КИНО клуб

Едит

виж дали стана - http://tranz.it/load.php?id=eCpXitN14xCnrD9N659013

Аурора, мерси Става, само ми кажи субтитри от къде да си намеря или да ги качиш и тях на такъв линк 

Субтитри за "Всичко за майка ми": http://tranz.it/load.php?id=28JRvRZLQN4lDjZO659043

Благодаря, задължена съм Сега вече домашното ми е готово, мога да се отдам в почивните дни на гледане

Тъй, като съм ги гледала всичките, сега няма да ги повтарям, а ще догледам, каквото пропуснах от преди, особено ми се гледат последните два на Антониони. В понеделник ще се включа с коментар, потривам ръце доволно, че избрахте Алмодовар.  Малко оптимизъм да внесем в тази тема.

Къде са лудите, тези вътре, или онези в обществото?
  Как разказваше линията на живота си Рики: " Нямаше къде да отида, правех се на луд. После спрях да се правя на луд и ме пуснаха"(цитатът не е точен).
  Ненормална идея за събиране на две души. Холивудското клише за соулмейт и за "ако е решила съдбата", бе запратено на майната си. 
  Рики се поглежда в огледалото, целият в рани и самодоволно си казва: Проработи!
Кой не разпозна народопсихология в сцената "Немските младежи подреждат живота си още на 18 год. възраст, а испанците... испанците..." 
  Както казах и преди, обожавам цветовете във филмите на Педро!
 
След толкова "тежко", черно-бяло кино, това ми идва френетично чак. Не мога да напиша нещо стегнато, ей така ми иде да нахвърлям сцени само. Ударих го на Разлагане, според култовата реплика за цветното кино от Улицата: "...разлагане..както морално психически, така и буквално статистически..." 

хм, това е вторият филм на Алмодовар, след "Los abrazos rotos ", който ме оставя някак леко разочарована. не, че не е хубав, хубав си е. а просто при мен нещо не проработва и ми се струва повърхностен.

да, има ирония и сарказъм, еротичен заряд и както казва Тина много цветове. не е и типична история.

обаче аз съм някак безучастна. и ми е трудно да кажа нещо

 Átame! (1990)/Ела, завържи ме !




  Сладурски филм !

   Това си мислех, още докато го гледах. То какво друго да си помислиш за Рики- абсолютен сладур !

    Започнах да пиша някои по-общи неща за киното на Алмодовар, но си казах, че може би не му е дошло времето.
 Този филм е само прелюдия към идващите след това по-силни ленти.
 Не че филмът не е силен, той си е брилянтен. Една романтична трагикомедия. Като казвам романтична, имам предвид алмодоваровска романтика- сълзи и смях, примесени с  кръв и секс...Всичките му ленти са по-скоро трагикомедии, не са нито само комедии, нито само драми. Чувството му за хумор е равностойно на еротизма, с който са заредени  творбите му.
 Алмодовар е рядка птица, няма друг като него. Много искрен творец. Не признава табута, не признава фалш, не се интересува от някакви псевдоморалистични норми...Лентите му са чиста емоция, без свян, без задръжки, експлозия от чувства...
 
  "Ела,завържи ме !" е едно много щуро, леко налудничаво и усмихнато обяснение в любов към самата.. Любов !
  Този млад чаровник Рики, на когото едва ли би устояла някоя жена, бавно и полека зарази с любовта и  лудостта си  Марина.
Ха-ха, бавно и полека, не е съвсем точно. На него не му се чакаше, имаше си линия на живота, която следваше...Хич не беше лесно, всъщност...
   Всичко в този филм е по-скоро фарс, да. Образът на Рики е краен и донякъде нереалистичен- и това е вярно. Но ако всичко беше "нормално", щеше да е  досадно познато и скучно.
 
  Много  сцени, на които се разтапяш от кеф. Като се започне с  началната, във ваната, и се завърши с последната, когато пееха в колата тримата...
  Ето я на този клип :
Resisitiré Antonio Banderas and Loles León

  Една от най-сладурските  роли на Антонио Бандерас.
  Според мен у Марина, а и при останалите жени, с които е имал връзка Рики, освен женското, е проговорило и майчинското чувство. Той беше като едно дете, толкова сладък и наивен.  А от самия Алмодовар знаем, че единственото нещо, по силно от любовта, е майчината любов...
  Виктория Абрил засенчва тук цяла плеяда от холивудски актриси, невероятна .
  Червеното, червеното в този филм е навсякъде. То е запазена марка на режисьора, както черно-бялото при Бергман.
  Красиво филмче, кара те да се чувстваш добре, да се усмихваш, да искаш да целунеш някого...
  
 Пропуснах да спомена любовната сцена, според мен една от най-добрите в киното.

 Прочетох един коментар, в който авторът казва: " Гледайте този филм с либерално мислене .." . Аз бих добавила за себе си, че именно Алмодовар и някои други творци като него ме научиха на либерално мислене...Или поне се опитвам да мисля така...  

