Япония

Понеже децата свикват от детската градина да чистят след себе си, го правят и като пораснат.

http://www.dnevnik.bg/sport/svetovno2014/2014/06/17/2324718_iapo … e_si_na_stadiona/

Но поствам статията по съвсем друг повод. Впечатлиха ме, за поеден път, коментарите под нея. Както и под всяка статия за Япония. Варират от едната крайност: "велики, невероятни, недостижими" до ...меко казано безумни твърдения изказани с велика убеденост. Като например как боят и изнасилването на жените било част от японската култура и традиция.
Та искам аз да попитам - защо Япония се възприема като друга планета? Да, вярно че това е друга култура, различна от англосаксонската, не се корени в древна Гърция и Рим, религията е друга. Но все пак съвсем не е толкова различна и непозната, че да е обетована в такива легенди и притчи. Въпросът ми е подтикнат и от една тема в клюкарника за идиотските въпроси, които чужденците задават за България. Аз каквито неописуеми фантасмагории съм чувала за Япония от българи не бих могла и да ги сравня с японските представи за България. Повечето японци знаят, че България е в Европа (но не и точно къде в Европа), знаят че е зелено и красиво място с много дълголетници. За сметка на това българите са експерти по японска народопсихология, антропология и бит, но ако ги накараш да кажат пет неща за страната поне четири ще са погрешни, а две ще са направо стъписващи!
Защо?

Благодаря за статията. Денят ми започва с усмивка ...вярно бъка от култови коментари. Особено съм впечатлен от образа дето бил два пъти в Япония ))

П.С. Това с чернокожите деца също ми звучи градска легенда , но има ли наистина чернокожи японци от следвоенното поколение?

Относно Бразилия с интерес научих , че там живее доста голямо японско малцинство. Мисля над милион , но не съм чел в кой век и как са се заселвали там. Имам бегъл спомен и за малцинство в Перу , където май президента беше японец. Това дали са били риболовци или как изобщо са се озовали толкова далеко ?

Винолей, близнак...все едно, все е въздух под налягане  в най-добрия смисъл го казвам, тъй като и аз съм техен представител. Просто начина, по който разказваш - детайлно, всеобхватно, услужливо, цветно, разкрива много от зодията (поне за мен е така).

Колкото до въпроса защо българите се изказваме неподготвени и уж много знаещи - лично за мен обяснението е едно - ние не сме пътуваща нация, нямаме лични наблюдения и впечатления. Затова каквото чуем и прочетем от тук от там го приемаме за чиста монета и след това сме първа китка да разказваме колко мега тесни жилища имат японците, колко тъпи са американците, колко невъзпитани са испанците и какви мамини синчета италианците.
Интересното и феноменално за мен е, че никога не приемаме изказванията по свой адрес...противопоставяме се на това, че сме нехигиенични, че не сработваме в група, че се държим като неандерталци в чужбина, незнаейки много често от къде да си пуснем водата на крайпътната бензиностанция, че крещим по децата си и много др.

Самурайка, малкото също е момче  Силно се надявам на розови гащи някой ден... 

samuraika, Япония е наистина друга планета. Мисля, че и в тази тема съм го казвала, но не съм срещала народ, който да е толкова различен от всички останали. Не е въпрос само за европейците, японците са ужасно по-различни дори от най-близките си съседи китайците и корейците.
За мен най-изнервящото е, че има (най-вече възрастни) японци, които изповядват традиционните ценности и са мили, извинителни и дружелюбни. Има обаче млади, които са ту традиционни, ту се обиждат, ако не се държиш с тях по западен маниер.
За това всеки път ми е една идея притеснено точно с кой тип японци се сблъсквам и как следва да се държа с тях - един вид дали очакват поклон, ръкостискане или направо европейска целувка по бузата.  

Ааа  Versatile не е крайно неподходящо с малко дете
Даже беше чудесно и пак ще повторим.
Но както Самурайка ти е писала - съобразяваш се повече с детенце и виждаш по-малко. Ако тръгнеш предварително с ясното съзнание за всичко това е изключително лесно.
Малката много се кефеше, а колко порасна след Япония не е истина. Толкова много опит, отрази й се чудесно (само джет лага не )
Но всеки сам решава. Ние сме решили, че с детенце пътуваме където и да е. Ако искахме да пътуваме без дете, го правехме преди да се роди. Други не си взимат децата, сестра ми например.
Но аз лично бих го повторила, че и потретила пътуването.
Пожелавам ви скоро да посетите Япония.   

Здравейте, нашето пътешествие приключи. Върнахме се миналата седмица, но джет-лага не ми даваше възможност да се включа в темата. Искам да споделя, че всички очаквания ни се покриха, включително и за дъждовното време, но беше очарователно. Желая на всички, които искат да пътуват до Токио и Киото да го направят, няма да съжаляват нито за миг.

