Среща със старо гадже

  • 30 169
  • 159
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 8 323
Случвало ми се е да виждам някое бивше гадже... Даже онзи ден видях един, с който сме се разделили преди 10-тина години. Визуално не е мръднал, умствено - също и единствено ми напомни, че причините, поради които го оставих, си стоят още. Simple Smile
Явно аз съм по-студена емоционално, но тези срещи не ме вадят от релси. Отнасям се като с познати, които не съм виждала от много време. Случвало ми се е и да се увеселявам след някоя среща, като от настоящия опит виждам обекта на някогашните си въжделения. Май наистина съм емоционален тапир...  Thinking

# 46
  • Мнения: 420
 Виждала съм някои от старите гаджета. Говорили сме си като стари познати. Има един-двама обаче, които изобщо не искам да виждам. И не защото спомените са неприятни, поне от моя страна.

# 47
  • Мнения: 53
По отношение на бившите си гаджета съм желязна !!!
Никой не може да ме разфокусира, щом съм ги зарязала - значи не са били за мен и точка.
А аз иначе си ги срещам от време на време - причините, поради които съм ги оставила, не само че си стоят, ами май се и задълбочават  Grinning. За тях обаче е видно, че не им е безралична срещата им с мен. Дори един от тях ми каза: "Имаш вид на жена, която се чувства страхотно в кожата си !". На нас жените външния вид, не ни действа на толкова първично ниво, но при мъжете явно положението е друго.....

# 48
  • Мнения: 49
Аз бих се зарадвала ако видя старо гадже, даже тия дни си мисля за първата любов  Embarassed Щастливо омъжена съм, но искам да го видя и да си приказваме, не знам защо- то е по- силно от мен Simple Smile

# 49
  • Варна
  • Мнения: 67
Хм, мен пък едва ли ще ме познаят. Изключително много съм се променила за последните няколко години. Преди няколко седмици видях един бивш, не се обадих. Исках да си спестя първоначалния шок колко много съм се променила и т.н.  Mr. Green

     6 години минаха от раздялата ми с голяма любов и съответно бивш съпруг - аз също мечтая да го срещна и не ме интересува напълнял ли е, оплешивял ли е или каквото и друго да е!! Искам го, липсва ми!!! Явно времете не лекува!!!

А как така си съумяла да създадеш семейство с друг човек? (изобщо не се заяждам, просто винаги съм се вълнувала от подобни състояния на душата/сърцето)

# 50
  • Мнения: 1 252
Поддържам контакт. Чуваме се, пишем си в скайп или фейсбук...Нямам проблем. Приятно ми е да си говоря с хора, които са били важни за мен.

И аз. наскоро срещнах една голяма любов от... Лясковец. Колкото и времето да ни е променило , очите ни са същите.
По очите го познах.
Аз се зарадвах...

# 51
  • Мнения: 796
Преди 2-3 години срещнах едно гадже, по което година и половина съм плакала. Познах го веднага, но реагирах много тъпо - направих се че не съм го познала  Confused. Той също - и така просто се разминахме.

# 52
  • София
  • Мнения: 9 006
Не ми трепна нищо, дори ей така от любопитство.
Преди 2 дни имах "среща" случайно попаднах на името му - издигнал се човека, но той си беше амбициозен, добро беше момче, но не беше за мен.
Преди 4 години пак го "срещнах" на снимките на непознат за мен човек ... от сватбата му(бе се снимал с него и жена му).

Не си задавам въпроса какво щеше да бъде, защото не исках да "бъде" ...

Имаме общи познати, от които мога да се информирам какво прави, но не виждам смисъл. Дали се е променил към добро или зло това касае само жена му... аз затворих вратата много отдавна.

