не съм писала отдавна, обаче имах доста работа тези дни..
. Тотално отказва мляко, каквото и да било, пробвах всичко и не става. Сега слагам АМ във всичко което се сетите, плодови пюрета, зеленчукови всичко. Само така го поглъща. На всичкото отгоре ако млякото е повече от пюрето веднага го усеща и съответно почва да пищи. Не стига това ами и отказва биберон 
всичко вече минава през лъжичка. Ситуацията е меко казано кошмарна.. всички сме изнервени.. дойде ли време за ядене и в къщи настъпва екшън. Опитвам се на ден да я излъжа да хапне поне 300 гр. мляко слагайки го в различни неща. Попаднах в пълна безисходица, но диването е с характер и не ще. Принудих се накрая и дадох попара в която забележете слагам плод.. е няма такава гадост но само така я яде. Това е единствения начин да набавя донякъде това което дава пустото мляко. Иначе от немай къде съм захранила вече със всичко. Желтък давам през ден по една четвърт, от месата не давам агнешко и свинско. Яде пуешко, заешко и пилешко. Много неприятна ситуация само че просто не виждам как да се справя по друг начин. Това е от нас. Пожелавам на болните бързо оздравяване и лек де на всички 
Целувки от мен и малкото диване боже, как издържаш, милата е вясвай се по-честичко и по-обстойничко 
кърми си, аз толкова се радвам на кърмени деца, толкова ми харесва гледката на кърмеща майка, че ако бях художник щеше да ми е любима тема... Спокойно, ще захраниш, не бързай, след като Вики се чувства добре, супер.... Деляна има такива моменти, като каже, че не иска мляко и това е. Tasty има същия проблем.... Имало е дни когато е изяждала по 50 мл мляко само - 
побеснавам направо... И аз така правя - давам в пюретата.... За сега не съм давала попара, въпреки че попарата е много калорична и ако не е наддала поне с 500 гр за месец и половина (на 17-ти сме на консултация) май ще започна и аз попара.... Не е истина колко се вбесявам когато не иска да яде, направо ми иде да я хвана за крака и .... Стисне устни и край.... Рев, рев, рев.... Много е лошо да имаш злоядо дете, много.... Съчувствам ви момичета, защото и аз съм в същото положение.... Гледам другите деца едни хубави пълнички крачета, ръчички, бузки, а ние, слаби, слаби..... Ох, то от глад няма да умрат, но защо на нас се паднаха злоядите деца, ще се побъркаме докато пораснат.....
Сигурно пазарят от намаленията....
Дай Боже да яде 
Но за млякото доколкото знам трябва да напъвам, че има калций и др. 
за МАММА,че твойта никак не е лесна.?
Затова използваме всяка минута да сме на вън. Дребното ме побърка няколко дни беше непоносимо мрънкав. Имам чувството че това мрънкане лети из въздуха. Де що познавам майчета всичките деца мрънкат тези дни. Добре че се кротна че щях да ви пиша от лудницата. Иначе вече си хапва пилешко с кеф другата седмица мисля да вкарам глутен. Четох четох и стигнах до извода че е в иделната възраст за това. Хареса ми идеята за пюре с конско. Ама вярно сме много предубедени на тази тема. А на прабългарите това им е било основно. Мамма леле как успяваш евала аз не бих издържала. Чета ви нещо че дребосите отказват мляко и Сами се опитва на моменти ама още нее нали е лакомник. Една приятелка реши този проблем като мина на следващия номер мляко или по точно от 1 на 2. Но и тя се беше видяла в чудо. А относно килограмите и аз захраних и вкарах на две яденета пюре за да некачва по толкоз много обаче уви то пък кантара не го хвана че да визим има ли резултат. Аз съм била много злояда и ме беше страх дребното да не е като мен то пък няма изхранване. Ама нали е и мъж...Поне не ме е страх че нещо изостава двигателно защото като го сложа в столчето се изправя сам седнал и се задържа бая време така. Че и в количката се набира ама там му е по кофти че няма за какво дасе хване хубаво. Голям смях падна днес в паспортното. Всички се изредиха да гледат бузестото благо бебе. Той пък още на първото щтракване стана разкошна снимка. Та след месец ще си има паспорт мишока. И по случая го заведохме да го снимаме за календарче. Гледаха ни ей така защото било септември и годината била аха изтекла. Ама то си е мой проблем все пак като си плащам и искам календарче ми ще ми го направят. На едно място ни върнаха обаче на другото излязоха по умни и ни взеха парите. Божее ама така ми се спи че забравих какво щях да пиша. Пропуснах доста и празници и зъбки ще ме извините ама вярно не можах да стигна до компа тия дни. Дано няма повече такива че 
Хубава и спокойна от мен. 
И аз гледам другите пухкави дечица, които хапват по по-малко от нас, а пухкавеят, да са живички и здравички, и се чудя защо така. Явно някои си наддават повече от по-малко мляко, а други хапват, но не напълняват. И ние имахме период, в който не искаше да яде, но отмина. Дано скоро отминат притесненията ти, и на всички мамчета с подобни проблеми. 
/, с обелката или без. Нямам уред на пара. Реших сама да правя, че ми омръзна да дояждам бурканчета. Тя яде колкото лешник и съм на път да се откажа, че да не я направя злояда насила. 
(извинете ме , че не изброявам днес) Да са живи и здрави 
Въпреки , че бе гладна отказа твърдо.Как ще я хранят докато съм на училище незнам и съм много притеснена от сега.Не ми се иска да се тормози малката . толкова свикна да си цоца от мама и да заспива , че и на вън вече не иска да спинка .Чака да се приберем и да си легнем ,за да се сгуши в мен и цоц.. Не ме разбираите погрешно удовлетворението от този процес е взаимно, НО ..... маи започва да става проблем.От сега усещам как ще бягам от училище (сега ми е смешно амааа ) А за столчето , ако не си го слагала от първите месеци сега ще ти е много трудно 
)
Не беше честно да се появиш точно сега, точно си пишех поста и исках да те изненадам с честитката и като публикувах видях, че ти си писала. Аз може да искам да кърмя до училище, но не мисля, че е редно. Не искам да влизам в полемики (казвам свое мнение), но не съм привърженик на твърде дългото кърмене. Искам да започна да я отбивам на година и нещо, че до 2 да съм успяла , чак когато изсмука сока и ябълката стана суха започна пак да суче. Преди й давах така диня, но на рожденият ми ден точно си отхапа парче и се уплаших да не се задави, та вече не й давам. Още не съм решила дали да го хвърлям или да си го държа при мен.
Ама такава гордост изпитвам всеки път когато някой се изуми колко е хубава. Това беше много нескромно, ама исках да го споделя, че това е най-голямата ми радост. 
