за детето от другата жена

тоест си се развела преди 9 месеца?

Обича ги - всичките !
Ей сега е момента да се пусне петиция относно промяна
на закона - да се разреши многоженството в БГ! 
Няма да ги разделяме - коя съпруга,коя любовница.
Няма да си напъваме гънките коя колко обича и колко е наранена.

Не, бях 4-5 месец бременна когато получих решението за развода.

Бърди, на теория е така, но на практика не винаги.Това положение му е удобно-защо да го променя.Може да съществуват много причини да не иска да се разведе.А може и да обича и двете ни.

По всяка вероятност обича и двете ви.
И с двете ви има дълга връзка, удобна. Въпросът е дали за вас двете това състояние е О.К.
Ако е така, по-добре да сте наясно с правата и задълженията в 3гълника, защото и деца има налице и от 2те връзки ...
Не ми се струва възможно една съпруга да не усети и узнае за любовницата за толкова време ...

въх, само да има късмет да ми спретне такъв номер! Ще направя най-гадното за един мъж нещо - няма да се "Бия" за него, нито ще го натиря, нито нищо! Най-тормозителното за мъж с такива дълги паралелни връзки и деца е да бъде поставен в положението да избира - или едната, или другата!
а въпросното хипотетично дете няма да искам нито да го виждам, нито да чувам за него.

  познавам такава жена, в подобна ситуация - абсолютно заблудена, че той някога ще заживее с нея и детето им  . Опитах се да й го кажа безкрайно много пъти, но тя сякаш плочи има,  а не розови очила.
И жена му знае, и целия свят, той не припозна детето /въпреки, че се биеше в гърдите, че било негово/, тя разби своя си живот, животът на другото си дете, на своите близки и ПАК продължава да го търси и да копнее за него...
Той й дава фалшиви надежди и използва нейната младост и жизненост, а вечер се прибира при жена си, сякаш нищо не е станало....
Той не избира нищо - така му е чудесно - лъже и двете, и си живее живота.

elena_d,
Той е направил своя избор - живее  с жена си!
Лъже девойката,че лъже жена си !

Как така е разбила живота на другото си дете  и на близките си?Живота си е неин, ако обича този мъж е съвсем понятно , че се надява.Моят син в началото прие ситуацията доста трудно, а сега да го видите колко обича сестра си и как й се радва.Родителите ми също ме подкрепиха в избора ми, защото знаеха колко нещастна бях в брака си.А са от съвсем друго поколение, когато не беше прието дори да се разведеш.Познавам жени, които живеят с мъже, към които нямат кой знае каква тръпка.Заради сигурността и за да не са сами.Задавала съм си въпроса кое бих предпочела-едно семейство без никакви емоции, само спокойствие и сигурност, или връзка като моята-с толкова силни чувства, но не като семейство.Е, не искам такова семейство.Ако можеше човек да има и двете, би било чудесно.Но това се среща толкова рядко.И от опит знам, че ако едно нещо е наред, друго няма да е.Тоест, не можем да имаме всичко в този живот.

Бих станала вдовица.

Съжалявам, че е затворена и не разбирам защо другата тема за жената, на която й пречи детето от втората жена на съпруга и, но както и да е...А сега по темата, аз не бих имала дете от мъж, който е женен и има друго семейство и особено ако "обича" и двете ни. Как бих реагирала, ако въпросният мъж е моят, ами то детето не е виновно, но определено бих приключила връзката с бащата, не може да се тъче на два стана и да се лъжат двете жени, това нито е връзка, нито семейство, не зная дори какво е, но познавам такива хора...,едната жена си затваря очите, другата чака кога ще й дойде реда и така...

Елиема, какво означава това, че не можеш да имаш всичко? Всъщност, може ти да не можеш, но това не означава, че никой не може! С подходящия човек и малко късмет, човек може да си изживее целия живот с любов и разбирателство с един човек, също и децата си да отгледат! Светът, че и нашата мила Родина е пълна с такива семейства!

Ти не си случила със съпруг, била си нещастна. Да, случва се! Но и сега си сама, нямаш до себе си мъж, с когото да сте семейство. На практика бащата на детето ти си има съппруга и живее с нея. Както виждаш, той не се е развел и не е дошъл да живее с теб и детето! На мен ми се струва, че и с любовник не си случила.

Моя съседка се омъжи след 7 години връзка с уж мъжа на живота си.По стечение на обстоятелствата (аборт) тя не можеше да има собствено дете.Осиновиха си след може би 15 год. брак. Само 3 месеца след като тя остана в къщи за да гледа детенце разбра,че мъжа и има от друга жена две деца,по голямото от които на 12 (!!!!) години.Жената се съсипа.Сякаш всичко в нея се срина. Разведе се,продаде си бизнеса и отиде да живее с детето в едно село.
От тогава са минали около 10 години.Баща и още не може да го преживее.Свекъра и свекърва и са знаели за другите деца и по  празници са им купували подаръци.Само тя,обзета с други задължения е била "сляпа".
Въпросния мъж живее сам.Издържа финансово и двете жени и вече 4-те деца (скоро любовницата му родила 3-то).Любовницата е щастлива но жена му не е.

Аз имах съмнения за подобно нещо след като една доброжелателка "случайно"ми предостави снимков материал.Как се почувствах ли?
Още помня как ми се подкосиха краката,разтреперих се,изби ме студена пот и не можех да си събера мислите.На мъжа ми не му се обадих веднага а на следващия ден.След няколко месеца се запознах и с майката на детето която се държа доста резервирано.Не мога да бъда 100% сигурна чие е детето но по документи баща се води човека който го гледа.
Какво направих ли? Дадох го на живот.След 18 часа телефона ми е изключен и не му е работа къде и с кого съм.Така няколко месеца докато него много го заболи.Смени си работата и от тогава вече 12 години сме винаги заедно,ползваме една банкова сметка. Не говорим за онова време.Кой каквото знае си е за негова консумация.Предпочитам да не знам истината.Всичко е минало.

Май съпругите винаги научават последни 

Да не дава Господ...

Не че това е семейство за пример, нали така?Какво като живее с нея?Повярвай ми, наистина сполучливите семейства са рядкост.Знаеш какъв процент от браковете завършват с развод, нали?А колко от семействата по една или друга причина остават заедно, но не от голяма любов?А по ред чисто финансови причини.Развела съм се след 18 годишен брак и помня как на 5-тата година мислех, че това е щастливия брак.А на 10-тата-че няма нищо останало, но може да се търпи...а на 15-тата-защо стоя с човек, когото не обичам?Познавам и семейства, които на 60 години искрено се ядосват, че на 30 не са имали смелостта да се разведат.Уж заради децата.Та не заради моя несполучлив брак направих това твърдение, а заради наблюденията върху семействата, и бившите такива, които познавам.И заради публикуваните статистики по този въпрос.
Аз лично не бих определила мое семейство като щастливо ако знам че моят съпруг поддържа някъде алтернативно семейство, че когато не е с мен , е с другата.И дори да ми се кълне, че е минало, най -вероятно ме лъже...

Не е работата в това дали би нарекла неговото семейство щастливо, а в това, че той има семейство! Каквото и да го държи в семейството му, явно е достатъчно силно, щом е там!
а ти се успокоявай всякак, особено с това, че той не е щастлив там и най вече, че жена му не е. Това теб не те прави по-малко сама!