и аз ,да сготвя нещо набързо.Не че в тая жега ми се вихри много,но...ще се напъна.Ако бебка и тя се напъне няма да е лошо вече,че ако чака мен да ми мине страха никой път няма да стане.Даже вече ми се ще да се реши сама,че иначе ще ме привикат май май в средата на седмицата.
Билянка и Ред шу не се обаждат,стискаме палци!

Здравейте момичета,честито на всички майчета с бебчета, да са живи и здрави!
Аз се включвам да ви кажа ,че днес се роди моя братовчед ДИЛИАН на мама aliira
Бебчо тежи 3050гр. и 49см.И двамата са добре!