Да,щях да родя,но щях от самото начало да съм наясно,че никога няма да живеем заедно.Може би щях да настроя съзнанието си по такъв начин,а не като сега-да ме кара да продължавам да се надявам...
- Публикувана: 8 авг. 2010, 22:52 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2010, 08:35 ч.
Трябва ли майка му да научи?
Забелязах, между другото, че говориш в минало време, което предполага някакъв вид отношение в момента към този, който преди я е предизвикал и най-малкото, от позицията на "моралист" (разбира се, моят личен морал), ми звучи странно да продължаваш да си лягаш с човек, който си обичала преди и не сега.
Вероятно е имала предвид, че го е обичала, когато са правили детето.
Да,щях да родя,но щях от самото начало да съм наясно,че никога няма да живеем заедно.Може би щях да настроя съзнанието си по такъв начин,а не като сега-да ме кара да продължавам да се надявам...
Ти просто се самонавиваш.
ДА го съдя,че не се е развел????Това пък от къде го измисли?Никога не съм казвала такова нещо/Просто е смешно....
Миличка,заслужавам негативните мнения и коментари,но не се срамувам от постъпката си.Просто родих дете от мъжа,когото обичах.
Миличка,заслужавам негативните мнения и коментари,но не се срамувам от постъпката си.Просто родих дете от мъжа,когото обичах.
Бих ти цитирала точния ти пост, но първа и втора част на темата "Била ли сте нечия любовница" са изтрити, дори не са в архива. Ако се появят там, няма да пропусна да ти ги припомня. Спомням си много добре какво писа тогава, защото на два-три пъти ти писах в темата да си смениш адвоката, който ти дава такива глупави насоки.
Не се гордея с постъпката си,че съм имала връзка с женен мъж.В това няма място за гордост.Но не ме е срам,че съм родила детет от него.Знам,че звучи объркано,но самите ми мисли и чувства от доста време са объркани.Все още малко или много го обичам,а същевременно ме е яд,че не постъпи честно и не ми каза от самото начало истинските си намерения.
Не се гордея с постъпката си,че съм имала връзка с женен мъж.В това няма място за гордост.Но не ме е срам,че съм родила детет от него.Знам,че звучи объркано,но самите ми мисли и чувства от доста време са объркани.Все още малко или много го обичам,а същевременно ме е яд,че не постъпи честно и не ми каза от самото начало истинските си намерения.
Е, нали уж не искала да го разделяш с жена му?!
И си знаела какво ще стане и си поела отговорността... Не се гордея с постъпката си,че съм имала връзка с женен мъж.В това няма място за гордост.Но не ме е срам,че съм родила детет от него.Знам,че звучи объркано,но самите ми мисли и чувства от доста време са объркани.Все още малко или много го обичам,а същевременно ме е яд,че не постъпи честно и не ми каза от самото начало истинските си намерения.
Е, нали уж не искала да го разделяш с жена му?!
И си знаела какво ще стане и си поела отговорността...
... а същевременно ме е яд,че не постъпи честно и не ми каза от самото начало истинските си намерения.
Естествено, че няма да ти ги каже? Коя ще му роди дете, ако й каже, че той няма да издържа детето, че няма да живее с тях и ще си има др. семейство?
Жени, които раждат планирани деца, знаейки, че бащата няма да създаде семейство с тях, обикновено са такива, на които биологичният часовник напомня, че нямат време, а и те просто преспиват с някой и после не го търсят, за да му съобщят. Ти си толкова млада, че не можеш да ме убедиш, че би родила дете, ако не очакваше то да ти донесе мечтаното семейство.
Минало. Дано ви дойде акъла и успеете да се разберете по някакъв цивилизован начин, преди детето да започне да разбира.
Да,щях да родя,но щях от самото начало да съм наясно,че никога няма да живеем заедно.Може би щях да настроя съзнанието си по такъв начин,а не като сега-да ме кара да продължавам да се надявам...
Сега излиза, че си се надявала много повече, очаквала си нещо, което към момента не се очертава да се реализира и те боли от цялата ситуация. Хора сме, нормално е да ни заболява, но при положение, че си предприела една стъпка със съзнанието, че вероятността да си сама пред тази да си с онзи човек, е по-голяма, за мен е противоречие сега да казваш, че всъщност си очаквала друго (което означава, че решението ти за дете е било повлияно и от тези надежди).
... а същевременно ме е яд,че не постъпи честно и не ми каза от самото начало истинските си намерения.
Естествено, че няма да ти ги каже? Коя ще му роди дете, ако й каже, че той няма да издържа детето, че няма да живее с тях и ще си има др. семейство?
Жени, които раждат планирани деца, знаейки, че бащата няма да създаде семейство с тях, обикновено са такива, на които биологичният часовник напомня, че нямат време, а и те просто преспиват с някой и после не го търсят, за да му съобщят. Ти си толкова млада, че не можеш да ме убедиш, че би родила дете, ако не очакваше то да ти донесе мечтаното семейство.
