С какво Ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ - 4 част?

Това е уникално! 
Сетих се за един виц.
По същия начин, една свеки все влизала в стаята на "детенце" да си го завива и не оставяла семейството насаме. Писнало им на хората и решили да се уединят в банята. Да, ама не. Свеки влетяла истерично в най-сюблимния момент и истерично извикала:
- Не така бе, мамииии. Не босо на цимента! 

Мале ужас!     
Това е нагло да влиза докато сте двамата сами, без значение ден ли е, нощ ли е. Ами може точно тогава да се преобличаш, да правите секс........ То това е до възпитание и първите 7 год.

За свекървите, които четат тук: мили дами, наслаждавайте се на живота и внуците и не ядосвайте снахите си, не ги плашете с това, че можете да ги разделите с любимите ви синчета, за да не изпаднете в ситуацията на моята свекърва, да треперите всеки път, когато снахата не ви вдигне телефона, дали не ви е сърдита, дали след като съдбата ви е разделила с най- скъпото, "любимата" снаха няма да ви раздели и с единственото останало от него: внучето! 
В тона на темата: моята свекърва ме дразнеше с това, че дори и след като почина мъжа ми , се опитваше да ми се меси, даже ми търсеше работа в града, в който тя живее без мое знание, за да можем с детето да се преместим там, да нямам оправдание да и откажа! Да, обаче, един ден нейната собствена сестра и намекна, че се увлича и че това дете го вижда единствено и благодарение на моето добро желание и аз ако реша, тя очите му няма да види, едва тогава се спря. И сега всеки път като не вдигна телефона или не и се обадя няколко дни, трепери да не съм и сърдита, трепери да не би да не заведа детето на гости, да не ме подразни с нещо. Естетсвено, аз не съм идиот и коравосърдечна и често и се обаждам и ходя с детето на гости и я каня и нея. Палачинката се обръща, гадното е, че е за сметка на нашето собствено щастие!

megelinka, винаги съм ти се възхищавала за силата, която намираш, въпреки случилото си

Нямам свекърва, кандидат-бъдещата такава засега я харесвам много, но никой не е застрахован, че някой ден няма да пише в темата.

За да ви разведря, ето един виц и от мен:

Американец, французин и българин си говорят на тема: " жената ли обичам повече или любовницата".
Американецът казва: "Ние тук с нашите традиции... За нас домът, децата и съпругата са всичко, естествено, че жената!"
Французинът казва: "Ние сме страната на любовта, романтиката и естествено, че любовницата!"
Българинът казва "Абе, аз и двете редовно ги е**, ама най си обичам МАМА!

