Публикувана: 29 авг. 2010, 23:28 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2010, 01:25 ч.

КИНО клуб

23 582
733
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е предложеното заглавие на филма за обсъждане?
Кои са ключовите сцени във филма "Като в огледало"?
Как религиозното възпитание на Ингмар Бергман повлиява филмите му?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е предложеното заглавие на филма за обсъждане?
  
  Предложеното заглавие на филма за обсъждане е "Като в огледало" (Through a Glass Darkly), което идва от Библията: Корнитяни 13:12.
- Кои са ключовите сцени във филма "Като в огледало"?
  
  Според участниците в дискусията, три са ключовите сцени във филма "Като в огледало": разговорът между Мартин и Давид в лодката, разказа на Карин за нейното виждане на Бог като паяк и финалният разговор между бащата Давид и неговия син Минус.
- Как религиозното възпитание на Ингмар Бергман повлиява филмите му?
  
  Религиозното възпитание на Ингмар Бергман, син на свещеник, оказва значително влияние върху филмите му. Често се занимава с религиозни теми като Бог, вяра и духовност в работата си. Заглавията на неговите филми често са цитати от Библията. Освен това неговите творби често изследват теми като отчуждение, егоцентризъм и липса на връзка между близки хора, които вероятно са повлияни от неговото религиозно възпитание.
- Каква е разликата между филмите на Ингмар Бергман и Ларс фон Триер?
- Какви са впечатленията от филма „Антихрист“ на Ларс фон Триер?

# 525 1 ноем. 2010, 23:37 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 12 662

Аз си мисля, че тук героя на Рики нарочно е направен такъв. Все пак всички ние, когато става дума за любов превъртаме малко или много и не разсъждаваме логично Grinning

Много ми хареса пъстротата и имаше един особен момент, който ми направи впечатление - в началото, когато Рики излезе от лудницата и си тръгва, след като купи бонбоните - като се качи на автобуса, показаха надписа на стъклото. Много оригинално - да ни кажат без думи, че той вече е свободен и това е неговия авариен изход. Все едно аварийния изход ще го заведе право при любовта и той ще бъде щастлив.
Някак си Алмодовар това искаше да покаже, че жената става майка веднага при вида на един нещастен, болен наранен мъж и е възможно любовта й да се разгори.
Ох, ще пиша пак като го посмеля Laughing

# 526 2 ноем. 2010, 14:39 ч.

Мнения: 1

Интересно ми е - не само тук, но и в другите филми на Алмодовар - че някак естествено започваш да изпитваш симпатия към героите, въпреки тяхната странност и очевидно разминаване с - хм - някои обществени норми Simple Smile

Не съчувствие, не съжаление, не съпричастие - симпатия и топло чуство, иска ти се да има хепиенд за тях.

# 527 2 ноем. 2010, 15:50 ч.

Мнения: 502

Цитат на: MammaMiaLetmeGo в вт, 02 ное 2010, 14:39

Не съчувствие, не съжаление, не съпричастие - симпатия и топло чуство, иска ти се да има хепиенд за тях.

Да, но не с всички е така. Имам познати, които не харесват неговите филми.

Мислите ли, че е въпрос на конформизъм това дали ще харесаш филми като тези на Алмодовар, например ?
Дали колкото по-малко си обременен от предразсъдъци и комплекси, толкова повече можеш да оцениш подобно изкуство ?
Всички хора са малко или много конформисти, според мен това е неизбежно, когато живееш в някакво подредено общество.

# 528 2 ноем. 2010, 16:55 ч.

Мнения: 1

Цитат на: С О Н Я в вт, 02 ное 2010, 15:50

Мислите ли, че е въпрос на конформизъм това дали ще харесаш филми като тези на Алмодовар, например ?
Дали колкото по-малко си обременен от предразсъдъци и комплекси, толкова повече можеш да оцениш подобно изкуство ?
Всички хора са малко или много конформисти, според мен това е неизбежно, когато живееш в някакво подредено общество.

Мисля си, че ако си малко по-консервативен, Алмодовар лесно може - най-малкото - да те притесни. Всъщност, мисля си, че хич не е трудно това да се случи.

Да - конформисти сме всички, съобразяваме се с нормите на средата, в която живеем и според мен така трябва да бъде - без крайности, разбира се, като робуването на предразсъдъци, порядки представи.

Всъщност е еднакво нелепо да погледнеш с насмешка някой, защото НЕ харесва Алмодовар (или Тарковски, Бергман, Линч, Скорсезе), както и да се скандализираш, защото го харесва.

Тъй като Алмодовар (поне за мен де) е по-скоро емоционален, отколкото интелектуален режисьор (точно обратното на Бергман) е въпрос по-скоро на емоционална нагласа дали ще го харесаш или не.
Цялата тай ярка шарения при него би могла да докара до колапс някой по-чувствителен художник например Laughing

аз много харесвам усещането са музика във филмите му - музиката присъства като отделен герой почти във всичките му ленти и понякога дори баналните движения на героите в кадър стоят като танц...

