Публикувана: 3 септ. 2010, 16:05 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2017, 16:19 ч.

Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

194 756
862
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои организации или фондации в България се занимават с болестта на Алцхаймер и нейните близки?
Какви са предложенията за създаване на група за взаимна подкрепа за близките на болните от Алцхаймер?
Какви са методите за лечение и грижа за пациентите с Алцхаймер, включително алтернативни методи и грижи за хора в начална форма на Алцхаймер?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои организации или фондации в България се занимават с болестта на Алцхаймер и нейните близки?
  
  Фондация "Състрадание Алцхаймер България" е неправителствена организация, която се стреми да помогне на болните от Алцхаймер и техните близки. Те предоставят информационни материали за болестта, насоки за консултации и подкрепа. Те също така вярват, че групите за взаимна помощ са много полезни, особено в България.
- Какви са предложенията за създаване на група за взаимна подкрепа за близките на болните от Алцхаймер?
  
  Форумът предлага създаването на група за взаимна подкрепа, където близките на болните от Алцхаймер могат да обсъждат проблемите си и да си дават съвети един на друг. Фондация „Състрадание към Алцхаймер България“ също подкрепя тази идея и предлага своя опит и помощ при формирането им.
- Какви са методите за лечение и грижа за пациентите с Алцхаймер, включително алтернативни методи и грижи за хора в начална форма на Алцхаймер?
  
  Лечението на пациенти с Алцхаймер включва лекарствени терапии като ацетилхолин естеразни инхибитори, които могат да забавят прогресията на заболяването. Освен това нефармакологични подходи, като когнитивна стимулация и физическа активност, се предлагат за подпомагане на пациентите. Важно е да насърчаваме и поддържаме уменията и дейностите на пациентите за възможно най-дълго време. Алтернативните методи за грижа за пациенти с Алцхаймер включват хосписна грижа, която осигурява специализирана медицинска и палиативна помощ. Освен това има онлайн платформи и групи за подкрепа, които предоставят информация и емоционална подкрепа на близките на пациентите. Грижата за човек с начална форма на Алцхаймер изисква търпение, разбиране и специализирана грижа. Важно е да се създаде удобна и безопасна среда, да се поддържа редовна медикаментна терапия и да се осигури подходящa храна. Освен това е важно да се осигури емоционална подкрепа и подходяща мозъчна стимулация. Грижата за човек с Алцхаймер изисква специализирана грижа, включително подходящa медикаментoзна терапия, създаване на удобна и безопасна среда, подходяща храна, емоционална подкрепа и стимулация на мозъка. Важно е да се консултирате с медицински специалисти за подходящи методи за грижа и подкрепа.
- Какви са методите за диагностициране на Алцхаймер в България?
- Какви са проблемите, свързани с лечението и грижите за пациенти с Алцхаймер в България?

# 405 7 дек. 2015, 14:54 ч.

Мнения: 2 289

Цитат на: driftt в пн, 07 дек 2015, 13:18

Какво мислите за тази публикация .http://duma.bg/node/108367

Ако това е истина...горко и тежко на всички ни. Дано не е! Не ми се мисли даже...

# 406 9 дек. 2015, 10:01 ч.

Ееей тук!
Мнения: 40

Здрвейте, бих искала и аз да се присъединя към вас. При нас все още точна диагноза няма,но ситуацията става все по-сложна мога да кажа с часове, ден с ден не си прилича... От около месец живея в пълен шок...ситуацията тотално ме е объркала и незнам какъв е правилният начин на живот... Майка ми преди месец "се изгуби" не ме познава...не осъзнава къде е, пита ме как сме я н америли тази квартира Praynig

а живеем в това жилище над 30г. След като се омъжих останахме да живеем с нея, за да не остава сама,тя има и други здравословни проблеми... И така към момента имаме две малки дечица и майка ми в това състояние... Миналата седмица и правиха скенер,в който като заключение е написано: "мозъчна атрофия" ... Незнам вече какво да очаквам... Беше започнала да приема Донецепт, но след това лекарката и назначи Мексиа като начална терапия в ком инация със Сермион, верно от скоро ги приема и все още за никаква промяна немога да говоря. Толкова много мога да пиша да пиша...но незнам как да продължаваме от тук нататък... Много ме боли, боли ме душата, че изгубих майка си приживе...боли ме, че и децата стават свидетели на всяка ситуация и нейната немощ... БОЛИ...