Аааа, rd не така по терлици!  Отпочивай малко и разказвай по-подробно.

...абе знаеш ли ги, японци...колко му е да са ги "убивали брутално"  Виж сега ако кажеш, че в Европа са убивали брутално чернокожите бебета останали след войниците ще те изкарат луд, ама в Япония всичко може.
Сарказмът на страна - има останали след войната много войнишки бебета, има и черни, на една приятелка дядо й е руснак (не съм питала подробности, но по време съвпада ). Съдбата на тия бебета е като на всички други по всички други страни по онова време.
За Бразилия - след като премахват робството в края на 19 век и спират вноса на работна ръка от Африка се оказва, че няма кой да работи плантациите с кафе. Първо подемат кампания за емигранти от Европа, като им поемат разходите по пътуването. Но лошите условия на труд спират потока и от там и в нач. на 20 век Бразилия подписва споразумение с Япония и много хора отиват там на гурбет. Но скоро и японците се разочароват и притока на хора спира, но в Бразилия остава голяма японска диаспора. Сега е обратното - японо-бразилците идват тук с преференциални работни визи по специална програма и работят във фабрики нискоквалифициран труд. Ама има много проблеми, защото макар на вид да приличат на японци манталитета и културата им са други и трудно се вписват.


Не мисля, че е от непътуване, виж склонност за обобщения - да, определено. Не знам, има нещо обетовано в мистика относно тая Япония за българина, нещо различно, наистина извънземно почти.

Isa за антрополозите Япония е "социален галапагос", но все пак живеем в 21 век. Не е необходимо да се държиш по никакъв специален начин. Мисълта ми е - търси приликите, а не разликите и ще се удивиш колко са много. Никой нищо не очаква от теб, изобщо не е необходимо да се превръщаш в японка, никой няма да се обиди ако ти се поклони, а ти му подадеш ръка. Това му е хубавото да си зелено човече на чужда планета - личи ти отдалеч.

Samuraika по принцип, всяка отдалечена точка която не е посетене, бива от много хора слагана в едни "филми", стереотипи и какво ли не. Така не е само за Яп., а и за мн. др. държави. Колкото по малко човек е пътувал и видял, толкова "по-велики" неща дърдори.

Малко офф от моментните вълнения, но има много интересно инфо и предложения. Следващият път с удоволствие бих посетила някоя работилница за кокеши напр. или музея на бонсаите, или как се рисува коприна... или как се изковава катана(макар че 2 дни..) 

https://www.jetro.go.jp/en/ind_tourism/making_things.html

Все обещавам да разкажа за жените и тяхното място в обществото и все не стигам до това. Но от вчера тук се вихри грандиозен скандал по темата, та рекох да се наканя....

Противно на някои стереотипи, японските жени не са малтретирани в семействата си, напротив. В изследване на WHO Япония е с най нисък процент насилие над жените - 15%, Етиопия е с най-висок - 71% а на световно ниво статистиката е 35%.
http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs239/en/
И противно на друг стериотип - голям процент от жените работят. И работодателите не избягват да наемат жени, напрортив. В последните години се наблюдава тренд при който повече от завършилите жени (95.2%) си намират работа в сравнение с мъжете (93.8%), че дори ги изпреварват малко по размер на заплатите.
http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs239/en/
И за да оборя още един стериотип - японските мъже искат жените им да работят много повече, отколкото самите жени. Една от всеки три жени смята да бъде домакиня след като се омъжа, а едва един от пет мъже споделят това мнение.
Тогава къде е проблема? Защо жените са толкова малко на ръководни постове, къде изчезват?

Една от основните причини е, че макар всички да започват работа след като се дипломират, с появата на първото дете предпочитат да спрат да работят. В Япония няма детегледачки и домашни помошници. Жените смятат, че отглеждането на децата е важна задача, която няма как да бъде поверена на друг. След като децата поотраснат се връщат на работа, но разбира се загубили преднина в кариерата. Много жени предпочитат да отгледат децата си накуп, с малка разлика за да не спират работа на няколко пъти а наведнъж за по-дълго. Така кривата на заетостта на жените образува едно "М" (м - като майка).
Освен това данъчните облегчения и системата за подпомагане на глава на семейство правят икономически неизгодна работата на пълен работен ден за жените. В Япония, ако годишният ти доход не надхвърля 10 000 долара не дължиш данъци и се водиш "без доходи". Съответно жените, които печелят до тази сума не плащат данъци, получават медицински и пенсионни осигуровки от държавата, а мъжете им получават семейни добавки към заплатата. Ако този доход достигне 13 000 отпадат семейните добавки, но остават всички други данъчни облегчения и застраховки. В момента в който този праг се надхвърли жените дължат подоходен данък, плащат здравни и пенсионни осигуровки и мъжете им не получават добавки към заплатата. Така поставена системата не стимулира жените да работят повече, напротив. Ако една жена работи на 4 часа ще има почти същия доход, като жена работеща на 8 часа, ако към данъците и застраховките се добавят и разходите по целодневни детски заведения. С добавения "лукс", че едната ще има време да домашна храна, време за децата и някакво хоби, а другата ще бърза да се прибере с някакъв полуфабрикат в ръка. Така системата стимулира единият от двамата в семейството да не работи на пълен ден. Познавам и мъже, които заемат тази функция, но са малко.

