ЛЯТО ДЕВЕТОКЛАСНИЧЕСКО

noshtna_ptica има нов (м)ощен  аватар 
  честит!

Момичета, съжалявам, че не можах да присъствам.
Аз това си го знаех, де!
Казах го и преди...винаги ще има отсъстващи, важното е срещи да има.
Накратко причината: Има много приятни новини около моите родители. Трябва да се пренесе една цяла къща от моя роден край до София. Тази и другата семица ще съм ангажирана с това. С една дума...ще си имам/е/ баба и дядо, мама и татко целогодишно, тук, в София.
Много съм щастлива.

Видях и снимките. Много, много сте чаровни и красиви. 
Радвам се, че се запознах и с новите дами, макар и виртуално:
Верона, Бодра и Ави!!!   

Съничка, мила, ти си с визията на деветокласничка!   

 Фран благодаря да ви е честита радостта, че ще имате помощ наблизичко ... друго си е

Сега да спделя едно мое преживяване от по-миналата седмица. Ден преди заминаването ни в Гърция, към 16,15 часа ми се обажда моя син и казва, че си е загубил портфейла. В него са лична карта, карта за градски транспорт и други незначителни вещи и пари. Аз изпадам в шок. Няма време да вадим нова декларация за пътуване извън Бг ( с данни от паспорт) и не толкова това, че няма да пътува до Гърция, а това че ще вадим нова лична карта, което си е истински кошмар. 3 мин след първото обаждане и моята доза ругатни, следва второ обаждане: "Милсля, че съм загубил порфейла в МакДоналдс. Изхвърлил съм го заедно с боклука на таблата, докато четях за калориите и съставките на сандвичите". Е, това е нещо! Следват уточнение  в коя сграда точно е станала тази работа и иаз поемам с бой на крачка към указаното място. Намирам жената, която изхвъля боклука и я моля, да ми разреши да преровя чувалите. Пак обаждане по телефона - в кой контейнер точно е изхвърлен. Жента учитово ме завде в боклучарника, даде ми указания кои чували точно и подменила в последния 1/2 час и ми се възхити, че съм хванала минутите преди да дойде голямия камион. Аз поисках празен чувал за да прехвълям боклука, но жената не ме чу и ме остави сама с 10-тина чувала. Е, запретнах ръкави и започнах да ровя в чувалите отзад - напред донесени. Във втория чувал, на дъното намерух заветното портмоне. Не мога да Ви опиша какво облекчение изпитах! Бях омазана в майонеза и кетчуп, но бях щастлива! Все пак благодарих, че е МакДоналдс, а не КеЕфСи. Та ако Ви трябва клошар - аз съм насреща! Работя бързо и дори да се гнуся - не повръщам! Но важното е , че всико свърши по възможно най-добрия начин. И пак си залужих званието "моята майка може всеико"!

Neli_ani  - това не всеки го може да отреагира навреме.

Моят лятото си остави на плажа мобилния, вечерта когато гледаше персидите (така ли се пишеше - аз лично за пръв път я чух тази дума, явно не съм била в час, когато са обяснявали  ) . На другиа ден към обяд се сети за него, но вече картата му беше извадена.

Чудя се какво да направя, да взема да му сканирам картата и да я ламинирам и с това да ходи по улиците.

На съпругат ми, му откраднаха всички негови лични документи и документите на роднина негов, за който се грижим. Оказа се че не ги подмятали, защото продажбата им струвала пари  .

Здравейте момичета,
Чета ви редовно, ама напоследък не съм се обаждала...
От отзивите ви в темата разбирам, че за пореден път яко сте купонясвали.   А ако на 17.10 уважите и нашата осмокласна среща , ще сме много щастливи.  Имаше през юни мами, които не успяха да се класират, още сме им длъжници с почерпката    За записване - в осмокласната тема!
Фран, скъпа,честити налични ви в София баба и дядо!   Как е малкият ученик в градината?
Адаптира ли се вече?
Neli_ani, искрено се забавлявах докато четях поста ти. А на теб въобще не ти е било до смях в онзи момент.

Neli_ani възхитих ти се! 

А защо "Все пак благодарих, че е МакДоналдс, а не КеЕфСи"? 

SofiaV, там изобилства от оглозгани кокали и други употребени вече вкуснотии  . Все пак в МакДоналдс преобладават сандвичи, които се консумират целокупно. Ако следваме градацията, мога да включа и китайски ресторант

Разби ме!!! Не се бях сетила за кокалите!   

Фран, радвам се за семейството ти! Чудесно е да са наблизо родителите! 

Neli_ani, много цветно си го разказала ,знам, че на теб ти е било гневно, но и аз се посмях 
Ахааа,.. кокалчетата ..
Обаче и младежа заслужава похвала  , че се е концентрирал и сети къде може да е заветната вещ , нали? 

Detective, много благодаря за поканата!  С удоволствие бих се срещнала отново с всички осмокласни майки!  Аз съм на семинар (15,16,17.10) но зависи къде ще сте - ще се опитам да скокна за мъничко макар!,..

Neli_ani, много си бойна, браво, важното е, че си спестила на цялото семейство големи главоболия. АЗ не знам дали щях да се сетя, че може да преровя боклука в тази ситуация, но затова пък изобщо даже не си помислям личната карта да е у сина-не че е губил често пормоне, ама превантивно си седи вкъщи при друга документация и се изкарва само при нужда.
Фран-мама и татко близо до теб-какво по-хубаво. Пазете си родителите и си ги обичайте, че без тях е тежко да ви кажа. Аз ги изгубих много рано и двамата, а някой път така ми се иска да са до мен.....

Олреди, благодаря за поканата.
Има много време дотогава и ако съм свободна ще мина да ви видя.
Малкият ми син се справя много добре с адаптацията в детската градина, а аз имах такива притеснения.
Определено на мен раздялата с него ми тежи повече, отколкото на него. Ама то цял живот ще е така.

Фран,честитя ти с половин уста. Точно преди 5 мин.установих,че нашата баба(моята майка) за пореден път е нарушила мое нареждане. Разчитайки на това ,че докато съм на работа, мога и да не разбера.Ама нали за това са телефоните. Дано твоите родители са по-послушни.
Лошото е ,че с напредването на възрастта стават много чувствителни и при най-леката забележка.Но да са живи и здрави,че без тях е лошо.

Присъединявам се към тази половин Честитка!!!
За момъка   се радвам че така бързо се е адаптирал и интегрирал.
Сега , ще може да се поглезиш  

Детективке ,много си миличка

Neli_ani ,  синът ти губи документи със стил     

Фран, честито пренасяне на майка ти и баща ти в София. Доколкото съм усетила от постовете ти си доста близка с тях и е голяма радост за теб. За малкия не се притеснявай. Децата бързо се адаптират. И дори да плачат, когато ги водим на градина, после бързо се заиграват и забравят. На мен даже ми се случвало да чакам по половин час да си доиграва в детската и да се прибираме.
Нели ани  . Представях си те. И аз имах подобна случка в парижкото метро. Там на някои станции се излиза само с билета. Аз не знаех това и на една от станциите, както бях накипрена, запретнах ръкави и взе да си ърся билета в боклука. Награбих няколко и пробвах да ги пусна в автомата и да изляза, но не се получи. Накрая като печена гратисчийка се залепих за един чичко(добре, че беше слабичък) и преминах през въртележката.