Колко филми започват с това, а? Ееее добре де от ония филми дето ги дават по късна доба, ама са си все филми. Ще се копирам пак от друга тема как аз заседнах в асансьор с непознат 
Нека ви разкажа, как разбих сексуалните фантазии на един мъж на тема "Засядане в асансьор с непозната"

Преди много, много време, когато още си мислех, че като гърдите и бедрата ти са на показ е израз на дързост и себеутвърждение, натокана с възможно най-малко плат по мен отивах на купон. Събирането се провеждаше в апартамент на 12 етаж на един от онези блокове, които имат от големите товарни асансьори? След като става дума за купон е ясно, че бе вечер клоняща повече към нощ. Пояснявам, че в ония времена не само нямах ГСМ, а и никога не бях чувала за такава джаджа.
Когато влязох във входа вече имаше един мъж да чака асансьора. Огледах го скришом дали е надежден да вляза с него в кабината - около 40 - 45 годишен, късо подстриган, леко пълен и с пазарска чанта в ръка - напълно безобиден. Задържа ми кавалерски вратата и натисна бутона на етажа си. Всичко клонеше да приключи бързо и безаварийно, но някъде към 5-я етаж тока примигна, угасна за миг, после пак светна все едно ни намигна и тотално потънахме в невероятна тъмнина.
Ако сте засядали в асансьор знаете как паниката ви стиска за гушата. Двамата със спътника ми констатирахме, че тока е спрял и се уверихме един друг, че скоро ще тръгне. И той като истински мъж започна да драще нещо по вратата, явно в опит да я отвори. Аз се помаях неориентирано в тъмното и тогава ми просветна, че имам в чантата запалка. Но на малката пола, не ходи голяма чанта и започнах да ровя в преливащата ми от джунджурии чантичка. Когато се опитах да пъхна ръката си до дъното нещата най-отгоре изскочиха и се посипаха в непрогледната тъмнина в краката ми. Клекнах и започнах да ги събирам опипом. Прецених, че е по-добре да изчакам да светне тока и тогава да ги досъбера и се наканих да стана. Високите ми тънки токове и късата пола създаваха затруднения с равновесието и съвсем инстинктивно протегнах ръка в тъмното търсейки опора в стените на асансьора. Ръката ми се блъсна в нещо грапаво. Преди да пренеса тежестта си на него леко опипах какво е и тогава нещо ме перна през главата и лицето!!!
Изненадан и изплашен от неочаквания набег в тъмното инстинктивно бе замахнал с ръка да опази мъжкото си достойнство и ме бе ударил.Вярвам, че всяка една от вас е имала неудобни моменти, но залостена и хваната в капан в заседналия асансьор, не можеща да избягам от мястото на инцидента можех само да благодаря, че е тъмно и не виждам човека, камоли лицето му ...
"Извинявайте! Търсех си запалката. - запелтечих аз в опит да изгладя недоразумението - Не съм разбрала, че сте там ... Не се притеснявайте аз нищо не НАПИПАХ ... Аз ... Не ... Съвесем малко ... Ох!!!" И млъкнах. И там в тъмния асансьор аз горях ли горях от срам
Мъжът каза едно "Мъхъ" и в пълно и плътно мълчание дочакахме да тръгне тока, както ми се стори след век, век и половина. Не се погледнахме, не си казахме довиждане, не очаквайте, че сме си стигнали и ръцете.
бреййййййй много сме примерни бе
)




