Публикувана: 6 авг. 2010, 15:05 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2010, 21:30 ч.

Проблем...

4 962
93
1

# 30 6 авг. 2010, 23:19 ч.

Мнения: 29

Цитат на: Mirama в пт, 06 авг 2010, 23:05

Rachelle, така представени нещата звучат по съвсем различен начин.
Тоест заплатите, които получавате са една част от постъпленията ви....но щом баща и си позволява да купува споменатите "машини", които не знам точно какви са...
Толкова ли са му необходими? Не може ли да се откаже от една от тях (цитираните 2000лв), и с тези пари дъщеря ви ще живее в другият град половин година.
Едно е наистина да нямате възможност и пари да я издържате, друго е да имате някакви пари, но те да отиват за други неща...
Аз лично бих поставила образованието на детето си на първо място, пред задоволяване на някакви други мои капризи, мераци и хобита...

Решил е да произвежда мебели. Предпочете това пред охранител. Колкото до парите - водят се негови и нямам никакъв достъп до тях.

# 31 6 авг. 2010, 23:25 ч.

Варна
Мнения: 6 890

Леле мале.
Направо не смея да напиша какво мисля за дъщеря ти.
Ще напиша какво мисля за теб - зле си я възпитала, зле , оправдания много.

# 32 6 авг. 2010, 23:28 ч.

Мнения: 29

От описанието ти за мен мога да предположа "Малка разглезена пикла?"

# 33 6 авг. 2010, 23:32 ч.

София
Мнения: 16 175

Не ми е ясно какво е това дете - от сега държи сметка на родителите как си харчат парите.
Добре, тя искала пари за учене. Но наясно ли е, че готовите пари бързо свършват. Докато се обърне ще стане време за университет, но тати за да не и харчи парите ще е само охранител.
А готовите пари се топят от инфлацията.
Какво лошо има човека да купува машини за производство, да се мъчи да направи нещо хубаво и да спечели повече пари. Нали те пак са за детето му.
Флаш е права - много лошо сте я научили да ви прави сметка на средствата.
А картинката на десктопа, нежеланието за вечеря - за мене не са от значение. постановки на разглезено себично дете.

# 34 6 авг. 2010, 23:46 ч.

Мнения: 29

Aisha, няма да крия, че аз съм против, това че той е решил това с мебелите. И на него съм го казвала и на теб ще го напиша: предпочитам да си купя мебели от производител, който се е наложил на пазара, от много години е в бизнеса, хората имат мнение за тях. Бих ги предпочела пред новоизлюпен производител, дори това да е мъжа ми.

А дъщеря ми си загуби доверието към баща си, защото в един момент казва "За нас образованието ти е най - важно, затова слагаме парите в сметка, която никой няма да пипа" и в следващия момент го вижда как й отказва следното образование, за което тя вярва, че зависи голяма част от висшето, после как баща й плаща хиляди за машини от 'неприкосновената' сметка. Детето е разочаровано и не мога да го виня.

# 35 6 авг. 2010, 23:54 ч.

Мнения: 503

Тези неща, както споменаха горе, се коренят във възпитанието. Когато родителите се притесняват да се противопоставят на детето от малко и да го възпитават на уважение, то пораства и започва да нахалства, все едно е сред връстниците си, а не с родителите си. Не е "малка разглезена пикла", но все пак има нужда да й се обясни, че не всичко, което иска, ще се получава с магическа пръчица. Когато детето започне да изкарва пари, само ще се разпорежда с тях, но засега мама и тати решават кои пари за какво ще отидат и коя инвестиция си заслужава. Образованието на детето няма да пострада. Ако е толкова навита да учи, сяда и започва да учи, без значение в кое училище е. Освен ако въпросното училище не е "професионална гимназия" (техникум) и в града ви няма друго, в което се учат същите неща, както в другия град (механика, електроника, готварство, строителство, текстил), няма причина за инатене.

# 36 7 авг. 2010, 00:05 ч.

Мнения: 29

Цитат на: Victory в пт, 06 авг 2010, 23:54

Ако е толкова навита да учи, сяда и започва да учи, без значение в кое училище е..

Тук не мога да се съглася. За мен детето не трябва да ходи като робот на училище: отваря учебник, пише, затваря учебник, пише домашни, учи и така отново и отново. Ако едно дете чувства, че средата му е гадна, ако не може да се приобщи към гимназията, ако го бият или тормозят/ дано не става никога/, ако сградата се руши..? Мислиш ли, че едно дете би успяло да изкарва добри оценки, ако в един момент е в стаята по математика, а в другия момент пода пропада и то се озовава на първия етаж? Или ако го преследват и го бият? Как едно дете, което живее в страх, че може на другия ден да е пребито ще отива на училище, ще учи, живее, расте, общува нормално? И да ти кажа, чувствам се ужасно, че не мога да осигуря училище с прилична сграда на детето ми и че съм му отнела възможността да ходи на училище с желание, че го осъзнавам и не мога да променя нищо. Не е от най приятните чувства, повярвай ми.

