(Био) зеленчукова градина 5

При нас заравят само младите/след като опадат листата/. Моите са тип асма и не заравям? Трябва ли?

Анемония, ранните сортове не са толкова сладки, колкото късните. Избери си сорт с рехави гроздове, т.е проветриви, да не са сбити. Сбитите като загние едно зърно или бъде наранено от нещо, или започнато от оси, заминават и съседните. Препоръчвам чауш - стар сорт, направо древен, с лек аромат на незнам какво. И Супер ран болгар. Зреят ориентировъчно края на юни, началото на юли. Има някакъв религиозен празник, на вареното жито слагат първите узрели зърна от тях.
Веселчето, аз не кусах калина, а офика.

Снежа, асми не заравяме, само първите две години. Но се случи тука, преди седем - осем години, много асми замръзнаха, и то големи. В края на октомври падна до минус 20, без сняг. Тогава в Кубратско, на север и сивироизток, замръзна житото и ечемика, та фермерите го изораха и пролетта сяха слънчоглед.

Благодаря за съвета, вълк! Много харесвам древните сортове на всички плодове и зеленчуци. Сега ако кажеш и от къде мога да си го поръчам..............

Потвърждавам думи Вълчови за чауша.
Аз имам, анемония. Ако искаш, като го режа, ще ти захвана няколко пръчки. Но пиши кде си, щото може и да не вирее по твоите места.

Селската ни къща е в радомирското село Друган. Лятото идва късно и рано си отива. Мъгли има често. Казват, че били заради язовира в съседно село Диканя......

Аз имам едно бяло с леко продълговати зърна/не зная как се казва/ , но е много сладко. Имам и друго също бяло, но то наистина не е сладко.
Вълк, какъв е този празник? Преди години чух, че преди не си спомням датата/х Август/ не трябвало да се яде грозде. Не било на хубаво.

Не се сещам в кой край на България си. Тоя човек от Ивайловград има чауш и супер ран болгар - http://ivaylovgrad.info/index.php?option=com_k2&view=item&am … 83&Itemid=263
Посадъчен материал за лозя произвеждат и в Образцов чифлик - Русе, но не знам какви сортове.
Лозичките се садят напролет.

Другият вариант е от пръчка, сега. Колкото по-дълга, толкова по добре. Изкопава се един дълъг ров, дълбок 1 метър, пръчката е легнала, и в края на рова извита нагоре. 1 пъпка над земята, а втората - на нивото на земята. Идеята е поне едната да тръгне напролет. Ако тръгнат и двете, едната се отронва. В началото на пръчката, това дето е останало под земята, не е лошо да е като буквата Т. Избира се добре узряла, червеникава пръчка, без видими дефекти по дървесината. Колкото е по-дълга, на толкова повече места ще си пусне коренчета, и няма да се влияе от засушавания. Другият вариант е цилиндричен трап, и по долния му ръб навита пръчката в кръг и после нагоре.
Това, което стърчи над земята, се покрива с купчинка рохка пръст, напролет не се бута, листенца сами ще се покажат над пръстта. До пръчката се забива една суха пръчка от нещо си, да се знае къде е.

Снежа, първата задушница е черешова, а следващата? На черешовата се раздават по шепа череши, едва зачервени. Може би е в края на май.

И аз така съм чувала за голяма Богородица, който е на 15 август.
Сега разгледах тук http://agrosaveti.com/agro/lozarstvo/988-sortove-lozi-grozde.html и май не е много подходящ чауша за нашия район.

Не е подходящ, наистина. При мен е сухо, с камениста/варовикова/ почва. Късното/ и късо / лято не е проблем, но влагата е лоша.

Сега разгледах сортовете от линка на Вълк. Изглежда няма подходящ сорт за нашия район. Ще се оставим на милостта на природата и ще имаме грозде само в много горещи лета.

