Първа,втора,любовница,майка-факта си е факт.Все сме сами-за едни това е хубаво,за други-лошо.Въпрос на възприятие!
- Публикувана: 15 авг. 2010, 12:33 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2010, 03:24 ч.
за детето от другата жена
Не е работата в това дали би нарекла неговото семейство щастливо, а в това, че той има семейство! Каквото и да го държи в семейството му, явно е достатъчно силно, щом е там!
а ти се успокоявай всякак, особено с това, че той не е щастлив там и най вече, че жена му не е. Това теб не те прави по-малко сама!
а ти се успокоявай всякак, особено с това, че той не е щастлив там и най вече, че жена му не е. Това теб не те прави по-малко сама!
Щастие , явно сте намерили вашия начин да се справите с проблема.Дано да сработва и за в бъдеще и въпросното дете да не се появи след пълнолетие с иск за бащинство.Споменавам това като вариант, защото игнорирането на проблема не винаги го решава, а го отлага във времето!
Да допълня-едно дете не може да е минало.То е и настояще , и бъдеще.И е негова кръв!
Моя съседка се омъжи след 7 години връзка с уж мъжа на живота си.По стечение на обстоятелствата (аборт) тя не можеше да има собствено дете.Осиновиха си след може би 15 год. брак. Само 3 месеца след като тя остана в къщи за да гледа детенце разбра,че мъжа и има от друга жена две деца,по голямото от които на 12 (!!!!) години.Жената се съсипа.Сякаш всичко в нея се срина. Разведе се,продаде си бизнеса и отиде да живее с детето в едно село.
От тогава са минали около 10 години.Баща и още не може да го преживее.Свекъра и свекърва и са знаели за другите деца и по празници са им купували подаръци.Само тя,обзета с други задължения е била "сляпа".
Въпросния мъж живее сам.Издържа финансово и двете жени и вече 4-те деца (скоро любовницата му родила 3-то).Любовницата е щастлива но жена му не е.
Аз имах съмнения за подобно нещо след като една доброжелателка "случайно"ми предостави снимков материал.Как се почувствах ли?
Още помня как ми се подкосиха краката,разтреперих се,изби ме студена пот и не можех да си събера мислите.На мъжа ми не му се обадих веднага а на следващия ден.След няколко месеца се запознах и с майката на детето която се държа доста резервирано.Не мога да бъда 100% сигурна чие е детето но по документи баща се води човека който го гледа.
Какво направих ли? Дадох го на живот.След 18 часа телефона ми е изключен и не му е работа къде и с кого съм.Така няколко месеца докато него много го заболи.Смени си работата и от тогава вече 12 години сме винаги заедно,ползваме една банкова сметка Не говорим за онова време.Кой каквото знае си е за негова консумация.Предпочитам да не знам истината.Всичко е минало.
От тогава са минали около 10 години.Баща и още не може да го преживее.Свекъра и свекърва и са знаели за другите деца и по празници са им купували подаръци.Само тя,обзета с други задължения е била "сляпа".
Въпросния мъж живее сам.Издържа финансово и двете жени и вече 4-те деца (скоро любовницата му родила 3-то).Любовницата е щастлива но жена му не е.
Аз имах съмнения за подобно нещо след като една доброжелателка "случайно"ми предостави снимков материал.Как се почувствах ли?
Още помня как ми се подкосиха краката,разтреперих се,изби ме студена пот и не можех да си събера мислите.На мъжа ми не му се обадих веднага а на следващия ден.След няколко месеца се запознах и с майката на детето която се държа доста резервирано.Не мога да бъда 100% сигурна чие е детето но по документи баща се води човека който го гледа.
Какво направих ли? Дадох го на живот.След 18 часа телефона ми е изключен и не му е работа къде и с кого съм.Така няколко месеца докато него много го заболи.Смени си работата и от тогава вече 12 години сме винаги заедно,ползваме една банкова сметка Не говорим за онова време.Кой каквото знае си е за негова консумация.Предпочитам да не знам истината.Всичко е минало.
Учудваш ме,без да се заяждам.Мен съвсем други мисли ще ме тормозят в този момент.
Деси, Десии 
Тъкмо се чудех кога ще се появиш да разсъждаваш над ексизстенциалните въпроси от типа:"Да имам или не дете от чужд мъж?", "Ако имам дете от чужд мъж, той дали ще остави жена си?", Е, вече имам дете от чужд мъж, но той не остави жена си.Защо?", "Как да го върна или задържа чуждия мъж?", "Защо той не иска да е постоянно с нашето дете, а си ходи при семейството?" И разни такива.
И мен би ме било гнус, но не от детето и не че не са правили секс с презерватив, а от тях самите като хора. Тинтири - минтири....
Айде ссссссссссссс здраве ссссссссссссс...
Тъкмо се чудех кога ще се появиш да разсъждаваш над ексизстенциалните въпроси от типа:"Да имам или не дете от чужд мъж?", "Ако имам дете от чужд мъж, той дали ще остави жена си?", Е, вече имам дете от чужд мъж, но той не остави жена си.Защо?", "Как да го върна или задържа чуждия мъж?", "Защо той не иска да е постоянно с нашето дете, а си ходи при семейството?" И разни такива. И мен би ме било гнус, но не от детето и не че не са правили секс с презерватив, а от тях самите като хора. Тинтири - минтири....
Айде ссссссссссссс здраве ссссссссссссс...