Юлски деца-Тема 37

Привет,
ние след малко сме на консултация и за да може да издържи да 13,15 буквално я натиснах да заспи в 10,45 че друг път режима е ок- вземаме кухнята, хапваме и в 12,45 вече спим ама днес се наложи разместване.....
за въпросчетата-
1. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? Първия месец просто първо дете- буквално незнаех къде се намирам, нищо не можа да ме подготви теоретично за промяната-колкото и да съм се интересувала и говорила с приятелки, и после когато се разболя за първи път на седем месеца.

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ?
Тепърва започва с проявата на характер, аз макар и малка се старая да и покажа това да това не и определено вече от НЕ разбира- спира се и не го прави дори и да е започнала.
3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? ) Нищо -даже не искам да се връщам към стария си начин на живот искам да продължа към нови хоризонти.

4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? .ние вече я имахме тази седмица- добре че баба беше отпуск, прекарах я с мъжа ми само двамата, на разходка из България, по хубави и интересни места на които не сме били, разликата е че и друг път сме ходили, но сега си обещахме догодина с Вая.
Радина оздравявай по- скоро  
Миме- чакаме добра вест от изпита днес  
Ставам да се приготвям  за консултацията, времето се оправи - само за разходки  
Еххх допълвам само нещо което много ми хареса- http://tranz.it/load.php?id=55jMY0Y5ypFtSlWb620644  така и не се научих собствени изображения как да показвам директно тук 

