Среща със старо гадже

Единият е в Канада, не поддържаме никакви контакти, след като той се ожени и каза "Някой ден ще ме разбереш"  не съм се и опитвала да разбера какво има предвид  дано жена му не е много зла 
Другият не го поздравявам от деня, в който се разделихме. Наскоро го видях, работеше в закусвалня в Мол Сердика, не ми трепна. По-скоро ми стана смешно като си припомних колко тичах след след него в у-ще 
И третият - ако се засечем някъде, се държа с него като с приятел. Винаги ми идва отвътре да се усмихвам много, май и на него  имахме страхотна връзка, но добре че приключи и останахме в добри отношения 

Звучи ми познато...Не беше ли пуснала тема тогава. Май доста те беше разтърсило! 

От време на време срещам първия в когото се влюбих .. още има тръпка, но не съжалявам, че се разделихме .. всъщност той ме заряза. Бяхме много млади, даже аз още учех а той тъкмо беше приключил с казармата..
Аз влюбена тогава, му изръсих на един свети Валентин, че искам да му родя деца 
Разделихме се като приятели. Ходехме на купони като приятели, че и на едно море отидохме пак като приятели.
Преди година ме беше проследил докато отивах на работа, та седнахме да пием кафе.. 

Миналата седмица, докато си правя кросчето а сина ми обикаля около мен с колелото, срещам един, който много харесвах, но така и не станахме гаджета .. Спрях, поздравих го, заговорихме се, той станал пожарникар 
Заби ми въпроса още ли чувствам същото към него /след 16-17 години!/  след което
директно и съвсем безцеремонно дойде предложението *да тичаме заедно, но всъщност няма наистина да тичаме де*    

Та с първия бих седяла на сладки приказки и кафе, а другия ако пак го видя ще мина на отсрещния тротоар. 

Съвсем скоро ГО срещнахМЕ.
Стори ми се почти същия, както някога, може би малко по- зрял.
Беше с една симпатична девойка, предполагам жена му.
Не го бях виждала повече от 10 години.
Не съжалявам, че се разделихме.
Няма тръпка, само спомени, повечето от които хубави.

  -бившият ми живее в съседния блок и има детенце, което е с 5 дена по-голямо от моето  , Често се срещаме с него и жена му, той ми говори, но ако зависи от нея ще бяга по-далеч, че навремето щяхме и да се женим, но тогава се запознах със съпруга ми и се влюбих от пръв поглед.
Но всичко е наред, сега сме добри познати.

с едното бившо гадже живеем в един квартал,и се засичаме често,особено когато водим децата на градина 
усещам,че иска да седнем и да си поприказваме,както едно време,защото бяхме много близки и почти пред брак,но аз съм студена като камък 
а другото бившо гадже живее в чужбина и рядко го виждам,но когато се засечем,все още ми омекват коленете...   какво да правя,винаги съм си падала по дългокоси рок музиканти 

Имала съм срещи и срещи  . Ще спомена две.
В тази от първия вид срещнах бивше гадже, ученическа, неконсумирана любов, което аз бях зарязала, защото ми беше скучен навремето. Срещнах го случайно в града, в който бях живяла преди години, в едно заведение. Сърцето ми слезе в петите/и аз не знам защо- нито се беше разхубавил, нито погрознял/ . Той не ме позна, но ме заглеждаше упорито . След близо час и нещо погледи отидох и му се представих- как не получи инфаркт не знам . После цяла вечер пихме бяло вино и си говорихме в един парк. Когато ходя на гости в този град се виждаме, пишем си във фейса, чуваме се ако имаме нужда. Изобщо и двамата сме на мнение, че и преди сме били сродни души, и сега, но никой не съжалява за това как се е стекъл животът и се радваме, че се намерихме и можем да разчитаме един на друг ако се наложи.
Тази от втория вид беше голяма любов, големи емоции/и за нас, и за семействата ни/ и той ме заряза/единствения дето ме е зарязвал /. Видях го в гореизложения град със съпругата и щерката му преди три месеца. Напуши ме смях и хубаво се посмях всъщност- не видях и една- едничка причина за близо година страдания и драми, и сълзи и тръшкане . Хем хубаво го огледах и разгледах - нито беше толкова висок като в спомените, нито толкова красив и мъжествен  . Та така...

