Благотворителността е благородно дело, благодарение на нея нашите деца с увреждания оцеляват, живеят и се лекуват- събират се средства за ежедневни нужди(храна, облекло, разходи за ток и прочие), събират се средства за терапии(рехабилитация, логопед, психолог и други) и скъпоструващи ежедневно приемани медикаменти, събират се средства за скъпоструващи животоспасяващи операции в чужбина.
Всеки ден обикновения българин спасява някой от нас, всеки ден благодарение на неговото добро сърце едно дете от нашите се усмихва, а нашите сълзи- на родителите са от радост и облекчение, а не от мъка.
Мда, благотворителността е прекрасно нещо и върши работа в екстремни ситуации, но благотворителността не може да спаси децата ни с увреждания, защото те се нуждаят от помощ и подкрепа всеки ден, всеки час, всяка минута и тук е ролята на държавата, която от години е отписала децата ни от света на живите.
От момента на увреждането Държавата ни е дала правото на децата с увреждания и нас родителите им, близките и приятелите ни на мизерия и случайно оцеляване- случайно, защото всеки ден не е Великден, Коледа или 1-ви юни и средствата от една, пет или 20 благотворителни акции не могат да закърпят финансовата космическата дупка в която сме.
Всяка година за издръжка на едно дете с увреждания в институция държавата дава около 7000лв, в същото време за дете отглеждано в семейството си сумата е около 3500лв в най-добрия случай.Защо ли?!
Всеки родител на дете с увреждане у нас се пита до кога Държавата ще продължава с тази политика на геноцид към нас, кога най-сетне медиите ще ни подкрепят в исканията ни за промяна, вместо да вдигат рейтинга си на гърба на нещастието на ДЕЦА.
В България неофициално има около 20 000 деца с увреждания, малка част от тях се отглеждат в институции, но както е тръгнало бройката им ще се увеличи въпреки, че всички знаем какво ще се случи с тях там- бавна и мъчителна смърт в самота и мизерия.
Преди да скокнете и да кажете-ааа, нещата се променят аз ще ви кажа в каква посока се променят:
Вместо всички заедно- управляващи, неправителствени организации и медии да се борим за истинска промяна започвайки със ЗАТВАРЯНЕ на подобни на филм на ужасите места, се случва обратното- ПРАВИМ ИМ ЛИФТИНГ- увеличава се финансирането им , организират се пищни благотворителни кампании за разкрасяването на тези кочини и в един момент ние родителите се питаме- защо да измъчваме децата си отглеждайки ги у дома без подкрепа и необходимото им лечение, ами не вземем да ги поверим на грижите на някоя от тези приказни институции, за които така щедро всеки ден отръскваме обикновения човек да дарява и той го прави с идеята, че това е най-доброто, което може да направи обществото, без значение, че в един момент установява, че левчето му за хляб или книжка от които е лишил своите деца потъват в неизвестна посока, защото с дарените средства е построена една къщичка вместо 3, или че оборудваната зала за рехабилитация е заключена и децата отново са по цял ден в леглата си със зъби тракащи от студ, защото няма отопление и така нататък- примери мнооого.
Много важно, че първото право на всяко дете е да бъде обичано, да расте в семейството си където ще получи любов и грижа , ще развие потенциала си и най-важното- ще знае, че е значимо, а не просто част от статистиката.
И кой пак е губещия в цялата схема- децата с увреждания и обикновеният българин на който вече лееекинко взе да му омръзва всеки път да го отръскват като брашнян чувал, защото и той деца храни.
Ебати нещастните безсрамни и безсърдечни лицемери 