Колко много сте писалиии и докато се наканя няколко страници изписани
преди време писах, писах, писах (тъкмо музата ми беше дошла) и като съм ***** заспала изключих доволна компа без да пратя поста (след като си поръчах най-накрая от Ларедут едно якенце)  а беше за моето любимо трънче - японската дюля (и за да не го загубя пак пускам пък ... после дописвам 
 дано не забравя какво исках да ви кажааа (пих от първото домашно винце - вкусноо. Сефте го докарахме -до сега само на оцет и ракия  )
Такааа Веселче - за почвата тук се казва Тераует  (задържа влагата) ако няма при вас ще пращаме от тук... другото е перлит и зеолит за разрохкване (ако правилно съм разбрала).
Ние си гледаме едно грозде - бяло по- дребно от Булгар, по-късно от юлски бисер и мнооооого ароматно и сладко (пръскано е 2-3пъти с бордолезов разтвор) и родовито - много си го тача, но сорта незнам - спомен си ми е от дядо, а той го взе от приятел от Плевен...  Ако някой иска .... Другото което мога да предложа е едно, което един колега -много си е харесал - триетажно асмовидно и не се пръска , родовито и вкусно (ама не може да се сравнява с моят сорт по последното си качество).
Даа сетих се  -.... НЕ СЕ ПОДИГРАВАЙТЕ НА МЪЖО на Любознателна !!!! Аз имам такъв глог и който не вярва - пращам доказателства (малко позасъхнали)-  Мноооого вкусно нещо!!! Да вземе да я зарадва а вие го взехте на подбив човекът  утре  роза да й подари ще го е страх... Пук те странности в природата бол ...
Мери , никой не ти писа , че цариградското грозде бодеее - мен поне много (а уж съм самотитуловал се специалист по тръните) , но е много вкусно и зеленичко(ама като започва да зрее) си го ядем - като кисели джанки (казвали са ми ,че и много вкусно сладко става ама пусти мокает) . Боднеш клечка от него и тя се лови !
Глициния ако някой иска - зад местоработата ми има такива "поветици" с коренчета - само да се докоснат до земята и си пускат коренчета - лесно се лови

ееех Преди време писах, писах, писах (тъкмо музата ми беше дошла) и като съм ***** заспала без да пратя поста  а беше за моето любимо трънче - японската дюля (и за да не го загубя пак пускам пък ... после дописвам 

Сетих се бях писала за вкореняване - с пясък, перлит, зеолит (клиноптилотит - имаи други свойства полезни ама много)...а от вкоренителите аз съм ползвала на прах - лично производство с IBA и талк и има ефект, но се потапя само отрезът - 2-3мм най- много... оттам се развива калус и от него коренчета
Ани аз за срамотите нямам сливова, а гроздова, дренкова и др.подобни ама на заем ще взема ако трябва за сбирката  - трябва да се разберем ако има и други желаещи

Някои беше писал и за момчето от Шумен (градинарство.хит.бг) - аз няколко пъти си поръчвам и съм много доволна от неговите неща 

За японската дюля (планински лимон, хеномелес) .... мнооого ароматно нещо - днес пих чайче със сушен такъв - дава много хубава киселинка, но ароматът му се губи след сушене много е богато на вит С, органични киселини, пектин, дъбилни вещества ,феноли ..... и (още мнооого мога да пиша)
От него става студен сироп, (при температурни промени .... варене, замразяване се променя на вкус), правих си малко ликьор (ми не стана ама  като поседя забравено в шкафа едно мъничко шишенце наполовина пълно/празно - чуден вкус) стават и сладка (добавя се в тези на други плодове), и с мед съм яла съхранено,но най си ми е легнал на сърцето - студеният сироп. в купи за красота сложено - седмици радва с аромат и слънчева красота, но и то си е бодливичко. Друг път ще пиша за облепихата
Гледах как след като отлетяха птичките на юг храстовидният бъзак е нападнат от охлювите (и от мен  ) за зимна енергия 
Във вторник и ние чистихме градината - сяхме зимен чесън- (от китайските едрите) и някакъв сорт който баба си го има - не се "маносва" ....
И ако някой има ягоди сорт "Биляна" (белички и много сладки) искам и аз!
Куркума - боба е страхотен - аз първият големият буркан от Плана планина го взех и го кръстихме Милкин боб - едър родовит мазен, бързо увира и много, наистина много вкусен ... лесно се бере , икономичен (попрекалих май ама ще ме извините)
Стига съм писала - прекалих вече   