# 529 2 ноем. 2010, 17:30 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 12 662

Мисля си, че май е и до темперамент и географска обусловеност на човека, който гледа или който прави кино. Ето - на нас ни се вижда много студен, затворен Бергман, а някак си Алмодовар го приемаме като почти близък приятел, той е един такъв топъл, весел, филмите са една цветна феерия, не те подтискат и те карат да си мислиш за лято и весело изкарване Simple Smile

И да, определено ти се иска да има хепи енд и героите да са максимално близо до целта си Simple Smile

# 530 2 ноем. 2010, 18:13 ч.

Мнения: 1 783

Цитат на: С О Н Я в вт, 02 ное 2010, 15:50

Не мисля, въпрос на вкус е. И по повод на героите - като ги видиш обикновено си казваш "тези са луди", но това не ги прави по-малко симпатични, защото той ги представя, като луди, но и много искрени в лудостта си. И някак си започваш да се чудиш, аз ли живея на ненормално място или те, като успяват да се нагласят нещата за тях? Laughing

Като цяло, има една тенденция испанското кино да има по-емоционални герои, като се влюбят и всичко забравят и полудяват. По този повод да препоръчам един мноооого забавен филм, отдавна не се бях смяла така, като го гледах Unconscious. С Леонор Уейтлинг е, от Talk to her и My life without me, все споменати тук Simple Smile

# 531 2 ноем. 2010, 18:18 ч.

София
Мнения: 3 901

Гея, току що изгледах за втори път "Говори с нея" и хич не ми навява лято и феерични чувства. същото и с "Всичко за майка ми" - много тежки филми и след това дълго ми горчи.

Соня, за консерватизма също не съм съгласна, в някаква степен и при някои хора може и да има значение, но като цяло по-скоро е дали ще си емоционално съпричастен с историята и начина, по който е разказана. честно казано "Ела, завържи ме" ми се видя по-скоро тъпичък, отколкото скандален. някак не искам да го приема, че е на Алмодовар и това е, защото много харесвам другите му филми.

и с мамамия не мога да се съглася тази вечер, изключително емоционален ми е Бергман! интелектуален ми е Уди Алън Grinning

# 532 2 ноем. 2010, 18:27 ч.

Мнения: 1 783

Aurora, не забелязваш ли обаче, че по-ранните му филми са по-комедийни, а по-късните все по-драматични. В последния (Broken Embraces) почти нямаше комедия. Според мен са просто различни, отразяващи различни епохи бих казала даже.

Кога започваме следващите филми? Simple Smile

Имам чувството, че всички сме ги гледали и говорим за много различни филми.

# 533 2 ноем. 2010, 18:47 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 12 662

Ами ето, въпрос на възприятие. В интерес на истината аз не съм го гледала задълбочено Алмодовар, имам ги филмите и все чаках подходящ момент или пък настроение и така си и отлежаваха. Даже и в момента не мога да се сетя да съм гледала нещо негово Embarassed

Сигурна съм, че с повечето режисьори е така - имат си определени периоди, в които са или мрачни, или весели и съответно творчеството им върви в такива посоки. Имам чувството, че той специално затова е избрал и този подход, защото някак си, това, че вкарва весела нишка понякога ни кара доста по-сериозно да се замислим за нещата, които ни показва. Не ни натоварва психически, не те кара да потръпваш, а да си помислиш - хей, тези са луди, да, обаче виж как успяват да се справят с проблемите. Без напрежение, без бъркане до дъното на душата, за да те отблъснат, а по-скоро да те направят съпричастен.

# 534 2 ноем. 2010, 18:56 ч.

Мнения: 502

Цитат на: Aurora в вт, 02 ное 2010, 18:18

интелектуален ми е Уди Алън Grinning

А, ще стигнем и до него, надявам се. Laughing

Аурора, така е, да. Най-вече емоционално трябва да ти допадне един филм, после всичко останало.

Аз знаете ли защо попитах.
Намирате ли нещо общо между лентите на Алмодовар и тези на Пазолини ? Според мен има .

Гледах ето това :

Comizi d'amore (1965)

Пазолини интервюира хора от различни съсловия и различни региони в Италия, задавайки им не съвсем удобни въпроси-за сексуалността, за сексуалните табута, за хомосексуализма, за конформизма на обществото.
Филмът е много интересен, интелигентно и увлекателно поднесен.

Алберто Моравия :
-Бих казал, че една вяра, която е била постигната по повод едно точно изучаване на реалността, е толкова гъвкава, че да не шокира никога. Но е прието едно мнение, без да се анализират причините защо е прието. Прието въпреки традициите, пасивното обучение е конформизъм.