Джил, мерси, `е си ме мислила, ядосваха си ме, нищо не ми спестиха дори в този ден, но какво да се прави.
Ралче, прасковите ги беля задължително, ябълките и крушите също, но на тях не им се вталясвам, баща ми не й ги бели. Грозде и сливи не беля, но грозде вече избягвам да давам, че ужасно продрискващо й действа.
Мамбина, не мога да се сетя за най- трудно, бих казала, че яденето на Андреа ми е доста изнервящо понякога, защото продължава да се храни като новородена и всичко ми се измерва от едното до другото ядене , но като цяло нямам пражо да се оплаквам, не е тръдна за гледане. За характера все още незнам, като се поизгради ще видим. Мисля, че нищо не ми липсва, налудяла съм се май, щеше да е готино да може пак да си излизаме когато ни скимне, но и сега си ми е добре. както е казала Мимето, трябва да си сменя главата, за да я оставя на свеки, за един ден ми беше достатъчно и никога повече. Но да си представим, ..... та за една седмица бих се отдала на много път и на рафтинга, който все пропускам. Не, че Андреа ми пречи, но по женски се бяхме разбрали да ходим на шопинг уикенд в Истамбул и до Солун, а няма кой да я гледа, та бих си направила това удоволствие.
Еха, честити ходещи крачета на Стейси .
Радина, да се оправяш, стига вече.
Миме, излезнаха ли резултатите, нищо не казваш или съм пропуснала? Да се движим ли из София с голямо внимание вече ?
Така сватбата мина и замина, аз нищо не разбрах, защото тичах до последно да се занимавам с всичко, но мина и замина, каквото такова. Много нерви бяха, сутринта вече не ми издържах и метнах едно бурканче на Андреа на земята (иначе щеше да е по мъжото). Та на цялата ми работа и това си отворих да върша, ударих му един рев вече, лазейки да събирам стъкла и ядене. Разбиране получих ЗЕРО, мъжо ми се накрещя какво съм му хлипала тука да го дразня, после, че съм луда и сега ще съм грозна и подпухнала, та така ми почна денят. После изпаднах в апатия и ми беше все тая. Не беше лишено и от други неволи, но вече ми беше все тая какво става. Малко живнах при гримьорката, защото ме изненада с хубав грим. Вече се събудих от апатията, когато се прибрах и трябваше да стягам багажа на Андреа, да я облека, да облека себе си и да стегна нещата за църквата и ресторанта. Бях казала на свеки, че най- късно в 15:30ч. трябва да е в нас, за да свършим тези неща, плюс да прехвърля столчето в тяхната кола и количката и да настаня Андреа. С фотографа се бяхме разбрали за 16:30 пред църквата да ни поснима и преди това, еми свеки дойде в 16:15, супер спокойна, неангажирана с нищо. Ни столче прехвърлихме, ни я облече, нищо. Имаше едно задължение за едната питка и това не свърши. Дори Андреа не гледа, нон стоп беше в някой, аз цяла вечер следях къде я подмятат. Та така за нея безхаберно си мина, аз търчах с баща ми да редим масата в църквата, връзвах панделките на свещите, беше нелепа картинка, булката реди с кумата, гостите си влизат, настаняват се после притичахме до другият край, за да почне вече церемонията. Незнам как не й стана за един миг неудобно, очите не й видях. Моите приятелки поеха Андреа. Излизаме, гледам Андреа в лелята, гола, полудях просто, дрехите й в свеки, тя си тръгнала към колата за нещо си, фотографа и хората чакат да ни поздравят и да ни снима, аз я гоня и я търся, за да взема дрехите и да я облечем. Свекъра дори не знаеше кога и къде е сватбата, закъсняха, добре, че преди нас се забавиха сватбите, та и нашата почна с голямо закъснение. Той беше голяма атракция със селския си пуловер, с който беше и на кръщенето, явно това му е пуловера за важните събития и с червените си слипове. В ресторанта ме посрещнаха още преди да влезнем с разни организационни проблеми. Хората казват, че е станало много готина сватба, аз незнам, надявам се като избледнеят редицата проблеми да ми остане хубав спомен, за сега не мога да кажа ок ли беше или не. Съзнанието ми беше заето с редица неща и не можах да се отпусна изобщо. На другия ден се събудих рано, рано и исках на бегом да си прибера Андреа, прибрах си я с подсечено дупе, което й е за първи път и с твърда кожа около носа от сополи. Та, Мамбина, затова подкрепям Мимето, че някой трябва да ми смени главата, че да я оставя пак и то за цяла седмица. О, да не забравя и завършекът на вечерта, черешката както се казва. Свекъра, който тичаше по масите да събира бутилки, отворени, неотворени, нямаше значение, прегърнал ги по пет, по повече, колкото можеше да носи и складираше при неговата маса. Само да отбележа, че все още имаше и гости, които не си бяха тръгнали.  После го видях да събира кюфтетата, кебапчетата, пържолите, които не били пипнати, вече не се сдържах и му направих забележка да ги остави и той почна да ме бута да съм обикаля и аз, не били пипнати някои порции, а били платени. Остана възмутен, че не желая да помогна. Накрая се оказа, че е събрал и почти всичката украса от масите (цветята) били хубави, как ще ги оставяме. На другият ден в хладилника им имаше една огромна тенджера с месо, Н- на брой парчета от тортата и бутилки из цялата кухня с какво ли не. Най- нелепото е, че не е дал и една стотинка. Звъня ни през нощта, за да каже, че са се били с единият брат на Ангел в къщи, защото се напиха и са селяни няма как и без това. Та и по нощите ни занимаваше с глупости по телефона.
Та ако щете вярвайте, но това е сбитият разказ . Разбира се един прекрасен спомен ще ми остане баща ми, който така танцувеше весело. За първи път го видях да танцува и един блус му ударихме за първи път двамата.

Здравейте , да се впиша и аз в анкетата, че и без това нещо нямамс какво де се включа напоследък.

1. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? - Като се обърна назад , направо си се чудя на себе си с кой акъл помъкнах децата си в непозната страна, 40 дена след раждането... Бих искала да не бяхме се разболявали всички от пневмония и да не трябваше синът ми да пие 2 Аб един след друг, а дъщеря ми в 5 тия месец, насила да я "захранвам" с Аб и после да и правят и инжекции в дупето. Бих искала да им го спестя това, ако можех.