Здравейте!
Не знамдали тук е  мястото да се оплача, но да ви кажа накратко моята болежка!
Свекърва ми никога не ме е харесвала и това явно се оказа огромния проблем в семейството! Още като бяхме гаджета аз усещах, че нещо не е съвсем наред, но тя добре се прикрива, а и мъжа ми твърдеше, че си внушавам. Да, ама не! Като решихме да се женим, понеже тя не живее в България се започнаха едни спънки - нямаха визи, чакаха си новите паспорти, преди това други работи и понеже не беше ясно кога ще могат да се върнат с настоящия й съпруг /трети по ред/ ние с мъжа ми й казахме, че смятаме да се разпишем, а сватба да направим като си дойдат те от чужбина. Тя като викна "Ама как така, ама защо бързате" и др.под. Аз й казах, че достатъчно съм чакала и съм се наслушала на какви ли не перипетии, които тя изтъкваше, за да не се оженим и че повече няма да чакам. Записахме си дата чак за след 7м с надеждата, че свекървата ще успее да вземе паспорт до тогава и ще присъства, а ако ли не ние само щяхме да се разпишем. Така изведнъж се оказа, че те вече имат паспорти и ще си дойдат. Задействахме се и с мъжа ми всичко сами си организирахме и платихме! Не сме взели пари от никой. След сватбата мъжа ми вика "Намери удобен момент и благодари на майка, че ни подари апартамента за сватбата!" Аз се пуля и викам, че тя на мен нищо не ми е казала и аз приемам, че живеем в нейния апартамент, защото тя е в чужбина, но това си остава нейния апартамент. Мъжа ми казва "Ама тя ни го оставя като подарък за сватбата". Накрая се изпокарахме с мъжа ми и аз му казах, че не приемам подарък, след като като тя най-малкото не е дошла да ми каже, че ни прави такъв подарък, да не говорим, че след време стана ясно, че апартамента и половината на съпруга ми и половината на сестра му! Що за подарък е тогава? Но да продължа с разказа. Вече имаме  2 деца и огромният скандал стана след раждането на второто дете. Свекървата отново си дойде от чужбина за раждането и както всеки път се установи при нас. Да уточня, че тя има и друг по-голям апартамент, който се дава под наем и наемът прибирата сестрата на мъжа ми. Така отново стана дядовата ръкавичка , но какво от това, както тя сама каза "Аз съм дошла да ви помагам, затова този път 2м и половина ще стоя". Още като разбрах, че ще стои толкова ми стана криво, защото повече от 20 дни едвам се издържаме и се нагнетява напрежение, какво остава за над 2месеца при това с новородено бебе. Няма какво да ви обяснявам, че не можех да се наспивам, бебето сучеше през 2ч, а през нощта и по-често. Имаше дни в които бях абсолютен труп единствено с мисълта как да се наспя. Свекървата помагаше много. Чистеше, миеше, гладеше, но все с един поглед "Ти няма ли да свършиш нещо". Майка ми през това време не е помагала. Каза, че тя помага целогодишно, което е така и сега 2м ще стои по-настрана. Така един ден напражението изби, когато свекървата беше казала, че ще се прибере до обяд, а това не стана, а майка ми беше дошла да я замести - да гледа голямото дете на 2г., защото градината почиваше 1 месец. Майка ми съответно имаше ангажимент следобяд, който отмени като разбра, че свеки я няма и се ядоса. Аз се обадих на свекървата да я питам защо я няма, а тя възмутено казо, че е не е казвала, че ще се прибере до обяд. Така от нищо нещо стана. Вечерта мъжа ми се прибра от работа и вика "Я сега елате двете да се разберем какво става, защо е това напрежение". Така в течение на разговора, който прерастна в истински скандал аз бях обвинена, че не се грижа добре за мъжа ми, за децата, че апартамента не бил подържан добре и т.н. Викам "Ти как разбра всичко това, като си на хиляди километри от нас". Виждала та, като си идвала и виждала - прозорците не били добре измити и др. под. Не можах да се стърпя и паднах на нейното ниво, казах че прозорците ги е мил сина й преди 1м защото аз с големия корем няма да се катеря по столове и да мия прозорци и т.н. и т.н. имаше и други подобни неща. Най-лошото беше, че мъжа ми мълчеше през цялото време и накрая не издържах и го попитах "И ти ли си на това мнение?". Той взе да мрънка, че за някои неща майка му е права за други не, но като цяло беше на нейна страна. Ужасно ми докривя, а и баткото на 2г. стана свидетел на всичко това. Накрая аз съвсем не издържах и й казах, че преди няколко години на компютъра съм намерила писмо на дъшеря й до нея, воето прочетох за себе си подобни неща и от тогава разбрах, че не ме харесват и каквото и да правя винаги ще е така и, че след това писмо ми се е променило отношението към тях. Не им вярвах и колкото и на мили да се правеха пред мен знаех, че зад гърба ми ме плюят.  Тогава тя каза "Така ли? До 24ч този апартамент да е освободен". Отговорих "Не до 24ч, а веднага ще го освободя". Грабнах батебето и баткото и тръгнах да излизам. Тогава вече мъжа ми се намеси, каза че никъде няма да ходя. Аз му отговорих, че щом гони мен, значи гони и него. В крайна сметка не си тръгнах, защото той ме задържа със сила. Преспах, ака може да се каже че съм спала и на сутринта мъжа ми беше командировка, а свекървата имаше ангажимент аз натоварих по-важните неща в колата и отидох при майка ми. Следобяд мъжа ми се прибра, разбра какво съм направила и каза да се върна, че всичко ще се оправи. Казах му, че или майка му ще се извини или да забрави да се връщам където и да било. Така минаха няколко дни. Свекървата не само, че не се обади да се извини ами и караше мъжа ми да взима децата и да й ги води да ги видела. Той също спеше при нея под предлог, че там са всичките му дрехи и не му се мести багаж. Така накрая майка ми му се обади и каза, че или си взима жената и децата или да забрави изобщо за мен и децата. Така той дойде една обедна почивка и накара майка си да ми се извини, че ме е изгонила и я помоли да да отиде да живее 1м при сестра му. Да уточня, че сестраму е по-малка, не е женена и живее с баба си /свекърва на свекърва ми/, с която са в лоши отношения.

leysi, ако това е кратката версия, каква ли ще е дългата 
Не се ядосвай на свекърва си,тя няма да се промени.
Разбери се със съпружеското тяло, той да сложи ред и дисциплина, иначе..........

А ти що не попита мъжа си дали му е по-добре да е сам с мама или му е по-добре с теб и децата?
А нея трябваше да попиташ като целта й е да ви раздели, понеже мрази теб, не мисли ли че по този начин ще разбие живота и на сина си и на децата му? Или и те са му в тяжест, понеже мама не ги харесва, щото са от теб?!Както и след като не е успяла да ви раздели толкова години, сега когато вече имате две деца какво ще постигне?!
А можело и да й припомниш, че явно не е толкова свестен човек, щом трима мъже е сменила?!И ти няма да бъдеш като нея!!!

Да довърша - от тогава не си говорим и не се чуваме. Съпругът ми се чува с нея по скайп. Един месец след като си замина ние теглихме кредит и си купихме собствен апартамент. Още не сме се изнесли, защото там няма парно и топла вода, а и защото го обзавеждаме от заплати и  парите не стигат и не е съвсем готов. Така сега свекървата вече 1г не си е виждала децата и внуците, заради враждата с мен. Можеше да си дойде лятото и да стои в другия й апартамент, защото там нямаше наематели, едва сега се намериха, но не - тя иска да е при нас! Затова не си дойде! Нейна си работа. Лошото е, че мъжа ми страда от това, иска да се сдобрим и пак да е като преди. Казвам му, че е невъзможно, но той периодично настоява. 

