Ай да се изходя и аз, нищоче само на високосна година влизам тука 
Моите наблюдения и опит са горе-долу следните:
1. на млади години - ами аз го обичам и искам да се женя и да родя от него.
2. Кат ударят 30-така - ми вече ми е време - га ша раждам, да го гледам и т.н.
3. На около 35-40 /ако е първо/ -изтървали влака отвсякъде и гледат да хванат последния вагон - па ко ще да става./казах ако е първо/
Естествено, че случаи и модификации много и нямат изброяване.
Кат се почне от изконния курвенски номер "аз да забременея, че да го вържа", та се стигне до"ами щото искам"
Ся жени много, характери и съдби бол. Познавам една жена /под 30/, дето направи аборт от един, след година роди от друг /хвърли детето/ , после след година роди от трети/пак захвърли детето/, ся пак бременна от чвтвърти)))
Друга моя позната пък ще ражда и хич не тачи някви нежни чуства към бащата.
На трета, четвърта и пета им се иска, а не им стиска - хем сватосани.
След много разговори с жени съм стигнал до извода, че повечето жени раждат някак си ей така - щото така трябва и да са вече със статут на съпруга и майка, а после реват.
Имам и познати, които си казват "не ща да разждам и да гледам деца"...както казах варианти много.
Но след като почетох малко мнения на родили жени - все се стига до -Аз МУ родих деца!!!
повтарям- МУ родих!!!!
И за мене си остава, че подсъзнателно на жените им е заложено да родят от някои, дето си мислят, че ще ги гледа - и тях и децата.
А може би и за да се почустват и жени!
Та айде кажете - що жените искат да раждат и ни го навират в очите постоянно?
В края на краищата една жена не може роди от толкова мъже, на колкото жени аз мога направя бебета
Ма ние не им го навираме тоя факт в очите
п.п: и настана вой
Моите наблюдения и опит са горе-долу следните:
1. на млади години - ами аз го обичам и искам да се женя и да родя от него.
2. Кат ударят 30-така - ми вече ми е време - га ша раждам, да го гледам и т.н.
3. На около 35-40 /ако е първо/ -изтървали влака отвсякъде и гледат да хванат последния вагон - па ко ще да става./казах ако е първо/
Естествено, че случаи и модификации много и нямат изброяване.
Кат се почне от изконния курвенски номер "аз да забременея, че да го вържа", та се стигне до"ами щото искам"
Ся жени много, характери и съдби бол. Познавам една жена /под 30/, дето направи аборт от един, след година роди от друг /хвърли детето/ , после след година роди от трети/пак захвърли детето/, ся пак бременна от чвтвърти
)))Друга моя позната пък ще ражда и хич не тачи някви нежни чуства към бащата.
На трета, четвърта и пета им се иска, а не им стиска - хем сватосани.
След много разговори с жени съм стигнал до извода, че повечето жени раждат някак си ей така - щото така трябва и да са вече със статут на съпруга и майка, а после реват.
Имам и познати, които си казват "не ща да разждам и да гледам деца"...както казах варианти много.
Но след като почетох малко мнения на родили жени - все се стига до -Аз МУ родих деца!!!
повтарям- МУ родих!!!!
И за мене си остава, че подсъзнателно на жените им е заложено да родят от някои, дето си мислят, че ще ги гледа - и тях и децата.
А може би и за да се почустват и жени!
Та айде кажете - що жените искат да раждат и ни го навират в очите постоянно?
В края на краищата една жена не може роди от толкова мъже, на колкото жени аз мога направя бебета
Ма ние не им го навираме тоя факт в очите
п.п: и настана вой
нормално е, когато обичаш някой да искаш да оставите поколение, какво чак толкова чудно има.