# 37 7 авг. 2010, 00:16 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 567

Боже-ама и аз не разбирам ......пари, пари -сметки за висшето и .....малеееее
и аз мисля, че много се бърка-всеки трябва да си знае мястото, а и какво от това като БАЩА и е взел от парите И .................. Tired

не го разбирам това-ми то излиза ,че нейното училище е най-важното -да бе да ...........нещо объркано има тука..............
стига си изпитвала вина и подкрепи мъжа си, защото от сега като и внушите, че сте длъжни да и осигурявате всичко не ви виждам.................

# 38 7 авг. 2010, 09:38 ч.

Мнения: 3 161

Извинявай, не изчетох всичко; но бих те посъветвала, вместо да събираш мнения от непознати хора, да разкзваш семейната си история пред всички и да се оставяш да ви съдят, отиди ти на психолог, сподели проблема с него и виж къде е причината. Колкото и да не ти се иска да признаеш, ще намериш част от причината и в себе си, а това е хубаво, защото над тази част поне имаш контрол и можеш да я промениш.

# 39 7 авг. 2010, 09:58 ч.

Мнения: 29

мадам тиква, точно за това, че търси сметка на баща си я оправдавам, може да ме наречете лоша майка. В такава ситуация и аз бих постъпила като дъщеря си.
Емем, писах тук, за да си изясня ситуацията за себе си. Имам приятелка психолог и след като й разказах цялата ситуация м/у мен и мъжа ми /до дъщеря ми не бях стигнала/, тя чисто приятелски ме попита как може още да сме женени.

# 40 7 авг. 2010, 10:10 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 567

значи нещата са съвсем различни...да беше започнала с това
ами каквото и да е ,виждаш колко хора ти казваме, че дъщеря ти прекалява- все пак кой е родителя ти и баща и или тя

# 41 7 авг. 2010, 10:10 ч.

София
Мнения: 272

Цитат на: Rachelle в пт, 06 авг 2010, 21:44

Още щом разбра, че баща й се е прибрал, дойде и го пита "Моя живот колко машини струва?" и после взеха да си крещят
"Нали имаш телефон, какво се оплакваш?"
"Не смей да намесваш телефона, не съм взела от твоите пари, а от спестяванията си. Така, че ти имаш най - малко право да намесваш телефона" "ти ми провали висшето, за да си купуваш глупости!"
"Ти като си купуваш книги, аз ще си купувам машини!"
"Нямам право да чета, за да не ми пипаш парите за университета, така ли?!"
Отиде си в стаята, а мъжа ми започна да мърмори. пробвах да се намеся, но се опитват да се надвикат взаимно.

Victory, в този случай я оправдавам до някаква степен, защото ако баща й не "парадираше" с машините си, тя може би нямаше да се усъмни в него. Казах му го.

Цитат на: Rachelle в сб, 07 авг 2010, 09:58

Мила Rachelle , не търси вина във въпросното училище.Проблемът според мен е друг и не е в училището а в къщи. Извинявай, че се намесвам, няма да описвам личен опит, но си струва да помислиш над-това. Погледни на нещата от друг ъгъл.

Последна редакция: сб, 07 авг 2010, 10:17 от nadia.76

# 42 7 авг. 2010, 10:13 ч.

Мнения: 1 792

Мисля, че проблемът с детето ви е сериозен. Според мен причината не е в някакъв училищен тормоз, а в попарването на амбициите и за по-добро образование. Вероятно училището, в което е искала да учи е в по-голям град и е по-добро. Освен чувствително, предполагам детето ви е способно и амбициозно, затова изживява тази невъзможност да и осигурите образованието към което се стреми. Говорете с нея, че има възможност, ако не се чувства добре в новото училище, да се премести след 9 клас. Може би тогава финансовото ви състояние ще го позволи. Не си мислете, че е някаква детска драма, защото на тази възраст кризите могат да бъдат много сериозни. Вероятно като отказва да се храни иска да ви вмени чувство за вина, т.е. един вид емоционално изнудване. Покажете се съпричастна към разочарованието и и следете за промените в настроенията и.
И още нещо - нека темата не се превръща в обсъждане на семейните отношения със съпруга ви. Гледам тук има някои безгрешни майки, които си позволяват да търсят причините във възпитанието на дъщеря ви. ooooh!

# 43 7 авг. 2010, 10:17 ч.

София
Мнения: 1 508

Rachelle, май имаш доста изкривена представа за живота. С правене на мебели мъжа ти може да ви осигури много по-добър живот, отколкото с охрана на няколко места (защото само една такава работа категорично не е достатъчна) - цените на материалите не са високи, една готова мебел от магазин струва поне 2-3 пъти повече, отколкото сам да я правиш, а ако мъжа ти може да прави качествени мебели на конкурентни цени, ще се намерят и достатъчно клиенти. Така че машините са едно много добро капиталовложение.

Мисля, че ти с нагласата и настроението си настройваш детето против баща му, вместо да го подкрепиш. И ако продължаваш така, психоложката ви наистина ще се окаже права.

# 44 7 авг. 2010, 10:51 ч.

Мнения: 22 520

Jarrita, явно не си съвсем запозната с цените на мебел от завод и мебел, произведена от 1-2-3ма човека. Различават се, но по-ниски са винаги цените на заводите.

Относно проблема на авторката, аз написах и по-нагоре, седнете тримата в къщи и обсъдете нещата. Това е най-добрият вариант.

Препоръчани теми

Пубертетът при момчетата - тема 16

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Употреба на райски газ

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Причина:

Причина: