за детето от другата жена

Пав 1-не прочете ли, че съм написала, че в ТОВА отношение завися финансово от бащата на детето?Да ти обясня защо?Ами защото ДНК експертизата струва около 1000 лева, а само делото-около 400.400 лева някак бих успяла да отделя, ама 1000 доста бих се затруднила с 1 майчинство.Трудно ли е за разбиране?Сигурно си прочела и, че бащата изчезна за 2 месеца след раждането.Все някак съм се хранила, нали?И бих се хранила що-годе нормално ако изчезне и завинаги-заплатата и съответно майчинството ми са добри.

Бърди,

не аз реших,авторката го е написала:

"Засега не съм започнала делото,защото в това отношение завися финансово от бащата на бебето."

Предлагам да се поуспокоите малко, защото човек наистина не знае какво го чака в този живот.Не се знае как ще се извъртят нещата,и докъде биха ви довели чувствата ви-до какви възвишени и не толкова възвишени постъпки.Не се знае и когато вие станете 40 годишни лелки какъв живот ще водите, дали няма и вие като мен да сте "самотно остаряващи лелки".

    Еliema, няма начин да зададеш този въпрос във форум с над 100 000 потребители, и да не се натъкнеш на жени, които са били в ролята на излъганата съпруга. Очакваш разбиране? Ами -не, не те разбирам. И аз съм играла в този цирк и зная номерата на тези, толкова влюбени в любовницата, мъже.
    Боли, много боли когато животът, който си градил с години, и си вложил любов, се срива. Много боли, когато собственото ти дете е пренебрегнато, заради друга жена. И колкото и да съм бяла и добра, ако втори път ми се случи, обещавам аз да изкарам курса за кучки, да бъда съвършения егоист, каквито сте вие - любовниците на женени мъже. Защото ако тези мъже ви обичаха, нямаше да чакат законната съпруга да разбере, щяха да си тръгнат и да изберат вас. Дори с цената на това, да са сами и да ви се радват отдалеч. За съжаление, рядко са мъжете, които се лишават от удобствата на брака, за да гонят дивото.
    Да, детето с нищо не е виновно. Не бих могла да изпитвам омраза към дете /всъщност и към голям човек/, но защо трябва аз да го приема? Ако си решила да си родиш дете без мъж - разбирам те, но защо имаш претенции биологичния татко, когото и без това не искаш за съпруг, да става баща на детето ти? Гледай си го сама, без баща, за да не съсипваш още една жена, която вероятно обича мъжа си, и му вярва. И какво ще обясниш на детето като поотрасне? 

Не прочетох цялата тема .Но,ако питаш дали ще мразя другата жена и детето` и ще ти отговоря с -да.Ще мразя и нея и детето.Предполагам ,че по- голямата част от жените ще изпитват такива чувства ,ако им се случи нещо подобно въпреки ,че някои се правят на много толерантни.

На 40 години почти съм и не съм в така постулираната от тебе категория. Това, първо.
Второ - никога, дори и без мъж да остана, не бих се чувствала "самотно остаряваща", защото си имам Сина.
А разгонени пърчове няма да липсват никога, така че...

Въртим се, въртим се и пак сме в изходно положение.
Елиема, не знам как би реагирала съпругата, но съм сигурна, че колото и да е проста, пак ще й стане много гадно. А твоето положение не искам да го коментирам, защото ще излезе, че те осъждам, което аз всъщност не искам да правя, понеже съм се научила, че от каквото бягаш и се отричаш, такова те застига.
Аз, сама за себе си не знам как бих реагирала, ако науча подобно нещо. Доколкото се познавам, ще искам да си направя очна ставка с останалите ъгли от триъгълника, за да видя аз ли съм най-тъпият ъгъл в него. Децата едва ли бих мразила, защото по природа единствените хора, които мога да обичам истински са децата, независимо чии са. И дори и да не ги обичам изпадам в умиление, когато контактувам с тях, пренасям се в друг свят и се абстрахирам от глупостите на възрастните.
Предполагам бих разбрала мъжа си, ако ми каже, че ни е обичал и двете, защото знам какво е да обичаш двама различни мъже, но все пак единият надделява винаги по някакви причини.
Едва ли бих го изгонила, по - скоро бих му дала време, през което да не живее с мен, за да прецени какво ще прави с живота си. Но отношението ми към него би се променило коренно, предполагам, и то най-вече, заради собственото ми его, т.е. унижението, което ще трябва да преживея. А като знам любовниците колко са надути, че видиш ли те давали нещо на мъжа, което жена му не му давала..Не е така, просто с тях мъжете нямат грижи, няма битовизми, няма отговорност, с тях е цветя и рози..докато жената - законната не изпрати мъжа си да го играе семейство с другата и филма се повтаря само че с нея. Това е. Не е толкова сложно.
И защо да ме е страх, че някоя жена е по-добра от мен в нещо. Винаги има по-добри в нещо от мен, както и по-красиви, както и аз съм по-добра от други и така..Човек преценява кои са качества са му приоритетни в половинката му. Аз на драго сърце бих й го предостъпила на любовницата, но съм сигурна, че няма да го изтърпи с всичките му отрицателни черти, с всичките му малки недостатъци, с които аз си го обичам, сигурна съм че в момента, в който цветята и розите се разпръснат, ще дойде реалността, която няма да се хареса на никоя. Не, че моят мъж е ужасен, за мен той е другарчето ми, моята половинка, макар да съм го плюла много по темите тук. Когато го няма имам нужда нужда само от него. Пък и съм абсолютно убедена, че никоя няма да го чака колкото омен, нито пък да му е вярна, нито пък да не се възползва от финансовото му състояние.