Ето статия на Икономист, която подробно описва положението.
http://www.economist.com/news/briefing/21599763-womens-lowly-sta … cades-and-country

Сегашното правителство се е амбицирало да повиши участието на жените в икономиката и до 2020 година 30% от ръководните длъжности да се заемат от жени. Което НЯМА ДА СТАНЕ. По много и ред причини. С недостига на места в детските заведения ще се справят.  Премахването на данъчните облегчения и семейните добавки биха стимулирали жените да работят, но по-точната дума е "принудили" и определено това няма да са популярни мерки. Но най-трудно ще станат нещата с промяната на отношението към мъжете. Защото колкото и невероятно да звучи - дискриминирани са най-вече мъжете като бащи в Япония. По закон се полагат две седмици бащинство на всеки работещ мъж. Ползват го едва 2%!!! И не защото не искат. Докато на жените естествено се гледа като на майки и хора полагащи грижи за децата, на мъжете им е отречено правото да са бащи. По закон мъжете могат да искат отпуски заради раждане, болно дете и т.н., но никой шеф не гледа благосклонно на това, напротив. Ако за една жена излизането в майчинство да не значи автомартично край на кариерата, то за един мъж ползването на подобни семейни екстри почти винаги значи пращане в девета глуха на кариерната стълбица.
Иначе младите японци са добри и грижовни бащи. През уикендите парковете са пълни с малки деца и татковци, опитващи се да наваксат време с децата си.

Стана ферман, спирам, дано да е било интересно а не досадно.

Самурайка, много интересен пост.
За съжаление не ми се отваря статията в Икономист, но погледнах другата за насилието.
Ето нещо също интересно свързано с насилието над жени в Япония и как са се променили нещата с промяната на законодателството през 2011 година там: http://www.japantimes.co.jp/opinion/2013/07/06/editorials/violen … men/#.U6P9xxblOxE

Ето нещо много "интересно", всъщност много тъжно, отворено писмо от Мис Интернешънъл за "Културата на мълчание" във връзка с насилието над жени в Япония: http://www.change.org/petitions/stalker-zero-end-the-japanese-cu … mes-against-women
Ето и една статия по случая, прочетете и коментарите на японците под нея: http://www.japantimes.co.jp/news/2013/12/11/national/celebrity-s … ker/#.U6QB9hblOxE

За мен е безспорно, както каза Самурайка, че Япония е откъсната от целия друг свят и към нравите и хората там не можем да подхождаме с нашите "мерки".

Isa статията на JT касае изследването на Световната здравна организация и е посветена на насилието над жени в света. А през 2011 се променя процедурата при която полицията има правомощия да се намесва, а не законодателството.
Не разбрах много точно поста ти, приемам че мярката за "насилие" тук е друга според теб. Предполагам, че е така, на мен ми е трудно да преценя "отвътре". В тази тема много често се чувствам като главният герой от Аватар. 

Доколкото схванах става дума, че японските жени не съобщават много за насилие. Да дам примерн - процентът насилие в Швеция изглежда висок спрямо ... да речем България. Но българките все още доста си мълчат, а шведките повече съобщават. И фактически в Бг са тормозени повече жени, от които са съобщили по-малко, а в Швеция са съобщили по-голям процент от пострадалите.

Самурайка, права си, че става дума за процедурите, а не за законодателството, моя е грешката. 

Що се отнася до различните мерки, с които се мери, казано от мен е не само по отношение на насилието, а по отношение на всичко свързано с Япония и най-вече с хората там. Смятам, че много от нещата са напълно неразбираеми за нас, просто защото не сме японци и не живеем там. Като това е на база не толкова пребиваването ми в Япония, защото тогава виждаш само външната страна на нещата, а на база нещата, които чета за Япония и новините свързани с там.

Що се отнася до насилието, смятам, че не само насилието над жени е относително ниско като процент, защото жените си мълчат, а и защото какво е "насилие" е неясна категория и се възприема различно от различните народи. Иначе не съм била свидетел на насилие над жени в Япония.

Аз затова постнах изследване на WHO , а не полицейски статистики, защото боравят със стандартизиран модел на "насилие" (описан в началото на статията) и разчитат на анонимни анкети и разговори с представителна извадка от жени в съответните държави, а не на полицейски справки. Иначе излиза, че жените в Етиопия и провинциален Бангладеш най-свободно си съобщават за насилието над тях, за разлика от жените в развития свят.