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ? - Никоя! Двамата са такива, каквито са, не смятам , че е нужно да се променят.

3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? ) - Старият начин на живот отдавна го нямаааа... От 7 години и половина имам нов живот на майка и съм  повече от доволна. По скоро не ми липсва старият начин на живот, а ми липсва точно сега /защото съм сама/ поне ден за мен самата, това е.

4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? - Имах... и тя беше това лято, бях на море. Страхотно се заредих и починах. След семейното море, решихме със съпружеското тяло да пъвторим за още 5 дни сами. Имах  големи резерви , защото Йоана беше само с мен и не я бях оставяла и миг на никого. Да , обаче добричкото ми детенце свикна с баба си /майка ми/ за 2 дни и после станаха любов неотразима. Дори сега от Казахстан като чуе баба да говори по скайп,  пищи и вика "алу баба".
[/b]

Драга, Драга, Драга, и на тоя ден нерви са ти създали... Бързо забравяй лошите мигове и само хубави неща да помниш....
Нямам какво да кажа друго...Отиваме да се мятаме с дребосъчка в леглото, преди да се е изпропребила из апартамента. Дано и аз заспя, че снощи почти не съм спала.Явно мисленето и притеснението от вчерашния ден ми взе и съня.

Оф Драгенце представям си картинката,то вече да се ядосваш ли,и аз незнам.Както ти е казала Александра,забрави лошите неща и си спомняй хубавите...
Аманита още сега ли се разбираше пола? Аз всичко съм забравила,много съм зле,над нас съседката е бременна и ме пита за разни изследвания,кога са били,аз нямам грам спомен 

Здравейте,

Дребното заспа и аз съм се размазала пред компа за няколко спокойни минути.

1. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето? - болестите (нищо ново), по-точно постоянните притеснения дали не съм я разболяла. Спокойна съм, карам си както си знам, водя я където реша и веднъж на няколко седмици усещам (сигурно е по-рядко, но на мен ми се вижда постоянно), че нещо не е съвсем здрава и започвам да се тормозя.

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин? - не мога да кажа все още, че Калина показва характер. Не бих променила нищо засега, не знам кое до къде ще доводе. Дразня се, че постоянно ми виси в краката, но точно това ще ми липва съвем скоро.

3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца?) - както всички, свободата да тръгна накъдето ме повее вятъра. Без да планирам, да приготвям бурканчета, лигавници, инструкции.

4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? - напоследък ми се е приходило на някое екзотично място, с много танци и алкохол.

Радина, бързо оздравяване.
Ех, Драга, едно голямо гуш от мен и спокойна следсватбена почивка ти пожелавам.

Драга.. Четох, четох... някои редове и по 2 пъти...  Наистина да избледняват лошите спомени и да останеш само с хубавите!  ЧЕстито!   

Драга мила, първо да ти честитя. Нека живота ви да премине зедно в разбирателство и щастие! А Андреа да ви радва!

Лесно е да се дават акъли отстрани... Тъпо е, че един от дните които трябва да са най-запомнящи се и изпълнени с най-прекрасни и вълнуващи моменти е бил толкова ... изнервящ и ужасен. Ти сама рано или късно ще узрееш с идеята какво трябва да промениш в себе си и в отношението си към тези и подобни на тях хора за да не ти развалят хубавите моменти. Аз доста отдавна узрях и взех решение. Срещите ни са сведени до здравословния минимум, колкото да виждат Ния. А когато се налага да се виждаме, никога не правя грешката да разчитам на тях или да вярвам на обещания. Отношенията ни са в рамките на доброто възпитание, но нищо повече.

