От друга страна се радвам,когато приятелят ми ми подари нещо малко без повод.
Ето например вчера се прибрахме от Габрово и докато се разхождахме в Етъра аз отидох напред за да правя снимки с една приятелка и след малко той ни настига и ми казва "Затвори си очите" ... Затварям ги,а той ми хваща ръката и ми слага едно дървено пръстенче в нея Толкова мило ми стана,че дори ми се насълзиха очите,а самото пръстенче е толкова обикновено ...
За сметка на това за Р.Д.-то ми ми подари 3 червени рози и плюшен дявол,на чийто врат имаше сребърна верижка с висулка.Е честно казано не се зарадвах толкова много,защото не обичам скъпите подаръци Не,че една плюшена играчка и една верижка са много скъпи,но самата мисъл,че е пръснал примерно 50лв. за мен ме кара да се чувствам неприятно и гузно
Освен това много повече бих се зарадвала на една картичка,която той е направил,от колкото на GSM (например).