В началото не беше съгласен (то и аз в началото се срамувах), но дойде лятото, започнах да излизам на дълги разходки. Сега няма проблем и е доволен, че млякото винаги е с нас.
- Публикувана: 1 ноем. 2005, 10:03 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2005, 09:26 ч.
А как реагират мъжете ви за кърменето на обществено място.
Подкрепяме за всичко. Е, първите няколко пъти и на двамата ни беше малко непривично, ама с времетосвикнахме. Голяма свобода дава това кърмене. Не трябва да търчиш до дома при всеки позив на бебето, не се притесняваш какво става с адаптето по време на дългата лятна разходка. Ако го нямаше само честият нощен млеконадой... 
Ама, айде, да не ставам нахална. 
Ама, айде, да не ставам нахална.
Нашият тати е нещо средно между всички, описани досега, или от всички по малко. Всъщност не, никога не ми е забранявал да кърмя, където и да било. Първите пъти, когато съм кърмила навън,може би малко се е притеснявал, незнам, но в момента не му прави впечатление, по-скоро и двамата се забавляваме на ситуации, в които някой е любопитен как кърмя 
Но като цяло е от типа на татито на Зъхи, каквото аз реша за кърменето, а и за захранването, само още не може да си представи, че този процес може да продължи и до 2 годинки и нагоре, ама аз го подготвям от далече
Но като цяло е от типа на татито на Зъхи, каквото аз реша за кърменето, а и за захранването, само още не може да си представи, че този процес може да продължи и до 2 годинки и нагоре, ама аз го подготвям от далече
Не че ни се е случвало кой знае колко много пъти, но досега всеки път когато ревваше детето и аз решавах да го кърмя, той реагираше учудено 
, сякаш не вярваше че наистина ще го направя. После заедно отивахме да търсим пейка. Истината е, че кърменето навън все още е доста необичайно и малко смущаващо и за двама ни. Не знам дали някога ще претръпна дотолкова че да кърмя в заведение например 
.
, сякаш не вярваше че наистина ще го направя. После заедно отивахме да търсим пейка. Истината е, че кърменето навън все още е доста необичайно и малко смущаващо и за двама ни. Не знам дали някога ще претръпна дотолкова че да кърмя в заведение например . 
Не че ни се е случвало кой знае колко много пъти, но досега всеки път когато ревваше детето и аз решавах да го кърмя, той реагираше учудено , сякаш не вярваше че наистина ще го направя. После заедно отивахме да търсим пейка. Истината е, че кърменето навън все още е доста необичайно и малко смущаващо и за двама ни. Не знам дали някога ще претръпна дотолкова че да кърмя в заведение например .
, сякаш не вярваше че наистина ще го направя. После заедно отивахме да търсим пейка. Истината е, че кърменето навън все още е доста необичайно и малко смущаващо и за двама ни. Не знам дали някога ще претръпна дотолкова че да кърмя в заведение например . 
Мен много ме беше срам в началото да кърмя навън- ау, ужас, как, всички мен ще гледат, абсурд 
И редовно навън с мъжа ми провеждахме следния разговор:
Аз- Бебето е гладно, трябва да се прибираме
Той- Аре, бее, какво ще ти стане, дай ще седнем на една пейка ще го накърмиш
Аз- Не мога, срам ме е, бла бла бла
Той- никой няма да гледа в тебе, нормално си е, дъра бъра...
И на третия път, в който проведохме този разговор, капитулирах.
Така че го приема много нормално, доста по-нормално от мен самата. И е убеден, че никой не го вълнува моето кърмене, та в мен да гледа
И редовно навън с мъжа ми провеждахме следния разговор:
Аз- Бебето е гладно, трябва да се прибираме
Той- Аре, бее, какво ще ти стане, дай ще седнем на една пейка ще го накърмиш
Аз- Не мога, срам ме е, бла бла бла
Той- никой няма да гледа в тебе, нормално си е, дъра бъра...
И на третия път, в който проведохме този разговор, капитулирах.
Така че го приема много нормално, доста по-нормално от мен самата. И е убеден, че никой не го вълнува моето кърмене, та в мен да гледа
......но като видя че всичко е скрито покрито , а и бебко е спокоен и се примири.