Към майките раждали секцио!

Аз съм раждала само естествено, но сестра ми , която роди наскоро, е преминала и през двата вида раждане.  Аз понеже бях почти неотлъчно с нея в болницата, мога да кажа, че възстановяването и беше буквално за 2-3  дни. Още от първия ден в къщи се грижи абсолютно сама за бебето, без ничия помощ.  Ходеше спокойно още на следващия ден след операцията , но и рехабилитаторката настояваше да се движи много. Шевът е козметичен и белега изчезна напълно след около 2 месеца без допълнителни мазила. Секциото се наложи заради седалищно предлежание.
Аз като жена която е минала през естествено раждане съм категорична, че повече не бих си го причинила.  На мен ми отне повече от месец да се възстановя. Съжалявам за всички страдалки тук, но аз досега не съм видяла толкова тежки последствия от секцио както ги описвате, а имам аптека и се срещам с много раждали жени. Никой не може да ме убеди че естественото раждане е по приятно и лесно или възстановяването е бързо.

Първо секцио - по желание, бебе 3200гр !
Второто , заради първото, бебе 3800гр !
С първото ме вдигнаха да стана на следващият ден ( операцията беше след обяд ), с второто същата вечер ( операцията отново бе след обяд ) !
Болката не е кой знае какво , е, неприятно е , вторият път ми се стори по - болезнено !  И сега , както и първия път, белегът се заличи бързо !
И за двете бебета , се грижех от момента, в който ми ги донесоха в стаята ! След прибирането от болницата си поех домашните задължения, без проблем !

Родих секцио 2 дни преди термин.
Спиналната упойка не се получи и се наложи да ме поприспят леееекинко. След събуждането болката не беше кой знае какво, мен повече ме изтормози сухотата в гърлото и чувството, че тръбата е още там. Раздвижиха ме 10тина часа след операцията. Болка през следващите дни почти нямаше, при мен трудното беше заради чувството на парене около самия срез. На 6-тия ден излязох от вкъщи да пазарувам, а от друсането на колата по дупките сякаш допълнително ми се понаместваха вътрешностите 
Два месеца и половина след операцията белега още си личи, но и това се преживява.
Абе с две думи, ако утре трябва пак да родя, ще го направя с удоволствие и то пак секцио

Предварително се иzвинявам zа спама, обаче zащо тук zадължително трябва да има подобни обобщения?
Аz няма да убеждавам никого в нищо, не ми трябва да го правя. Но какво да кажа, ако след две раждания (естествени) не съм имала въzстановяване? Просто не е имало от какво да се въzстановявам. И да не само е "приятно"   , ами е просто велико нещо...

А zа конкретния случай съжалявам, не мога и да си представя какво е, но съвсем не zначи, че всички се чувстват така след раждане... И слава Богу 

Аз родих секцио, защото главата на бебето се беше заклещила в таза и при 10 см разкритие не искаше да излиза. Роди се 4.050 кг, 55 см. Вдигнаха ме след около 12 часа. Беше ми трудно да вървя, да ставам от леглото и това продължи около месец  Организмът ми не можа да абсорбира конците и раната беше гноясала от единия край, докато ги изхвърли... Сега всичко мина и замина. Съжалявам, че се наложи да родя секцио!

Сова, не че нещо... ама поне в интерес на точността - жената казва, че е раждала два пъти естествено и че повече не би родила така. 
Иначе и аз съм против обобщенията, и за двата "лагера" важи. 

Дамм, Ника, сега се върнах, права си. Иzцяло съм объркала авторката на поста със сестрата от раzкаzа Много тъпо, наистина, не раzбирам как се е получило.. Иzвинявам се, грешката е моя. Ще пооправя таzи тъпотия горе..

Моето секцио се наложи в хода на раждането, заради неправилно разположение на бебето. Иначе размерите му бяха съвсем в норма. От следващия ден ходех, макар ставането от хлътналото легло в болницата да беше малко зор. Най-неприятното е, че и до днес има дни, в които секциото ужасно ме сърби - иначе болката рано или късно отминава, както при всяка една операция.