Пазолини :
-Конформизмът: Упоритата увереност на неуверените.

Алберто Моравия :
-Например религиозните хора никога не биха се шокирали. Христос никога не се е шокирал. Фарисеите са били шокирани.

Та тези разсъждения ме наведоха на мисълта, че трябва да не си прекалено обременен от общоприетите норми и порядки, за да можеш да не се шокираш. Тук обаче границата е много тънка, то това е въпросът. Къде да се поставят границите. Grinning

  Ето например в "Говори с нея". Историята си е шокираща, а при това е действителна. Представете си, че за този случай сте научили в реалния живот, не от филм. Как бихте реагирали ? Какво щяхте да си помислите за този човек, нормален ли е или е извратен ?
  Конформизмът на обществото вкарва този човек в затвора, защото безпрекословно отсъжда, че е извратен.
  Алмодовар обаче казва друго. И не само Алмодовар, в действителната история близките на момичето, излязло от кома, носят храна на този човек в затвора, благодарни са му от сърце, и през ум не им минава да го осъждат...
  И тук идва въпросът- как трябва да се постъпи с този човек, за да бъде всичко по закона на хуманизма, а не по този на конформизма...
  Ама и аз с този конформизъм, цял ден за това си мисля... Simple Smile

Последна редакция: вт, 02 ное 2010, 19:21 от С О Н Я

# 535 2 ноем. 2010, 19:11 ч.

Далече
Мнения: 982

На мен пък точно с този филм Алмодовар ми прилича Уди Алън в испански вариант.

И да, героите на Алмодовар наистина са ми много емоционални, темпераментни и влюбчиви, предполагам това е вследствие на народопсихологията на испанците. Според мен скандинавците на Бергман няма как да се сравняват с испанците на Алмодовар. Героите на Бергман ме оставиха студена, докато тези на Алмодовар ме карат да се смея или да плача с тях ( в зависимост от филма)

Live Flesh ли ще обсъждаме след това? Той ми е любимия филм на Алмодовар.

# 536 2 ноем. 2010, 19:43 ч.

София
Мнения: 3 901

Алиса, при Уди Алън винаги има неговата протяжна гледна точка и философстване до побъркване. Слава Богу, Алмодовар ни спестява това Simple Smile

добре де, Тина знае отпреди колко зла кучка съм по отношение на Уди Алън Blush

не знам откъде дойде идеята за това сравнение между Бергман и Алмодовар, обаче тъй като първия за кратко време се нареди сред титаниците в киното за мен и може би в момента любимия ми режисьор, преживявам болезнено всякакви коментари, тъй че внимавайте bowuu

явно е до усещания, до хора и емоции, аз така съм плакала на Бергман, както отдавна не бях плакала. там емоциите са толкова дълбоки, скрити, притаени и смачкани вътре в хората, че това да ги търся и да ги усещам с цялото си същество, без да ми се натрапват много го оцених.

# 537 2 ноем. 2010, 19:52 ч.

Мнения: 502

Нали Алмодовар казвал, че най-големия му учител е Бергман. В онова интервю, дето посочих преди, Амодовар казва, че много иска да режисира филм по сценарий на Бергман, по пиесата му "Изневяра".

"Помолих Йемания да накара Ингмар Бергман да помисли за мен, преди да помисли за Лив Улман, веднага като приключи новия си сценарий. Какво ли не бих направил, за да режисирам “Изневяра”."

Последна редакция: вт, 02 ное 2010, 19:59 от С О Н Я

# 538 2 ноем. 2010, 20:11 ч.

Далече
Мнения: 982

Aurora по скоро исках да кажа, че Бергман и Алмодовар са коренно различни и несравними, намесих Бергман защото нали преди това обсъждахме него ( аз Антонини го пропуснах Embarassed

) .
Но все пак внимателно да вметна, че аз харесвам повече Алмодовар Mr. Green

, мен например тези дълбоки притаени и скрити емоции на героите ме отблъснаха от Бергман. Действаха ми изключително натоварващо, може би ми трябва определена нагласа, за да гледам филми на Бергман.
Алмодовар с комедиите си "Tie Me Up! Tie Me Down!" и още повече с "Women on the Verge of a Nervous Breakdown" - ми напомня Уди Алън с шантавите си герои и объркани истории, няма диалозите на втория, но компенсира с музика и цветове.

# 539 2 ноем. 2010, 20:17 ч.

Мнения: 2 293

Алмодовар и Уди, може, може. Разликата идва от клишето Америка vs. Европа. За туй на Уди е протяжна нюйоркска вечеринка, а на Педро страстно и колоритно фламенко...

Препоръчани теми

Допълнително име в кръщелното?

КГБ=Клуб на Готините Баби - 120.

Някой поръчвал ли е интериорни врати от Titan Doors?

ДарК ... #2 ...Sic Mundus Creatus Est

Причина:

Причина: