Трябва ли майка му да научи?

Не, с камъните няма нищо общо с "Другарския" съд... върни се по-назад, да кажем към времената на първия християнски светец, но едва ли това е най-точната аналогия. В някои ислямски държави все още се практикува.
Анонимността не е гаранция, че някой ще е обективен в преценката си; нападките също не означават, че другият е откровен, мотивите може да са много по-различни. А че уж форумът дава някакъв вид маска, не е докрай вярно, напротив, сякаш точно това изкушава да се играят различни роли, включително от хора, които дават съвети за неща, които самите те не биха спазвали.
Вярно е, че нямаш нужда от мнения, които да провокират емоции на озлобление и яд срещу пишещия, защото така излизаш извън реална преценка на ситуацията си и отделяш повече внимание на дребния конфликт с пишещия. И ако седнеш и се замислиш, вероятно в това ще е положителният ефект от тази тема: най-добрите съвети са в нас самите, но понякога са им нужни да изминат пътища, тръгнали от напълно непознати ни хора, за да се върнат там, където са били винаги.
Бих те посъветвала да излезеш от форума и това, което се случва тук, защото те чакат реални събития, пред които да се изправиш навън. Но няма да ти дам този съвет: сама трябва да достигнеш до това решение и дано не ти отнеме много време.

 Аз например тук споделих неща, които и близките ми не са чували и не знаят, че ме вълнуват и ядосват, толкова е по-лесно да се изкажеш анонимно и много хора да те наругаят, други да те разберат, но добрия съвет можеш да отсееш и в най-лошото за теб мнение, можеш да разбереш къде бъркаш, къде постъпваш правилно-ако човек има само 3-4 приятели- е едно, но от 100 мнения, горе-долу можеш да свериш часовника
Колкото и да се ме ругали във форума, определено го предпочитам пред една пристрастна приятелка
Тук има страхотни хора, между другото!

Да,камъните произлизат от Библията.Искали са да линчуват Мария Магдалена и тогава не знам точно кой светец е казал:"нека този,който се чувства безгрешен пръв да хвърли камъка"А другарския съд го намесих защото там са осъждали за морални престъпления.
Когато пуснах темата знаех,че ще има много нападки и обвинения,както и мнения,изразяващи подкрепа.Истинската причина да го набравя беше чист интерес и малък процент опит за заглушаване на гузна съвест.

По- интересно е да пуснеш темата в Татковци и да чуеш мъжката гледна точка, защо този мъж се държи така с теб.

Dessy, никой реално не се интересува от твоите мотиви да пуснеш темата - те са само твой проблем и няма нужда да ги обясняваш: дори да търсиш такова обяснение, не съм сигурна, че ще представи истинската мотивация, но в случая и тя няма значение: решила си - пуснала си темата; всички уж сме подготвени, че може да чуем не особено приятни неща, но се оказва, че не сме, защото винаги реагираме емоционално на тях (доколкото успеем да се владеем). Какъвто и съвет да получиш, той няма да има отражение върху живота ти до момента, в който ТИ не избереш да го последваш, следователно, в цялата ситуация ти си в основата на това, което трябва да предприемеш и никой друг.
Думите за греха и камъните не ги е казал светец, а са на Исус. За "морални престъпления", както се изразяваш не е съдил само Другарският съд, спазването на добрите нрави е един от принципите на правото изобщо, независимо от обществения строй.

Чакай малко, Деси, ти търсиш подкрепа, но за какво ТОЧНО-аз поне не разбрах? Може ли да уточниш?! Какъв ти е проблема? Аз като писах за себе си, казах, за кво иде реч, всички дадоха своите варианти и разбирания, но ти какво искаш точно, не разбирам
Какво искаш ТИ?-мъжа ли, пари ли, кво? Или нито едно, ами поне да си погалиш егото, ако той заживее с теб
П.С. Не, че няма да го изхвърлиш после мухъла-важното е да го вземеш, нали?

Моралът е основата на правото-това си е така.Аз имах впредвид,че по времето на комунизма за прелюбодеяние е имало присъда,давана от Другарски съд.Това беше базата ми за сравнение.Сега нито в гражданското,нито в което и да е направление в правото има такива присъди.