Баща ми,Бог да го прости,беше запален и добър лозар.Лозето за него беше като религия-всичко трябваше да се прави точно на време и точно както трябва.Есенно време след окапването на листата почиствахме останалите чепцици,татко минаваше да реже.Броеше пъпки,оставяше пръчки за привеждане ако в съседство имаше болна лоза.Когато му се наложеше да реже такава дезинфектираше ножицата с формалин.Ако трябваше някой чукан да се извади почвата също се дезинфекцираше.Ние се въртяхме на пета около него-изнасяме пръчки,носим шишето с формалина.После започваше ровенето-внимателно да не счупиш пръчка,да не нараниш чукан...След Трифон-Зарезан започваше отравянето-пак внимателно.Оставяха се пръчките да просъхнат десетина дни и започваше връзването.За целта използвахме беленички от царевица накиснати във вода-вземаш стиска,отцеждаш и започваш да цепиш тънки ивички,с които внимателно привързваш пръчките.И внимаваш-да не е стегнато,да не притискаш пъпка,да не изпънеш много пръчката.Чауша се оставяше на 9 пъпки,но пръчката се връзваше само на първата тел заради поляритета.Тъкмо тази есен наблюдавахме една лоза-най-дребни бяха гроздчетата в близост до основното стебло.Татко казваше-лозата е лиана-соковете и бягат нагоре.И ни учеше как да укротяваме лозите.След връзването,при първите пеперудки на пъпките тате минаваше отново с ножицата-всичко неразвило се трябва да се отстрани,защото липсата на движещи се сокове е входна врата за болести.Срезовете трябва да са чисти,да няма излющване.Пръскането започваше след 24 май-бордолезов разтвор,понякога сяра,тиодан,байлетан-според времето и вероятността от болести.Бордолезовия разтвор се правеше в каменно "каче".Според развитието на листната маса,тате смяташе колко пръскачки трябва да "хвърли".Мерехме с кофи водата,наливахме в качето.После тате гребеше от варницата мазна,дъхава вар,отмерваше я на стар паланец,бавно я мачкаше във вода докато се размие,прецеждаше я/аз от мъничка му държах цедката /в качето.Следваше претегляне на дозата син камък,поставянето му в стар найлонов чорап и ново размиване.И най-важната част-прибавянето на синия камък към разтвора в качето-внимателно бъркаш,за да не се пресече при смесванено.Тате имаше дървен рабош-летва с чертички,която потопена в качето показваше за колко пръскачки има разтвор.И започваше самото пръскане...понякога и на другия ден.Лозето беше около декар,сято от прабабата на тате през 1880 година.И за мой най-голям срам лозето умря с тате
Сега,на село имаме няколко асми-като изкупление за греха ми към тате успях да развъдя отново любимия му Чауш За рождения ми ден той беше винаги вкусотията на вечерта и смея да твърдя сякаш изместваше тортата.
По същество-мога да дам пръчки от Чауш и Хамбургски мискет
И благодаря,че ме изчетохте

Благодаря Вили. Хубав човек е бил баща ти.
Ще се възползвам от много неща, въпреки, че аз не съм земеделец, но. Гроздето ни е любимия плод.

Есенно време чупехме орехи и чепка афус за следобедна закуска.И до рожденния ми ден(Февруари) успявахме да го съхраним на тъмно на тавана.Тате отрязваше грозда с околна част от пръчката и листата,на дебели пирони като чатал ги закачвахме.
На асмите имаме по-дребно бяло грозде-наричаме го "царица"...
Задължително изгаряхме пръчките на лозето след резитба.
Гроздов сок в бутилки не сме затваряли,но пък ни глезеха със сладко вино..детско шампанско ли го наричха още....
Спомените ме натъжават..Снеже да си посадим по една поляна от това растение,а...
http://www.fruitlovers.com/CacaoPods2.jpg
Теди,Вили-

Може и за същото грозде да става въпрос, ние му викаме фоча, с дебела ципа. А пръчките с по два грозда на тях им викахме свисло. Шест пръчки с грозде, свързани от по-далечния край на гроздето заедно, с лико, са едно свисло. Свислата се закачат на кобилица,  нея я носи майката, върви покрай каруцата надолу към селото. Детето се държи за фустата на майка си. Мъжете запъват с кучка едното колело на каруцата по стръмното.
Спомените как се прави еди какво си, са с дядо ми. Баща ми вече беше починал. Ние синия камък го носехме на каруца, в каца. Откоре се слагат клончета бъз, да не се плиска. Докато дядо ми пръска, бъркам в кацата с една гладка сопа, но пък мога да гледам накъдето си искам. Първото ни лозе бе до дъбова гора. Тогава не се крадеше, това, ако те види някой и ти се скара, ще потънеш в земята от срам за една чепка грозде. Лозята нямаха огради, а само пътечки между тях. И кози не гледахме в селото, та към гората имаше нещо като ограда от струпаните пръчки, да не влязат овце.

Люб, има сорт грозде царица на лозята.