# 53
  • Мнения: 41
Сега, като се замисля не бих искала да се срещам с предипните..., но преди мног оисках да ги видя ! Мисля си, че ще ми бъде тъпо, мразя паяжините, пожълтелите вестници и ръждивината!
Искам да ми лъска и ухае на приятно !  рядко влизам в в склатададжийницата на душата си. Изпитвам носталгия, но може би ще дойде време и за ретроспекция !    Naughty

# 54
  • Мнения: 230
..сетих се,че искам да се видя с един екземпляр,с който пътищата ни се разминаха доста Mr. Green

# 55
  • Мнения: X
Обикновено се радвам, че съм била достатъчно проницателна да ги зарежа навремето.
Само за един се сещам, който ми се стори променен в доста по-добра насока, но когато излизахме, аз бях на 21, а той на 17 и бяхме абсолютни келеши и двамата, а той дори и непълнолетен. Та не ми се чакаше особено да порасне, за да разбера дали не съм сбъркала.
После като го видях, реших, че е станал много приятен мъж, но ми се струва, че се държи малко странно като се заговорим понякога.
Сякаш му става неудобно, не иска да се сеща за минали неща или нещо такова,...докато аз съвсем непредубедено и без всякакви задни мисли си лафя с него...Сега имам угризения, че съм го наранила повече, отколкото съм очаквала Mr. Green

Последна редакция: сб, 21 авг 2010, 16:18 от Анонимен

# 56
  • Мнения: 702
Нямам проблеми с бившите гаджета. С повечето не съм се виждала от години и надали има вероятност да се срещнем. Първата ми истинска, голяма, непреодолима...абе любов..за него - не се е променил. Все същият си е, с изклучение на това, че жена му е мое копие и има прекрасно малко момченце. Понякога много ми се иска да му го кажа, но много драматично се разделихме, заради настоящата му жена. Дълго време изпитвах дори физическа болка от раздялата ни, макар краят да го сложих аз. Просто й дадох карт бланш на мацката, а той беше прекалено горд, за да ме моли. Боли ме, по скоро от цялата любов остана само споменът колко много ме е боляло. Оттогава май нищо не е същото, аз не съм същата и никога няма да бъда. Повече от година всяка сутрин се събуждах с рев, задушавах се, напивах се и правех глупости. И спрямо него направих много глупости, но..минало!Скоро след раздялата ни баща ми почина и всяко чувство и цялата ми душа си заминаха безвъзвратно.

# 57
  • Варна
  • Мнения: 1 817
Аз днес го зърнах едно от бившите гаджета, честно казано никак не беше плешив и надебелял .....как бих го гризнала  Mr. Green иначе с другите бивши си се виждам най-редовно

........ Повече от година всяка сутрин се събуждах с рев, задушавах се, напивах се и правех глупости. И спрямо него направих много глупости, но..минало!......

Ти пак си добре, аз 5 год бях така, голяма травма ми остана, още и още като го видя и полудявам, но ..... не ни било писано да бъдем заедно....

# 58
  • Испания
  • Мнения: 37 503
Преди години много се учудих. Оказа се, че в сградата, в която работя, беше започнала работа моя бивша съученичка, която се омъжи за мое гадже от ученическите години. С него бяхме 5 години и накрая ми омръзна и го зарязах. Той доста страдаше, но никак не се трогвах. След много време се оженил за съученичката ми.

Та... един ден идва дъщеричката й в работата и чух, като я повика, че носи моето име. Онемях... Само успях да смотолевя: "Ооооооо, адашка!". А съученичката ми отговори: "Татко й много държеше да се казва така".  ooooh!

# 59
  • Мнения: 347
Наскоро се случи така, че срещнах едно старо гадже, в което бях безумно влюбена и доста изстрадах. В първия момент ми се подкосиха краката, после отидохме на кафе и всичко тотално се обърна. Разбрах, че цялата му прекрасност и неустоимост е била само в моята глава, затова не съм забелязала каква дребна душица е. Тормози сегашната си приятелка, няма уважение към нищо и никого, агресивен, не работи, дребнав ... въобще ужас  ooooh! И тогава си беше такъв, ама аз заслепената бях тооооолкова сигурна, че в този боклук се крие една красива душа и исках да го спасявам.  Crazy И въобще не знам защо все в мъже с проблеми се влюбвам и после ги страдам с години. Май нещо аз не съм в ред. newsm78

Общи условия

Активация на акаунт