Привет и от нас  
Дълго ни нямаше и Интернет нямах като хората, за това съм много назад с материала, ще трябва да чета.
Драге, много те гушвам и да ти кажа м..ната им на тез свекър и свекърви...Да ти е честито! Жалко, че така са се стекли нещата, но наистина има и хубави моменти, а какво по-хубаво от един прекрасен блус с татко   - това си заслужава.
Радина, бързо да се оправяш
Миме, какво става с резултата? Ще черпиш ли

Ние в събота вечерта "кацнахме". Аз си домъкнах морския вирус и за съжаление и Малчо след мен го пипна. Кошмарен е! 2 нощи повръща, много висока Т. Един жълт, зелен..много тъпа работа.
. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? - Имахме труден период първите 3 месеца. И борбата с измислената алергия, АД, диети и чудеса и те не бяха леки, но всички тези неща са част от живота, какво да се прави. Само с болестите не мога да се оправя. Винаги много, много ми е трудно като е болен, чувствам се доста безсилна, както и в тоз момент.

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ? - май никоя. Всички си имаме трески за дялкане, и той ще има.

3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? ) - свободата ми липсва, контакта ми с много хора. Сега съм тотално зависима от него и общувам с много, много малко хора. Това обаче са неща, с който се свиква. Повече, ме мъчи факта, че не мога да свикна с мисълта, че след 2 седмици няма да съм с него по цял ден и ще го гледа някаква си жена, а аз ще съм на работа...

4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? - преди да разбера, че съм бременна правехме планове да отидем до Барселона. Бих искала да го осъществя. И до други места много ми се пътува. Като цяло и с него става, но доста по-трудно и не толкова пълноценно

Драга, карай си спокойно, скъсаха ме  А имах вътрешно чувство, че съм го взела    . Както и да е, ще се явявам пак,повторението е майка на знанието 
И аз да ти честитя за сватбата  Сигурна съм, че още дълго ще сте заедно, но с още едно момченце    За роднините ти, вече, да ти кажа, че много щях да се учудя, ако бяха се държали нормално  Човек помни само хубавото, така че само ще се смееш като се сетиш за изцепките им. Свекъра си поддържа реномето  , това с алкохола и кюфтетата е класика, но за украсата вече и мен ме учуди  На последните ти 3 изречения се прозълзих, честно. Абе, подаръци имаше ли, обичам подаръци 
Днес изобщо не ми е ден. Излагацията на изпита е едно на ръка. Нямаме асансьор, но все пак излязохме до пазара и 4 етажа свалях количката, с детето е над 25 кила. Забравих си парите, телефона и нямаше как да се връщам, имах 1,80 лв в мен  , купих кило зелен боб само  После пред един магазин в квартала забравих да сложа спирачката на количката и обърнах детето в една градинка. Всичко стана за 2 секунди, докато се обърна и тя вече беше нагоре с колелата  Надойдоха хора да ми помагат, бая се разтреперих. София не се беше ударила, добре, че винаги и стягам коланите хубаво и не се беше изсипала на земята, просто я беше захлупила. Само се беше налапала с пръст, но аз и мокрите кърпи и водата бях забравила  . После качвах пак пеша количката, добре, че София я оставих на съседката, та поне беше празна. Нагоре до нас крака ми се хлъзна и си свалих кожата на глезена, сега ме щипе ужасно. За обяд поне размразих една порция пуйка със зеле (много е хубаво да замразяваш като сготвиш повечко). Сега се закотвям в къщи и не излизам повече, да не вземе да ме бутне и рейса  .

1. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? -
Първично ми идва да напиша нищо, после като се замислих и ми се преплака . Най- трудно ми е че я гледам сама по цял ден, нямаме баби в София, мъжа ми се прибира от работа след като Бени е заспала. Събуждаме се заедно двете сутрин,  и  я приспивам вечер. Най-трудно ми е че вече 1 година се пробужда докато спи и трябва да съм до нея да подавам биберона. Но това да ни е проблема! Важното е детето да е здравичко и да се развива!

