не съм сигурна, че нашият тати е наясно с този аспект на храненето 
до колкото го познавам - едва ли ще е притеснен:)
до колкото го познавам - едва ли ще е притеснен:)
- Публикувана: 1 ноем. 2005, 10:03 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2005, 09:26 ч.
А как реагират мъжете ви за кърменето на обществено място.
Нашият тати в началото ме погглеждаше доста лошо при споменаването на тази алтернатива, но като установи, че и на него му изнася (демек не трябва по-рано да си тръгва), стана по-напорист и от мен 
. Няколко пъти се е случвало да ми казва да кърмя някъде, пък аз да не смятам, че е добра идея......
. Няколко пъти се е случвало да ми казва да кърмя някъде, пък аз да не смятам, че е добра идея......
Сташна темичка 
Когато за първи път се кърмихме навън бяхме цялото домочадие
плюс едно ремарке багажи колички, колелета, топки, тротинетки ... (няма майтап, но едвам се напъхахме в колата 
). Когато дойде ред да се кърмим си намерихме удобна пейка, а татко ни и батко ни си играха около нас, а си мисля че
той се притесняваше много повече от мен, но нищо не ми каза само идваше от време на време да ни види как сме дали не ни трябва нещо и естествено да ми даде вода (тогава се кърмехме с часове) и непрекъснато ме загръщаше, оглеждаше, наместваше количката и др. Подкрепя ме, само прави въпросителен поглед когато му кажа, че ще кърмя в движение и само ми търси пейки. Някой път трябва да направя като Джейд и Хедра и да го изненадам. 
Когато за първи път се кърмихме навън бяхме цялото домочадие
плюс едно ремарке багажи колички, колелета, топки, тротинетки ... (няма майтап, но едвам се напъхахме в колата ). Когато дойде ред да се кърмим си намерихме удобна пейка, а татко ни и батко ни си играха около нас, а си мисля четой се притесняваше много повече от мен, но нищо не ми каза само идваше от време на време да ни види как сме дали не ни трябва нещо и естествено да ми даде вода (тогава се кърмехме с часове
) и непрекъснато ме загръщаше, оглеждаше, наместваше количката и др. Подкрепя ме, само прави въпросителен поглед когато му кажа, че ще кърмя в движение и само ми търси пейки. Някой път трябва да направя като Джейд и Хедра и да го изненадам. 
Всъщност нашият татко ме склони да кърмя навън, чак когато Теа беше на 3 м. и половина. Бяхме на морето, колата беше далеч, а той е изи-споко човек и определено не му се бързаше с ревящо бебе, намери ми една пейка и каза - айде да обядвате тук. През цялото време стоеше до мен и ме успокояваше, че никой не гледа в нас и че изобщо нищо не се вижда. Оттогава кърмя навън без притеснения. Е, в началото и да исках не можех, защото бях твърде умна да се изцеждам след всяко кърмене. А тогава точно бях успяла да спра цеденето и така наведнъж усетих всички благини на кърменето 
Само ме е яд, че изпуснах толкова дъъълги летни разходки, а вместо това в най-големите жеги катерех баирите към вкъщи...
Само ме е яд, че изпуснах толкова дъъълги летни разходки, а вместо това в най-големите жеги катерех баирите към вкъщи... 
Нашият тати няма нищо против.Дори за него е много по-удобно като кърмя бебо в движение и не се налага да се прибираме през час-два да ядем.Единствено се притесни веднъж,когато тръгнах да кърмя пред неговите приятели.Пък те се притесниха два пъти повече и аз им спестих гледката
Нашият татко е голям привърженик на кърменето пък и въобще не е ревнив на тема разголване на публично място та приема кърменето навън с голямо одобрение. Той е по-голям агитатор за дълго кърмене и късно захранван и от мен - скоро взе да развива теории на една циганка, която му искаше 50ст. за кисело мляко за бебето си, а той и обяснява, че е вредно да му дава кисело мляко, а трябва да кърми
Та дори, когато аз смятах за разумно да се приберем, той предлагаше да хапваме в крачка навън.
Сега вече избягвам да кърмя навън, правя го само като сме савсем безутешни, защото малкият Бандит порасна и не цока мирно сгушен в мама, а заема всякакви акробатични стойки, та сигурно сме голяма атракция погледнати отстрани. Мен не ми пука особено де - ако сеналага, нека събираме зяпачи - по-добре да си успокоя детето пред публика, отколкото да се тъшка и пищи.
Та дори, когато аз смятах за разумно да се приберем, той предлагаше да хапваме в крачка навън.
Сега вече избягвам да кърмя навън, правя го само като сме савсем безутешни, защото малкият Бандит порасна и не цока мирно сгушен в мама, а заема всякакви акробатични стойки, та сигурно сме голяма атракция погледнати отстрани. Мен не ми пука особено де - ако сеналага, нека събираме зяпачи - по-добре да си успокоя детето пред публика, отколкото да се тъшка и пищи.
Моят е същият като на Хедра - консерва отвсякъде. И лечението му беше същото - кърмих без да разбере и оттогава подкрепя. 
Обаче и той свикна със спокойствието на външното кърмене, защото и двамата мразим да бързаме, пък и няма да мъчим детето гладно я. Абе голяма ми е опора (не само за кърменето).
Обаче и той свикна със спокойствието на външното кърмене, защото и двамата мразим да бързаме, пък и няма да мъчим детето гладно я. Абе голяма ми е опора (не само за кърменето).
Подкрепя ме.В началото му беше малко неудобно,но сега или намира подходящо място или ако сме в заведение,най често ходим в пицария"Уго" вика сервитьорката и пита,къде мога да накърмя бебата.Това досега най-често е ставало на долния етаж,където няма много хора,но два пъти съм си кърмила и на масата,без на никого да му направи впечатление.Бях с гръб и едва ли някой забеляза.Иначе редовно се кърмим в колата и тогава не ми пука много ,дали се вижда или не.