Обичате ли стихове?

това стихченце си е мое и съм го пуснал в стиховебг под друго име, а ето и самото стихотворение:

Твоята усмивка

Нощ ... луна ... звезди ... едно момиче и едно момче
... аз и ти ...
прегръдка ... целувка ... две тръпнещи сърца и две
слети в едно души ...
отварям очи ...всичко е било сън! А е толкова реално
... и така всяка вечер от
дни насам ... Какво ми става? Може би не трябваше да
става така, но ... стана
.. не знам точно как се случи, но вече нищо не е
същото ... Желая те! Не те
виня ... не те предизвиквам ... не те моля ... просто
те желая!!! Искам да си
с мен, искам да съм с теб, искам ... да сме едно цяло!
Това писмо може да те
обърка, може да те шокира, може ...но ще ти позволи да
разбереш, точно какво
изпитвам! Просто това са рисковете на приятелството
между момиче и момче ...
то може да прерасне в нещо повече и ... един от
двамата да не е готов! Дано не
ме намразиш след това писмо ... дано не започнеш да ме
отбягваш ... дано ... а
дали ще дадеш път на моите чувства ... дали ще се
докоснеш до моята душа ...
дали ще се случи нещо между нас ... всичко зависи
изцяло от теб!!! Помисли си!
Обещавам, че това е първото и единствено подобно писмо
... рядко си позволявам
лукса да изразя ясно емоциите си пред някой, но ...
трябваше да го направя,
защото в противен случай щях да се побъркам ... Може
би трябваше да ти кажа
всичко това, вместо да ти го пиша ... но просто нямам
смелост ... щом погледна
в очите ти ... щом ми се усмихнеш ... щом потъна в
мекотата на твоя глас и ...
съм безсилен да направя каквото и да е ... може би не
трябваше да бързам, може
би трябваше да всичко да стане от само себе си, само
че аз нямам времето да
чакам ... Това писмо е отчаяна стъпка, с която или ще
те спечеля или ще те
загубя ... а не искам, не мога да те загубя ...
Подавам ти ръка - ръка, която
може да прегръща; ръка, която може да гали нежно;
ръка, която може да крепи;
ръка, която може да защитава ... приеми я! Защо ли
...? Заради една нощ,
заради една луна, заради едни звезди, заради едно
момиче и едно момче, заради
теб и мен, заради една прегръдка, заради една целувка,
заради две тръпнеши
сърца и две слети във едно души ...заради две отворени
очи, в които няма
страх, че всичко това е сън и ще свърши и най-вече
заради една слънчева
усмивка, която заслужава цялата нежност на този свят
... твоята усмивка!

Това го видях съвсем наскоро в дира.
Авторката му се е подписала с ник Дайка.

Не zнам zащо...


Бих искал да съм онзи който
продава свещите във храма
и да броя стотинките зад свойта
житейски не тъй важна драма.
Да връщам ресто, скрил очите
в покривката с мотив библейски.
а после да гася свещите
на прегорялата ви болки и надежди.
И пясъка и свещника старинен
във края на деня да чистя,
да премета и пода глинен
във нещо свое си умислен...
Във късен час въжето да издърпам
-да чуе вярващият своята камбана,
а после...после без да бързам
пред чудодейната икона да застана.
“Ти който жертвено приемаш
от нашите ръце върбови клони
и строго грешките ни гледаш
благослови денят ни скромен!
На своя кръст не дей да ни разпъваш
за да изпитваш наща вяра,
без болка остани да ни напътваш
децата сме ти -и нямаме поквара...”
....
Ти след молитвата ми в храма не оставаш.
Духът ти във небето свещи пали
...а с любовта която даваш
едно момче момичето си ще погали.

ето  нещо весело от мен или по точно от Хитър 5ър

Дочукане*
 
Ако Господ даде да не пукна,
най-естествено съм с интерес,
по-закръглена тоз път да чукна.
Скоро, тези дни, не точно днес.
 
Ще я чукна един път, но здраво.
Бидейки уважаващ се мъж,
чукам всички наред и направо,
изключения - не: По веднъж!
 
Иска Ви се да гледате, зная.
Споко! Аз съм широко скроен.
Идвайте и ще видите тая
как ще чукна във точния ден.
 
=============================
*Посвещава се на всички мъже,
имащи намерението да чукнат
някоя кръгла годишнина.

Две стих4ета на моята половинка, 4е сега само тях намирам.
Първото на мен е посветено, когато аз бях в София, а той в Бургас.

Тръгваш ти, потегляш надале4е,
няма да те има тук до мен в нощта,
няма да съм с тебе ве4е,
сърцето ми се дави в тъга.

И ден без тебе е мъ4ение,
признавам го пред вси4ки аз,
душата ми е сякаш в зато4ение,
а живота век не е пред нас.

Кога ли ще те видя пак поне за малко,
кога ще 4уя твоя глас,
ще видя аз лицето сладко,
ще те прегърна пак у нас?

Отиваш в столицата ти отново,
отива свой сред враговете " свои ",
в опит за живот наново,
но сълзи текат като порои.

Върни се, чу ли, не отивай,
остани при мене още миг,
аз те оби4ам, не забравяй,
в живота ми ти бе момент велик.

Ела при мен и остани.
Ела при мен да те прегърна.
Самотен съм. Не Вярваш? Погледни!!!
Нека и аз отново да те зърна.

А това е второто. Най-отдолу пише на кого е посветено и е бая тъжно стих4е. Публикувано е в hulite.net в4ера.

Ще дойде някога и моя ден,
Ще свършат дните мои и ще си замина.
От удари съдбовни съкрушен
И просто ей така ще се помина.

Ще има две страни тогава -
Едната много ще скърби
На могилната морава,
А другата пък ще се весели.

Ще ви освободя от мойто бреме
И от глупостите бълвани безспир.
И ще настане супер време
За вторите да вдигнат пир.

Надявам се и вие да ме разберете -
Аз бях човек и много съм грешил.
Ще отнеса със мене греховете,
Които Господ е решил
Да не ми прости като душа човешка.
И ще нося своя кръст,
Че съм направил много грешки,
Затворен във сандък под рохка пръст.

Не ме жалете вие и не ми плачете,
Едните искахте да е така.
Усмихвайте се и се веселете,
Прощавам Ви, дано настане веселба.

Не ме жалете също - първите,
Дарих ви с обичта си колкото можах.
Сега отивам в царството на мъртвите,
За да се слея с всички тях.

Аз вас обичах ви еднакво всичките,
И тези що подкрепа бяхте в труден миг,
И тези що не си пестихте силите,
Да доведете ме до този вид.

Единствено за вас аз ще жалея -
За мойта рожба и за моята любов.
И ще мисля аз и ще милея
Как ще се борите в живота тъй суров.

Желая ви от все сърце
Да изпитате неземна радост.
Ще се моля с вдигнати ръце
Живота да не ви е в тяжест.

Но дотогава, докато не дойде този ден,
Ще се мъча аз и боря
Да оставя нещичко след мен
Преди да ида някаде там горе.

И слушайте ме вие вторите,
Не ще предам аз богу дух
Преди да успеете да ме преборите,
Останалото си е само слух.

Ще се бория аз до сетен дъх,
Повярвайте ми, дробовете са големи,
И преди да съм обрасъл с мъх,
Ще ви създавам купища проблеми.

Посвещавам своята творба на "Първите",
Които ме обичат и прощават всички грехове.
Преди да съм отишъл в царстовото на мъртвите,
Заклевам се ще има супер мигове.
!!! Обичам Ви моя Мама Вера и Бебо Магдалена !!!
I dedicate this poem and all my works to you.
MilenKo - 05-05-2005

Второто особено много ми хареса. Браво на мъжа ти  

Радвам се 4е ти е харесало. Има талант диването, ама за много неща се подценява.

Ето две от любимите ми, само дето не знам от кого са

***
Когато те мъчи с властта си
до болка разчетено време,
когато от чуждо безстрастие
в душата си стане студено,
когато до смърт ти омръзне
стандартната роля в живота,
когато в теб чувствата зъзнат
пленени от тиха самотност,
вземи един лист хартия
и в пристъп на странна жажда
направи лястовичка от тия,
дето надежди възраждат.
Драсни две слова на крилата й
простички, неримувани
като пробуждане кратки,
като възторг несъгласувани
и повери ги на вятъра
нека немирникът носи
по улиците стандартни
твоите странни въпроси.

***
Кой сега би повярвял, че зная цената си?
Тези сребърни, кръгли пари на дъжда
предизвикват възторг и дъга, и ръжда.
Но съвсем недовиждам иззад очилата.
Тежки дрехи, косата ми мокра и дълга,
дъжд се лее, камшичета сини плющят.
Само някой познат да не пръкне зад ъгъла
в тази баня обществена - мокрия град.
Ала всички сме равни, когато сме мокри.
Дъжд - безименна луда вода.
Важно крачим през тънката ципа на локвите
със илюзията за свобода.

и още две на Яворов

Напразно, майко

Напразно, майко, се боиш,
че скитане ме изхаби,-
че ти си вече, може би,
от син забравена остала.
Напразно, майко, се боиш....
Та мога ли забрави аз
немилостивата оназ,
живот която ми е дала?

Копнение

Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който се не вижда края.
И поглед вечно устремен
напред, към бъдещия ден,
без там пристанище да зная...[/b]

Nat, вторите две стихотворения, на Яворов, ги знам и наистина са много силни, но първите две не ги знаех и направо нямам думи да изкажа колко много ми харесват....невероятни са и ми подействаха страхотно...Благодаря ти за тях !  

това е на Шели

 Пърси Шели
Пърси Биш Шели (1792-1822) е от младото поколение английски романтици. Автор е на романтичната поема "Кралица Маб", на поемата "Освободеният Прометей", на поемата "Епипсихидион" и на множество стихотворения, най-известното от които е "Лека нощ". (Това го копнах от друг форум).

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев

Много ми е тъжно това стихче