Бухал,исках да разбера имам ли право да запозная детето си с баба му след време ако той не го направи.Но самата тема се измести толкова много,че наистина е трудно да се разбере първоначалната и фабула.

Пука ли ти за баба му, наистина?!Що говориш глупости? Ами моето дете се видя с баба си на 4-тата си година и кво от това-никой не се чувстваше безмилостно наранен-повярвай!

Пука ми за детето ми.Искам то да израстне познавайки семейството на татко си.Ако някой си мисли,че те са богати и затова се натискам-нищо,ама нищо общо....Аз съм загубила близките си още в детските си години.Имам само майка.Затова не искам детенцето ми да има същата съдба.Колкото и глупаво и смешно да ви се стори-това са единствените ми мотиви.

Разбира се, че имаш право. Въпросът е да подходиш дипломатично към цялата ситуация, да няма скандали и недоразуменя.

Ми, според мен пък, нямаш право да го запознаваш с баба му. Никой не е искал твоето дете. Никой не те е молил да раждаш това дете. И никой не е длъжен да се съобразява с твоите мотиви да имаш дете, при все че си просто любовница.
Като си вземала решение да си си правила сметката. Явно, обаче ти си си правила други сметки.
Бъди сигурна, че каквото и да ти говори мъжа, от когото имаш дете, той обича жена си, свикнал е с нея. Това, че ти е казал, че иска дете, според мен пак казвам, е просто защото му се е видяло по-лесно, неангажиращо и т.н. Оттук следва да си направя извода, че този мъж е арогантен, циничен и егоистичен в отношението си спрямо жена му и теб.
Не се обиждай от резкия ми тон, това е само мнение. То произхожда от многото жени, като теб, които си мислят, че като родят дете на един мъж и той ще бъде с тях. И дори да обясняваш как ти е било ясно всичко и как не си искала да ги разделяш и си била готова да си гледаш детето сама, не ти вярвам, защото ако наистина мислеше така, цялата тема, която разисквахме тук щеше да е безмислена, понеже ти щеше да си наясно че нямаш право и никой няма нужда да се обвързва с теб и детето, което си обрекла да расте без баща. Ако ти не си се надявала тайничко, все пак той да е с теб и да остави жена си, нямаше да говориш, че това било семейството н адетето ти и баща му. Това е чуждо семейство, в което нито ти, нито детето си сте желани. Приеми го и спри да си измисляш поводи да търсиш връзка с тях. Няма да те заобичат.
И не обяснявай, че не си искала да ги разделяш, а пък в същото време искаш детето ти да си има татко, като от самото начало би трябвало да ти е ясно, че това няма как да стане, ако той не остави жена си.
Опитваш се да се изкараш по-чиста от сълза, но си противоречиш яко. Историята ти е просто нагла и смешна, за мен, разбира се, за теб е трагична, защото те засяга лично. Сама си си вкарала автогол, а навсичкото отгоре си служиш и с невинен човешки живот. Нали знаеш, че прекаления светец и Богу не е драг?!

Просто любовница.
Това беше много грубо, защо нападате така жената.
Ти откъде знаеш, че никой не е искал това дете.

ОТВРАТИТЕЛНИ СТЕ!!! Момичето иска съвет-ние го даваме.Всеки каквото мисли....но защо трябва да я нападате така.От няколко страници само това чета.И доколкото разбрах мъжа е ИСКАЛ ДЕТЕТО.
Дори и да не е той го е направил и ще носи някаква отговорност.Деси не си е пъхнала сама сперматозоиди нали така.И защо винаги жената трябва да е едва ли не виновна,че е забременяла.Мъжа е този,който не я е опазил.А колкото до това ,че е любовница- ами обичала го е-това не пита.

Ами мила, няма как да стане това. Да си мислила за "семейството на таткото", преди да избереш точно този мъж за баща на детето си. След като съзнателно си избрала ролята на втора цигулка в нечий живот, след като си избрала тази роля и за детето си... Сега ще търпиш последствията от избора си. И детето ти ще ги търпи.

Няма филм, в който да си любовница, да имаш дете от мъж, който все още е женен, и да се гушкат баба и внуче и цялата му фамилия да ви се радва. Нямаш място там. Още по-малко имаш право да използваш детето като инструмент и довод в подкрепа на измислени и невъзможни планове.

Не искала за детенцето си същата съдба...