Минало. Дано ви дойде акъла и успеете да се разберете по някакъв цивилизован начин, преди детето да започне да разбира.
Обобщавам и спирам защото този кръстосан разпит започна да ме уморява.
Обичах този мъж и все още по някакъв начин го обичам.И двамата искахме детето,щях да го родя и ако ми беше казал,че няма да е с нас.Сега ме боли защото постоянно ми дава надежди,а повечето остават в сферата на обещаното.Не съм искала да го развеждам,той сам ми каза,че е взел такова решение още преди да ме срещне(явно не е било така)Самият факт,че толкова искаше да имаме дете ме подведе.Просто не можех да си представя,че ще имаш законна жена,а ще искаш дете от друга.
Това,че дойде в болницата и припозна детето си също ме накара да си мисля,че може би наистина ще дойде при нас.Коя от вас не иска детето й да живее с баща си.Не искам да ми съчувствате или пък оправдавате.Това си е самата истина.
Обичах този мъж и все още по някакъв начин го обичам.И двамата искахме детето,щях да го родя и ако ми беше казал,че няма да е с нас.Сега ме боли защото постоянно ми дава надежди,а повечето остават в сферата на обещаното.Не съм искала да го развеждам,той сам ми каза,че е взел такова решение още преди да ме срещне(явно не е било така)Самият факт,че толкова искаше да имаме дете ме подведе.Просто не можех да си представя,че ще имаш законна жена,а ще искаш дете от друга.
Това,че дойде в болницата и припозна детето си също ме накара да си мисля,че може би наистина ще дойде при нас.Коя от вас не иска детето й да живее с баща си.Не искам да ми съчувствате или пък оправдавате.Това си е самата истина.
не те съдя-нямам право на това-само мнение.казваш,че не се гордееш,че си с женен мъж,но пък се радваш,че имаш дете от него-по моему няма от какво да се срамуваш,че си с женен мъж-това са глупости,всеки намира своя половинка някъде,но виж-да му родиш дете е доста отговорно.отговорно спрямо самото дете-ти сама казваш,че имаш само майка си,друго семейство нямаш.как мислиш ще се чувства детето ти без такова-да не забравяме,че е момче.струва ми се,че си му длъжница.а що се отнася до бабата-щом си майка на внука й,щом без тяхна помощ си гледаш детето,значи не си "никоя".отиваш,показваш детето и ги успокояваш,че нямаш други искания към тях-просто това дете да знае,че има и други роднини.
Деси, дете малко, пишеш, че сме остри, защото ни е страх да не ни се случи. Е, на мен ми се случи. Влюби се мъж ми в друга, тя забременя, разведох се, животът ми продължи. Искам само да ти кажа, че не грешката ти обсъждаме тук, а желанието ти за победа "на всяка цена", зациклянето, фиксирането. Обичала го. И аз го обичах, дете имах, ама като видях, че борбата за него е една агония я прекратих. И то точно заради детето. Месеците минават, години ще се изтъркулят, ако не си промениш позицията ще потопиш детенцето си във водевил. Няма да се разведе твоя човек, ако жена му не го изгони, както нямаше да се разведе моят бивш и още хиляди други. Ако имаше такива намерения, да го е направил, както го правят хиляди други. Това е истината. Не те обича, чешеш му егото, не е правил детето си с любов - чесал си е егото. Ако имаше любов, нямаше да се държи по този начин. Знаеш го, по-добре и от името си. Кого се опитваш да залъгвашТова е, просто е, не е непоправимо, нито е чудо невидяно.
Завела си дело, за да си уредите отношенията, а още спиш с него. От любов? Е, извинявай, ама изобщо не ти вярвам. Изритай го.
Завела си дело, за да си уредите отношенията, а още спиш с него. От любов? Е, извинявай, ама изобщо не ти вярвам. Изритай го.
Ами първо, значи аз излязох права и второ ти явно не си толкова умна, колкото ти се иска, за да повярваш на мъж, който още не е разведен, че ще се разведе, заради теб, или ако му родиш дете.
И сега ти се иска да направиш нещо, ама не можеш. Иска ти се да се убедиш, че той обича теб, а не жена си, ам ане можеш. Иска ти се детето ти да им абаща, ама няма да е такъв какаъвто си си мислела. Иска ти се да се докопаш до семейството му, но това никога няма да стане. То е НЕГОВО И НА ЖЕНА МУ/ОНАЯ БЕЗДЕТНАТА, ПОМНИШ ЛИ Я?кОЯТО ТОЙ ВЪОБШЕ НЕ ОБИЧА
/
И сега ти се иска да направиш нещо, ама не можеш. Иска ти се да се убедиш, че той обича теб, а не жена си, ам ане можеш. Иска ти се детето ти да им абаща, ама няма да е такъв какаъвто си си мислела. Иска ти се да се докопаш до семейството му, но това никога няма да стане. То е НЕГОВО И НА ЖЕНА МУ/ОНАЯ БЕЗДЕТНАТА, ПОМНИШ ЛИ Я?кОЯТО ТОЙ ВЪОБШЕ НЕ ОБИЧА
/