В това отношение - пише. Това е съвсем различно нещо. Делата са много скъпи, особено ако трябва мъжа да се гони, а не идва добровлно.

Баси, почнах да защитавам любовницата, накъде е тръгнал света 

Ами аз съм на 38 вече, с две поотраснали деца и най-страхотния мъж на света - беше такъв преди 20 г., такъв е и сега. Децата вече се оправят сами, а ние сме щастливи, че имаме все повече и повече време само за нас двамата. Е, пера чорапи, гладя ризи и изпълнявам кулинарни капризи, но от това само се чувствам още по-добре - някак си ми е важно да знам, че има хора на които съм нужна, които разчитат на мен и ако се наложи ще преобърнат света за да съм усмихната.
По-голямо спокойствие от моето - здраве му кажи. Просто опитах да обясня, защо на вас се гледа като на .....сещаш се. Не може да искаш от една жена, която цял живот се грижи за някого, познава и хубавите и лошите страни на съвместния живот, да е въодушевена от присъствието на другата, която гледа само да се възползва от розовото. За детето не говоря, просто защото за съпругата то не съществува. Боли от лъжата и предателството, а колко пъти си е посял семето - никой не знае, пък и не е толкова важно...
Говоря от лични впечатления около мен.

Eliema,
Тест с Юридическа Стойност - 575 евро
/ http://dnasolutions-bg.com/dnk-test-bashtinstvo/
и в крайна сметка направихте ли го съвместно с бащата на бебето?

Аз съм точно такава  "40 годишни лелки какъв живот ще водите, дали няма и вие като мен да сте "самотно остаряващи лелки"."

Въобще не съм "самотна"-имам си приятелската среда,купоните,работа.....,засега ме устройва.
А настройката ми за отглеждане на бебета е евентуална помощ за внуци /ако някой ми я поиска   /

Не аз се сложих в тази категория .Аз съм предпочела да живея без мъж пред това да поддържам фалшиво семейство.

Хърмаяни , претенции нямам.Нямам право да имам претенции.Имам желание детето ми да има баща, но съм го родила с ясното съзнание, че ще живеем сами.Както вече сте разбрали, не съм развяла връзката си пред очите на съпругата и е мнооого вероятно тя никога да не научи.На практика(знам че ще реагирате бурно, но това е факт), тя няма как да бъде наранена от нещо, което не знае.Освен това, ако някога се е усъмнила, не се е разровила да научи истината, така че явно предпочита да не знае.
Какво ще кажа на детето-ами истината.Че много сме се обичали/че се обичаме с баща й, но той има друго семейство, и не може да е непрекъснато с нас.

На твоите години съм,но подобни чувства не ме вълнуват и да си призная ,точно защото съм вряла и кипяла както казваш ти,не бих допуснала подобни изпълнения.
В малкия град е ужасно,имам приятелка ,която като момиче роди дете на семеен мъж и всичко беше точно,но в един момент повече не се появи,а връзката им бе продължителна....
Тези селски каруцари,единственото ,което правят е да погалят мъжкото си его......
Нищо чудно да си станала и за посмешище на целия град,което не е от значение,но аз определено не бих продължила живота си в този град,за да допусна подигравките към децата ми,които ни най малко са виновни за моите любовни преживявания....
Да допълня,ти защо си мислиш,че съпругата му не знае?В малкия град и да п.......ш ,вече са чули на другия край на града.

Е, не съм била цял живот любовница, която е търсела само розовото.И аз съм прала мръсни чорапи и гащи, представете си. И мога да бъда съпруга, както и съпругите могат ,и често са любовници.Това, което вече няколко пъти се опитвам да обясня на някои от вас, че всички сме нормални хора, носещи последствията от правилните или грешните си решения.И че има свестни и не толкова свестни жени и между съпругите, и между любовниците!НЕ КАЗВАМ, че съпругата не е свястна, моля не изкривявайте думите ми!

k.a.l.i., в голям град живеем, и не знам, ако тя е научила, как би съумяла да мълчи пред него?

Права си да се притесняваш - най-вероятно ако съпругата научи и спретне скандал, ще постави условие на таткото паралелната връзка да бъде преустановена моменталически (това в случай, че не го изрита с парцалите). Естествено, паралелната връзка включва и теб и детето. И най-вероятно таткото така и ще направи. Знаеш по-добре от мен, че докато детето не е припознато, не можеш да разчиташ и на издръжка.

Аз лично бих изритала таткото 

Аз лично няма да те съдя, но и ако съм на твое място, не бих разчитала на таткото - ти си направила избора си да забременееш и родиш, така че от сега нататък ще живееш със собствения си избор.

Как би мълчала ли,ми понякога мълчанието е злато.Имах хазяйка,която когато бях момиче ме съветваше,че една жена дори и да подозира или да знае за похожденията на мъжа си,трябва да се прави,че нищо не се е случило и ежедневието им да продължи както преди,даже и по добре от обикновено......по любвеобилна...
Да,ама тогава не я разбирах и мислех,че с годините ще стана по търпелива,но тц....не става ,въпрос на темперамент....