 Филмът фигурира ето в този списък : Movies - List of NC-17 rated films

  Видях, че и други филми на Алмодовар са включени тук- "Кика", "Матадор", "Лошо възпитание".
  Направи ми впечатление, че почти всички ленти  на Пазолини ги има в тази листа.

 

Имам някаква слабост към Алмодовар аз, не мога да си я обясня каква е, но е не само като добър режисьор, но и като към човек, когото усещаш близък и обичаш - дори да направи гаф (слаб филм), ще му простиш и дори пред себе си няма да признаеш, че филма е слаб. 
Не че "Ела, завържи ме!" е слаб филм - по принцип.

Той е от ранните му филми, но филм на режисьор с вече оформен почерк - ярки цветове, ексцентрични истории, странни персонажи.
Като си помисля, героите в повечето филми на Алмодовар са далеч от нормалното, не просто "странни", а направо с отклонения - то не са кръвосмешения, странни сексуални контакти, убийства. Но - странното е, че те изглеждат абсолютно вписващи се в ежедневието, при това с невероятна лекота.
Алмодовар не философства, не дълбае, не чопли в съзнанието, подсъзнанието и свръхаза нито на героите, нито на зрителя. Той просто си разказва една история и ни кара да заобичаме героите в нея. Как го прави - не само талант, предполагам, че си има и магия 

Героите в този филм търсят нормалност, търсят близост - защото са извън определените обществени норми. Но ако при Бергман това би се превърнало в трагедия, а при Антониони - в самота - тук героите успяват да се помирят със своята различност, да намерят "средния" път - идеален за да са верни на себе си и да не са отритнати от другите.
Трудно ми е да разсъждавам само върху един филм на Алмодовар - някоя сцена, герой или идея от един филм неизбежно води към другите му произведения.
Мислех си, че филмите му притежават някаква особена хармония - между цвят, музика, монтажен ритъм - нещо уникално, което им придава особена мекота и спокойствие - каквато и драма да се разиграва на екрана, усещането е за мекота и спокойствие.
Жените при Алмодовар! Ако бях мъж, вероятно щях да се влюбвам в героините му - те са едновременно порочни, невинни, майчински настроени и невероятно красиви. Пенелопе във "Всичко за майка ми"... Толкова е безплътна и нежна.

 Казала си го перфектно, много точно. 

Мама Миа, баш добре си го казала. Ненормално извратена драма и забавна комедия, преплетени постоянно. То и през цялото време докато гледаш, не можеш да намразиш "злодея" Рики, де. 

"Ела, завържи ме!"  и "Жени на ръба на нервна криза" са двата сравнително най - леки и  забавни филми на Алмодовар, които аз съм гледала. Някак си без дълбоки драми, самите герои леко чалнати и представени в трагично - комични ситуации. Вторият ми харесва повече.

В "Ела, завържи ме!" и двамата герои са ми симпатични и всъщност, въпреки абсурдността на ситуацията, някак си по време на филма искам да припламне искра между тях и да се харесат и се оттърват от самотата.

Чела съм критики към филма, че е нереално представен и не е логично жена да се влюби в похитителя си, но  аз не съм съгласна.

И двамата са самотни и изгубени, и любовта между тях е един вид надежда, че нищо не е изгубено и може да срещнеш сродната си душа в най - абсурдна ситуация и на най - необичайно място. Накратко филма е една сравнително добра и цветна нестандартна романтична комедия, но няма заряда на някой от по - силните филми на автора си

а мен героя на Бандерас ме дразнеше, виждаше ми се смешен и идиот. може би, защото не мога да си представя да се влюбя в такъв досадник, не знам.
ами, много повърхностен ми дойде някак, какво да направя. не, че нямам настроения, в които гледам и такива филми, а по-скоро нещо като "не го очаквах от Алмодовар"

Абсолютно съгласна с Мамамиа, трудно ми е и на мен да говоря за един филм само от всичките, стилът му е напълно различим - трагикомедия и еротика. Винаги има поне един дълбоко драматичен, силно размишляващ герой, на който му се случват невероятни драматични събития и евентуално много секс, накрая завършващ с някакво пак драматично изкупление, но общо взето положителен изход. Май че единствено изключение от това е Bad Education/La mala educación.

Много харесвам Завържи ме, но въпреки всичко ситуацията на Рики и Марина ме накара да се почувствам несигурно, некомфортно. Все пак говорим за любов изтръгната с цената на Стокхолмския синдром. Но и от друга страна говорим за двама отхвърлени от обществото индивиди, които откриват, че са сродни души и намират надежда.

Жените в неговите филми са хем силни и независими, хем нуждаещи се от силни мачо мъже, които да ги защитават. Ако пък нямат или не се интересуват от мъже, то изглеждат леко налудничави (напр. сестрата в Завържи ме). В следващите филми, ще доразвия темата  Възможно е това да е проекция на испанското общество, не знам, но всичките му герои са преекспонирани, сякаш карикатури на реалния живот. Което и прави филмите му великолепни. Винаги сядам с огромна наслада да ги гледам, предвкусваща емоциите, които предстоят да се развият.

Виктория Абрил е невероятна, жалко, че все по-рядко я виждаме. Както и хубавата Франческа Нери.