Обичате ли стихове?

ето нещо и от мен:

Поезията ме напусна.
Останаха ми само думи.
Разрових се в душата си
като клошар във кофа със отпадъци.

намерих:
обелка от купон...
опаковка от някаква нощ...
разкъсан найлон от час по руски...
скъсани листа от някаква целувка...

Намирам нечий нож и вилица от душоедство
Намирам празен блистер от хапчета за Детство...
кутийката от Грях със кехлибарени стени...
и - счупена - ампулата от Сълзи...
използвано пактече чай със Самота
и шепа фасове от Страст.
Намирам стари формички за лед - пълни с изречения...
И няколко бурканчета от Смях, но без капачки...

Намирам празна солницата с Желание.
Намирам плик със надпис "ВЯРА" - празен.
Намирам Болката - в ръждясала кутия от Любов.
01.09.1999

Любов - какво ли означава тя?!
Целувките във гъталака,
сълзите нощем в мрака
или букетче хубави цветя?!

Една отминала любов -
какво ли означава тя?
Тъгата вечер в тишината,
студа и болката в душата
или букет увехнали цветя?

Не знам... не знам,
а може би дори да знам това,
неразбираема ще бъде любовта...

А може би не означава нищо,
а може би е простичко - любов,
но може ли за друг да даваш всичко,
то значи ти за нея си готов!

Когато стихне най-подир страстта,
ако е жива още нежността -
сред диви чувства, хвърлени без жал,
сред сенките на порива заспал - тогаз
не бих ридал, не бих ридал...

На мен би стигнало да гледам как
очите ти сияят в полумрак
и да бленувам другото - и пак
невидим плам в сърцето да мъжди
и ти да си, каквато бе преди...

След дългия и мрачен зимен сън
пак теменугите цъфтят навън
и всичко се възражда с пролетта,
освен това, което на света
създава ни - животът с Любовта...

П.Б.Шели

Обичам много поезията...това е нещо което може да ме зарадва...и да ме разплаче истински...
И аз съм писала няколко стихотворения....но някак по-скоро тъжни...може би щото съм малко меланхолична натура
Но иначе съм с две ръце "за" хубавата поезия

 

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто –
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме –
и в секундите има истина!

Помня, казваме сбогом – в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха – много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!
Аз и днес ще те разпозная
с гениалното си усещане –
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава –
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забавих.
А лицето ти не запомних


***********************************
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все така да гризеш на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те не остарявай!

************************************
Тичам с вятъра и не усещам годините -
Толкова щастие в живота ми има ...
Страх ме е ...
Някой ще ми завиди
И ще ме свали на земята
ЗАВИНАГИ !

Ти виждал ли си как умира птица?
Изчезва бавно в гаснещия ден
уплашено, но болката отрича
впила нокти в празния простор студен.

Със писък пак раздира небесата,
предава се ... и гасне като свещ.
Така у мен замря и светлината,
с надеждата да бъде някой ден до теб.

А вярвал ли си някога в момиче,
в което да се вричаш и кълнеш?
Да знаеш, че до гроб ще го обичаш ...
да нямаш съвест да го предадеш.

Веднъж повярвах, чувствах, че обичам,
потърсих в тебе този мой копнеж.
Вълшебни думи мислих, че изричам,
но всичко се оказа чужд стремеж.

Сега се молиш, искаш да я върнеш,
но мъртва тя лежи във моята душа.
Убия ти! Дори и не потръпна.
Забравил бе, че птицата е любовта.

На чувствата в отчаяният лов,
догдето ги преследва и тълкува.
Душата се лекува от любов,
макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят,
макар че от любов не се прощава.

В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден,
макар че от любов не се умира.

2 вариант:

Ти виждал ли си как умира птица
как безплътно небето я зове
как в свитите й, гаснещи зеници
изгарят всички празни часове

Ти болка чувствал ли си, като птица
крещял ли си, така, без глас
с надеждата че вятърът в мъглите
писъка ще довее при нас

ти чувствал ли си, като птица
без да отравяш със съмнение
и с песен, с глас по-силен от умората
да възпееш своята любов

да спреш, да погледнеш небето
и сълзите горчиви да напоят земята под теб,
земята под теб
и да мислиш само -
дано от моите сълзи поникне цвете
да извие нагоре силно стъбло
по него да се изкача в небето
и да остана там завинаги[/b]

3 вариант :

Ти виждал ли си труп на птица -
безцветна плът и лепнещи пера.
Разяждани от червеи зеници,
отметната назад глава...

Спирала от безмълвие в небето
разсича спрялото и време.
...
И кой в трапезата си пищна
останките и гниещи ще вземе?

(Ти виждал ли си труп на птица?
Не си? - И по-добре.
А инак как ли би написал
така красиви редове...)[/b]

Унес

Говори, говори, говори! -
Аз притварям очи и те слушам:
ето минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

Елисавета Багряна

супер темичка!
ето едно от любимите ми:

връзка на обувката
/Чарлс Буковски/

една жена, една
спукана гума, една
болест, едно
желание; страхове пред теб,
страхове така застинали
че можеш да ги проучваш
като фигури на
шахматна дъска...
не са големите неща, които
пращат човек в
лудницата. смъртта за която той е готов или
убийство, кръвосмешение, обир, пожар, наводнение...
не, безспирните поредици малки трагедии
са които пращат човек в
лудницата...
не смъртта на любимата
а връзката на обувката, която се къса
когато нямаш време...
ужасът на живота
е в този рояк тривиалности
които убиват по-бързо от рак
и са винаги тук -
регистрационни номера, данъци,
шофьорска книжка с изтекъл срок,
наемане на работа, изритване от работа,
да го причиняваш или да ти го причиняват, или
запек;
актове за превишена скорост
рахит или крикет или мишки или термити или
хлебарки или мухи или
счупена закачалка
или да ти свърши бензина
или твърде много газ,
мивката е запушена, хазяинът е пиян,
президентът нехае, губернаторът е
луд.
ключът за лампата е развален, матракът
боде;
$105 за сервиз, карбуратор и бензинова помпа в
Сиърс Роубък;
и сметката за телефон е скочила и борсата се е
сринала
и скъсаната верижка в
тоалетната,
и лампата е изгоряла -
холната лампа, предната лампа, задната лампа,
вътрешната лампа; адски
тъмно е
и два пъти по-
скъпо.
освен това срамни въшки и враснали нокти на краката
и хора които настояват че са твои приятели;
винаги има това и по-лошо
капещо кранче, Христос и Коледа;
посинял салам, 9 дневни дъждове,
авокадо по 50 цента
и лилав
лебервуст.

или да се оправяшкато сервитьорка при Норм на половин смяна,
или като чистач на
подлоги,
или мияч на коли или помощник-сервитьор
или да крадеш протмонета от възрастни дами
оставяйки ги да пищят на тротоара
със счупени ръце на възраст
80.

внезапно
2 червени светлини в огледалото за обратно виждане
и кръв по
бельото ти;
зъбобол, $979 за мост,
$300 за златен
зъб,
и Китай и Русия и Америка, и
дълга коса и къса коса и без
коса, бради и без
лица и много зиг-заг но без
нищо, освен може би едно гърне в което да пикаеш и
едно в което да
седиш.

с всяка скъсана връзка на обувка
от сто скъсани връзки на обувки
един мъж, една жена, едно
нещо
влиза в лудницата.

така че внимавай
когато се
навеждаш.

аз искам да пусна не свой стих, а стихотворението, което мъжа ми написал за мен, докато съм била в болницата, след раждането на нашия син. държа да кажа, че той е доста далеч от поезията като цяло ) просто е един здраво стъпил на земята инженер, но това е най-милото нещо, което някой е правил за мен и ми се ще да го споделя с вас;-) заглавието се чете в първите букви от всеки ред:)

Няма спокойствие за тази моя глава!
Ах, какво ли правят мой'те бебета сега?

Малкото ми бебче да не би да е самичко?
Огладняло ли е? Има ли си всичко?
Ясно е, че с нищо не мога да помогна, но
Така желая до двама ви да се домогна!
А и на входа на санитарката ме погна...

Ето идва поредната новина -
Дълъг ес-ем-ес изпълнен с топлина!
Идва той да сгрее сърцето на татко
На малкия дисплей, макар и за кратко.
Стига ми вече таз телефонна изповедалня,
Трябват ми и двамата - в нашата спалня!
Вече няма празно креватче да има, а
Едно спокойствие насред лютата зима.
Няма притеснения за мама и татко,
А пък бебо иска вече да е батко!

Лежа самотен и нетърпелив,
Юргана ме прави и малко мързелив, но
Близо е края на моето страдание
Очаквам изписване - от голямото здание.
Вече се чудя дали ще съм в съзнание ...

И ето идва най-щастливия ден,

Няколко дни след като бебо е роден.
Аз искам вече памперсите да обслужвам
Шест пъти на нощ до бебо да се събуждам.
Естествено, че с Мумката* над него ще бдим,
Та и график ще има кога двамата да спим!
От сутрин до вечер ще има нов режим

Мумката бебо ще кърми и гушка,
А пък Чочко* всички ще държи на мушка.
Леко да стъпват и нас да не смущават
Когато ги повикаме, тогава да се отзовават ...
Обичам ви безумно и страшно ревнувам,

Само да сте ми здрави аз ще бленувам.
Ъп-грейда на Чочко е вече реален,
Както е вече и съпруг идеален.
Разумен, влюбен, но никога загубен
От силната любов остана пробуден.
Всичко друго отдавна изгуби значение
Истинската любов стана нашето спасение.
Ще разберете с бебо един слънчев ден, че
Единствено вие съществувате за мен!

*Мумка и Чочко са мама и татко

Aurora, те си една щастлива жена! Поздрави на теб и на инженера с душа на поет 
То след вашата творба, мисля, всичко ще бледнее... та дори и Емили Дикинсън! Просто вчера гледах "Есен в Ню Йсрк" и се сетих да я прелистя отново и да я споделя с вас.

Пих питие, каквото няма
дори във бисерните бъчви.
Подобен алкохол не точат
и в рейнските прочути кръчми.

Аз от роса съм развратена -
и въздух смуча вместо вино.
Люлея се през дните летни
край изби от стопено синьо.

Кръчмарят там пчели пияни
маха от бурето с ракия
и пеперудите се сепват -
но още, още аз ще пия -

доде светците с бели шапки
се втурнат горе от небето -
да гледат малката пияница
как се люлее по полето.

          *     *     *

Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам -
с пръсти ще ги броя -
докато паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

Но без да разбирам времето
то ме боде - със бяс -
една оса прокълната -
сама се жиля аз.

           *   *   *

Мнозина от собствената си памет -
биха отлетели веднага -
стига да можеха да летят.
Ще гледат птиците с изненада -
свикнали на кротки същества -
които си носят полека -
как бягат човеци - разтреперани -
от душата на Човека.

Страхотно е

Аз пък реших този месец всеки ден да ви поздравявам с едно нестандартно стихотворение.Ето и днешното:

Хълмът на Венера

При Венериния хълм - узряло! -
твойто лозе хубаво видях
да изгаря цялото ти тяло
и до зърно после го обрах.

Не оставих даже за магия,
нито за лекарство, и макар
да съм бил до вчера ракиджия,
днеска аз съм прокълнат винар.

Друго вино съм делил до вчера
с първите приятели до грам,
но това - от хълма на Венера -
аз започнах да го пия сам.

На самото лозе, без насита,
както казват - от зори до здрач...
Ако друг след мене го опита,
трябва да е по-добър пияч.

Евтим Евтимов