 И аз родих секцио. Оказах се алергична към всички упойки и всъщност това ми беше основното притеснение. Поставиха ми спинална упойка и самото й поставяне беше много безболезнено, но мен ме беше ааадддскииии много страх  Същият ден след операцията си болеше, не мога да си кривя душата, направо ми се ревеше, но благодарение на специалната ми алергия на мен не можеха да ми бият обезболяващи и си мисля че това е причината за нечовешката болка. Изненадващо на следващият ден болката отшумя и към обяд си се изправих и започнах с разходките. Изправи ли се човек веднъж най- лошото е минало. Първият ден малко приведена ходех, а на следващият напарво ис тичах по коридора. Бебенцето от вторият ден си беше денонощно при мен. Когато на 5-ят ден ни изписаха въобще не усещах че съм оперирана. Кожата около шевът може би година след операцията беше лекиинко обезчувствена. Сеа като се замисля в цялото раждене имаше два болезнени момента - поставянето на катетъра и момента в който спиналната упойка започна да ме пуска ... но за втората болка според мен причината беше липсата на обезболяващи, защото на другите момичета в стаята им слагаха и тях определено не ги болеше- казваха че само лекинко им опъва. За белега какво да кажа- има го и сега, но определено не ми пречи- тоолкова  етъничък и безцветен, че дори не го зобелязвам...особено на фона на стриите които ми се появиха по време на бременността направо си е невидим 
 Не съм раждала естествено, а и аз също мразя обобщаванията. За себе си мога да кажа, че ако пак ще раждам, ще родя отново секцио. Може естественото раждане да е нещо велико и като усещане и като преживяване...но като чувах как крещят момичатата раждащи така, просто не бих си го причинила 

Благодаря на всички мамета за споделеното.....днес сме на лекар и ще пиша какво сме решили окончателно!

Родих със секцио поради седалищно предлежание на бебето - 11 дена преди термин. За мен операцията мина много леко, станах от леглото още същия ден (е, не съм ходила, но поне станах). Болката беше напълно поносима, но може би ми се стори така, защото абокатът ми беше засегнал нерва на ръката и след операцията се гърчих от болка в ръката и рамото, та корема не го и забелязвах Иначе болката в корема ми трая много кратко, няколко дни.

Ели се роди 3 кг, което не звучи толкова малко , но като и видя снимките от след раждането направо ми става лошо - само кожа и кости е Мисля си, че ако беше изкарала още седмица-две в корема ми щеше да и е много по-лесно да се кърми и да пребори жълтеницата и т.н. (Имахме много ядове с храненето и първия месец). Но при мне гинекологът настоя за ранно секцио заради позата на бебето.

Та съветът ми е: ако се стигне до секцио и имаш право на избор на датата, тоест няма медицински показания за спешна операция, избери възможно най-късния ден, на който докторът ти се съгласи, за да може бебето ти да е максимално готово да се роди. Това го казвам, защото знам, че има много майки, които съобразяват датата да секциото със зодии, ден от седмицата и прочее алабализми, което според мен е много глупаво  

А белега не го мисли, това е последна грижа Така или иначе е на място, което почти никой никога не вижда, освен мъжът ти.

Моето секцио беше планирано и по медицинско показание - операции на тазобедрените стави като дете, от вродена двустранна луксация. Синът ми се роди 3050/47 см, 12 дни преди термина. По време на самата операция, която мина едва за 20 минути, не усетих нищо смущаващо, с изключение на това, че в самото й начало, още преди да извадят бебето, започна неудържимо да ми се гади, чак се закашлях. Но своевременно сестрата на анестезиоложката ми вкара инжекция и ми мина. Аз съм си с ниско кръвно и явно този литър разтвор, с който те "напомпват" преди секциото, за да не се срине от упойката, не ми беше стигнал. Този дискомфорт продължи едва минута, а след намесата на анестезиолога до края на раждането вече нямаше никакъв проблем. Поисках да се изправя в леглото 6-7 часа след секциото. На сутринта, 20 часа след раждането и непосредствено преди преместването ми от реанимация, вече си станах да се раздвижвам. Ако ти кажа, че е било без болка, ще те излъжа, но не е нетърпима! Просто не трябва да се отказваш, а да направиш няколко крачки, колкото и да е срязващо усещането. Никой не те кара да бързаш - просто стискаш зъби и лека-полека... Важно за благополучното изправяне, без да ти се завие свят, е  2 часа след секциото да пиеш много вода. Успех!

Родила съм секцио защото седях със спукани води 24 часа няма контракции,няма разкритие,увита пъпна връв и по дълга от нормалното.
Сега /след 1 месец/ ми предстои второ секцио защото :ниска плацента,напречно разположение,малък период между двете бременности и т.н.
Боли все пак е операция ,а не си на почивка,но след като не съм имала помощ явно е поносимо.Първите 24 часа си исках обезболяващи не съм се правила на герой.
Белегът зависи от шивачът,а моят е перфектен.Мъжо ме е питал къде е белгът и се е пулил...

И двете операции минаха много леко и със супер бързо възстановяване  И двете бебета бяха по 3300 гр. и 51 см. За жалост моята кожа прави гадни белези, така че въпреки "добрия шев и кройка", си имам дебел и червен белег 

И моето секцио беше по медицински показатели. Бебето се роди 8 дни преди термина, с тегло 3,550кг. Болката беше слаба, единствено прохождането ми беше по-болезнено. Белегът ми е почти незабележим.