Ми като иска той да си контактува с нея бе, защо ще те насилва и теб, при положение, че вижда каква е ситуацията?!
Естествено, че няма да иска да идва, щото няма кого да трови и с кого да се състезава
Ей, не мога да ги разбера тия жени, ама мъжете пък още по-малко

ами то накрая така стана. Лошото е, че тогава, когато трябваше той не зае моята страна и това много ме огорчи. После ми се извинява, че не бил преценил вярно ситуацията и т.н. Проблемът е, че той е ужасно привързан към майка си и я слуша за всичко, дава и отчети, къде ходим, какво правим и т.н. Непрестанно се съветваше с нея кое как да направи. След скандала малко се отдръпна от нея. А аз просто искам ние сами да решаваме, не да ги разделям. Навремето като му казвах да теглим кредит и да живеем в наш си дом той викаше "Защо? Този ап. така да стои празен и да се заробваме с кредит". Не виждаше тогава, че майка му така се меси във всичко, но сега дойде на моя акъл, ама късно.

Виж сега мойто момиче, те мъжете всичките са такива, щото им е по-лесно. Понеже му е майка, той й прощава, хубаво, разбираш го. Обясни му обаче на твоя човек, че не сте на 15 имате деца, отдавна се водите семейство, а майка му е негова роднина и ти не желаеш никакви роднини да ти се месят в семейството, защото това е вашият живот. Ако възнамерява да се съветва с нея, нека да види опита й с трима мъже и да прецени дали той иска такъв пример за децата си.
Еб*си и нглите хора, аз 

Това с тримата мъже тя казва, че е била млада и е направила грешки и не иска да предпази и нас от такива грешки  Мен ако питаш третият й мъж е най-голямата й грешка, ама навремето е имал пари и се е излъгала  Иначе е голям простак и това е най-малкото което  може да се каже за него.

Ами можеш да й обясниш, че смяташ че сте достатъчно големи хора, за да се пазите сами, животът си е ваш, тя нейния си го е изживяла. Ако смята, че синът й е направил грешка е нейно мнение, да не го натрапва, щото само той , а не ти ще загуби от цялата ситуация.
Когато човек стане на 18, още повече, ако е създал семейство, други хора нямат глас,  освен членовете на семейството и точка. Ако той смята, че мама му е права да си стои при нея. На теб ти трябва мън на място, а не муньо, дето не може да защити жена си. В крайна сметка той е мъж, твоят мъж, ти си му гласувала доверие, че ще те защитава. Може да не си права в дадена ситуация, но той като твоя половина е длъжен да те защити, а после ако не е съгласен с теб да се изясните, когото сте двамата, а не да те подтиска и едва ли не да не те взема насериозно и за него твоето мнение да не е важно, когато мама е казала нещо!
Самият факт, че дори си е помислил да те остави да си тръгнеш, а не е сложил майка си на място, че даже се е колебал, когато те е молел, ми говори за много не зрял човек. Как ще се колебае дали да е със семейството си, вместо с майка си?!

ПОкажи му какво съм писала, ако искаш, защото аман от лигльовци дето мама им диктува живота и разбити семейства, заради такива!Щото все мама е по-важна.
И моята свекърва много е създавала интриги, не за да ни раздели, а за да се изкара по-важна и че тя командва, но след известен период, в който бях прекъснала всякакви контакти с нея, явно се предаде, защото видя синът й колко страда. Но той винаги ме е защитавал и винаги се е опитвал да балансира нещата. Сега вече се познаваме достатъчно добре с нея и когато имаме да си кажем нещо, него не го намесваме, оправяме се двете.
И ние сме добре и той е щастлив.Това се казва компромисен вариант. Когато насреща си имаш умен човек, това се постига, но ако не е такъв няма да стане.

Страхотна тема     Момичета, я дайте идея как да сложа свекито на мястото и.  Проблема е,че за уикенда понякога пътуваме в провинцията при родителите си  - и на двамата са от един и същи град. Отсядаме при нашите и винаги сме отлично посрещнати. Свекито обаче все спи от нощна, спи за нощна / работи на смени/. Тича да види децата за час или по кафетата,когато сме навън, или на гости у нашите. Няма и грам желание да се ангажира с нас, да ни покани поне веднъж на гости, като майка и баба да наготви нещо, да ни посрещне. Лесно е така отстрани за по час - два - бабините, сладичките и после хайде на спокойствие в къщи. Нямам против, всеки е различен, но на мен пък не ми е приятно да я посрещам в къщи при родителите ми, зле ми действа на нервната система    , искам по някакъв начин да и покажа,че и тя като баба е редно да има ангажимент към внуците и поне, когато иска да ги види, мъжът ми да ги закара у тях. Как да стане по-деликатно, или направо "куме в очи", както гласи българската поговорка?