Имала съм две срещи със стари гаджета.  Стана ми много мило и приятно. Все едно виждам стар приятел.Бях много радостна и любопитна. Поприказвахме си ,разпитах за живота им и се порадвах. Стана ми много интересно ,защото спомените ми са от преди двадесет години и сега ги виждам сериозни ,женени с деца.... Хубаво е да разбереш ,че някой е щастлив.

Беше преди 16-17 години. Форумът не е съществувал.

То е едно и не съм се срещала с него. Разделихме се уж приятелски. След едногодишна връзка той ме заряза, за да се върне при бившата си. Много страдах и като "приятели" поддържахме някакви смешни разговори по скайп. Докато вече настоящата му приятелка не се намеси. Започнаха се едни интриги и заради нея общо взето двамата се скарахме жестоко. Имаше обещания от негова страна, че ако ме види някъде ще ме пребие, без да се интересува особено, че съм момиче. (носеха се легенди, че бил бияч, в опит на доказване на мъжествеността си - по дискотеки, барове .... ) След тези скандали спряхме всякаква форма на контакт. От общи познати разбрах, че новата връзка не е изтърпяла и месец. А 2 месеца след раздялата съвсем случайно разбрах, че има нова приятелка и живеят заедно.  После подочух, че към края на същата година двамата се сгодили и са се преместили в София. От тогава никакви новини. Доскоро. От Фейсбук на познат видях неговия профил и от любопитство как изглежда му разгледах снимките. Очаквах да го видя и в костюм, ама нейсе, нямаше  Предложих му приятелство просто ей така..... Даде ми. Не съм си сменяла телефонния номер от тогава и наскоро видях, че ми е звънял. От чисто любопитство върнах обаждане. Започнаха едни сложоизлияния как не се чувства добре с новата си половинка, как не е трябвало да ме зарязва, как е направил грешка и съжалява. Може би е очаквал, че аз ще омекна както преди и ще му вържа..... Но не! Дори сама се учудих от себе си колко твърда съм станала, благодарение на него! Разрева се по телефона молейки ме за прошка. Докато бил с жена си виждал мен, не можел да продължава така ..... бля, бля бля... Отрязах го и от тогава нищо. Самата тази ситуация ме навежда на мисълта, че съм била наистина глупава и наивна докато съм била с него. Ако го имаше този разговор тогава, 100 на 100 щях да вържа и като му омръзна пак да ме зареже и аз пак да страдам.... Сега само му обясних колко много съм щастлива със сегашния си партньор и колко прекрасни качесва притежава в сравнение с него..... ФАКТ неуспорим

Катюша, мисля, че точно защото не е консумирана връзката ви сте приятели в момента и сте като сродни души. Аз вярвам, че съществува такова приятелство.

Постоянно се срещам със стари гаджета Едното дори живее 2 блока над нас...не ми влияят..особено.Припомням си стари тръпки,но дотам...щом са бивши,значи не са били за мен

Днес видях първият мъж в живота ми,първата ми и най-голяма любов.....
Възмъжал е, изглежда страхотно ........ иначе си е все същия по характер.

Преди години срещнах първото си гадже. Бях с големият ми син и близнаците(още в количка). Като ме видя, ей такива очи облещи!
Последва въпроса: тези всичките ли са твои? Като потвърдих, той се шашардиса още повече и каза: леле, добре че не останахме заедно.
Друг видях на скоро в един голям магазин. Беше с жена си и тя позната, от квартала. Не му се обадих, но мисля, че ме видя.
А бившата дългогодишна връзка на мъж ми, го срещнала преди години в парка Заимов и след 5 минутен разговор на детската площадка на Данон, събрала смелост да му каже, че още не може да го забрави.
Не ни тресат тръпки. Вероятно защото са минали много, много години.

За себе си мога да отговоря с един текст на Емил Димитров, иначе все още не ми се е случвало случайно да срещна жена, която съм обичал преди много години.

Ако някога се срещнем непознати,
аз няма да побързам да отмина ще спра
и може би ще ти подам ръка,
ти също ми подай, те вече са изтинали.

Не ще попитам кой е другия,
къде си шила тази дреха,
къде с кого си я купувала,
косите помня други бяха.
Ще поговориме за времето,
за някой филми след раздялата
и ще се питаме смутено
къде с кого ли сме ги гледали.

Ще си протегнеме ръцете безразлични,
ръката ти не е каквато помня,
очите ти са толкова различни,
да разликата вече е огромна.

Довиждане и всичко, всичко хубаво
ний плахо двама пожелахме,
а другото бе толкоз трудно
което ние премълчахме.