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ?
Както всяка майка казва "моето гардже, е най-хубаво" Мен много си ме кефи характера на Бени, страшно свободолюбива е, дива и много жива, комуникативна е,  мисли и действа много бързо (затова пък аз трябва два пъти по бързо)
3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? )
Може би работата, да се чувствам полезна, да мисля стратегии,да  действам и да се развивам. От както съм родила (Бени като стана на 3-4 месеца, си направих онлайн магазинче, сега съм се захванала с него да го разработя яко за зимата)...дано да стане, че иначе ще ми е много кофти.
4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...?
Това не е като за пред форума )))))

Привет мами,
Драже, честито! Забрави бързо неприятностите от този прекрасен ден и си спомняй само хубавите моменти - приятелите, чаровната малка шаферка, блуса с татко ти, хубавия грим....   А, за свекърите ти, момичетата хубаво са го казали  
Радина, Фелисити, Кайче -зайче скорошно оздравяване!
Миме, следващия път ще го вземеш! Много кофти ден си имала, бързо да ти свършва!
1. Като се обърнете назад, кое ви беше най-трудно през първата година в отглеждането на детето ? - Честно казано, нищо не ми беше трудно, освен когато вдигна температура за 3 дни, тогава се чувствах ужасно безпомощна!

2.Коя част от характера на детето си бихте искали да промените или поне да му повлияете по някакъв начин ? - Това, което ми се иска да променя в характера на Анди и т.нарч. "тръшкане", когато не е на нейнато. Прави го отскоро, но е ужасно изнервящо и грозно. Освен това, не желая да променям нищо в нея - добро си ми е детето.
3.Какво най-много ви липсва от "стария начин на живот" (без дете, без две деца ? )
 за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? - Честно казано, нищо не ми липсва. Може би, факта, че по трудно се организирам да се видя с приятелки и финансовата независимост (определено много влияе на бюджета ни факта, че не работа)
4.Имате една седмица, в която сте без дете (то е здраво, на сигурно място, не плаче за вас...).... къде ще отидете, с кого, какво ще направите задължително, какво бихте искали да направите, ама на смееете много, много ...? -  На този етап не изпитвам необходимост да ходя някъде без Андреа (оставяла съм  я два пъти за по 2 часа сама), но ако все пак се решим, бих отишла в Италия с татко й. Отдавна се каним и все нещо ни променя плановете. Честно казано бих искала да отидем тримата.  
Линет, успех с магазинчето!
Маймунче, честити ходещи кръчета на Стейси!
Аманита, не се преуморявай! Дано да го видите бебчо, още сега!
Мами, препоръчайте ми добър очен лекар в София, моля!

Привет момичета!
Драга, тъжно ми стана като те четох. А от последните редове някак мило и малко носталгично. И аз ще ти кажа, не оставяй простотиите да ти смачкат най-красивите мигове. Пази само хубавите моменти, а лошите забрави. Някой хора никога няма да се поправят, така ще си откарат. Не си заслужава заради тях ...
Миме, е бях сигурна че ще го вземеш..... ама нищо вторият път. А за денят ти нямам думи, то някой път като тръгне накриво. Утре сигурно ще ти е смешно, но днес.. да свършва по-бързичко. Важното е, че на София нищо и няма:hug:
Ей, Фелисити, липсвахте ми. Ама само какви са пак тези болести. Я бързо да оздравявате.
Линет, успех!
Ние днес сложихме на Моника Превенар, дано да няма реакции и всичко да е наред. Някой освен мен слагал ли я е? Впечатления?
А, сега виждам, че Стейси е проходила. Маймунче, честито ви ходещи крачета!

Ако е детски:

Иван Константинов - очна клиника Ден
След него Топов - работи в Токуда, но има и частен кабинет.

Оля, Тан  Тани, онзи ден като се прибирахме от морето минахме и през Карнобат. Викам си, ако не бях болна, да се отбием да те намерим да се видим  Ама точно тогава ме почваше вируса.
Миме, здраве да е. Другия път. За деня ти нямам думи, наистина е бил не от добрите, дано не се повтаря.