# 407 9 дек. 2015, 10:46 ч.

София
Мнения: 7 247

слънчоглед, опитай се да се дистанцираш. Това вече не е майка ти. Тя и най-вероятно не осъзнава какво точно става с нея и не страда. Опитай се ти да не страдаш - само себе си и децата ти ще натовариш. Аз съм приела, че това вече не е моята майка. Гледам на нея като на работа - да я обслужа добре, да й намеря занимание (то само парички и снимки реди без някаква логика, но иначе объркано седи на средата на стаята), да не й се карам, да я разходя... Посвикнах малко (вече май 4 -ти месец е у нас), нямам проблем с нея, единствено бъдещето ме плаши защото бързо се влошава, но гледам да не мисля. Гледай да оставяш повече само с децата си. Моята малка дъщеря в началото имаше проблем, но я научих да не й обръща внимание и когато трябва да я ориентира без да се дразни. Обяснявах й много, че баба й не е виновна, но и че няма смисъл да има очаквания към нея, че е недопустимо да е груба и че най-добре е да не й обръща внимание, защото тя е моя, а не нейна грижа (в началото се опитваше да й помага, да я занимава, но след като веднъж я видях да плаче, възприех тази тактика). И към момента горе-долу се чувстваме добре, още повече, че през уикендите я оставям на баща ми. Ако можеш да я оставяш за малко сама, излизайте без нея. Моята майка е с деменция, скенерът й от преди години показваше мозъчна атрофия. Отдавна не съм я водила на лекар и се чудя дали не е грешка. Отдавна е на една и съща терапия, лекарят, който 3-4 години я наблюдава и я предписа ясно ми даде да разбера, че няма смисъл да я водя по доктори, процесът е необратим и бавно и сигурно напредва, лекарство на практика няма... Все пак, ако някой има близък с диагноза съдова деменция би ли споделил какви лекарства са предписани. При нея ексцитил, сермион, ноотропил и вит. Е
слънчоглед, наистина до някъде се свиква и нещата се успокояват. опитай се да приемеш и да не се ядосваш, обвиняваш, страдаш... малко егоизъм дори само в името на това да си добра майка на децата си не е излишен. Намирай си други занимания, радвай се на децата си. Боли ме когато малката ме пита защо няма баби и дядовци като другите, но и казвам, че за сметка на това пък има много хубаво и задружно семейство. и си е така.

# 408 9 дек. 2015, 11:58 ч.

Ееей тук!
Мнения: 40

Дистанцирането, ясно. Но пък колко може да се дистанцираш в цялата бъркотия,която ти се е сърупала на главата Sad

за мен и съответно и моето семейство много отдавна нормалния начин на живот е придобил съвсем друг характер...неможем да пътуваме никъде, когато излезем за няколко часа незнаем какво ще заварим след като се приберем... Гости няма как да си поканим,предвид ситуацията...
Децата вече са възприели състоянието на баба си, но аз немога да се примиря с факта!!! Що за чудо е човешкият мозък?!? И защо всичко трябва да протича толкова как да кажа....а и има ли значение,когато всичко е факт!!! Аз не бих казала,че я възприемам като работа,но явно процеса е необратим и това ме мъчи... Ама много ме измъчва Tired

# 409 9 дек. 2015, 12:10 ч.

София
Мнения: 7 247

слънчоглед, то и аз не мога съвсем да я възприема като работа, но се опитвам. Под това имам предвид да не влагаш емоции, които само тебе разяждат. Значи при майка докато не започна да реди монети беше по-трудно. Дали не можеш да намериш някакво занимание на твоята? Помоли я да раздели монетки на бели и жълти в два съда, да раздели смесени в купа боб и леща, да си сгъва дрехите, да глади. Моята тези неща ги прави много дълго и определено изглежда по-добре отколкото когато няма занимание - тогава е като загубена. Редувайте се с мъжа ти да излизате с децата също. И приеми, че това не зависи от теб и се успокой. Има смисъл да се измъчваш, ако можеш да промениш нещо.

# 410 9 дек. 2015, 15:05 ч.

Ееей тук!
Мнения: 40

Когато става въпрос за един деен,способен и интелигентен доскоро човек, и това е майка няма как да не влагам емоция Cry

знам,че ме разбирате добре... Невъзможността да се възстанови ме побърква. Тя сама си намери зсниманието с навиването на кълбета, навива развива, "плете" разплита и така.... Съпругът ми го няма общо взето постоянно, такава му е работата и аз се справям сама и с нея и с децата... #Crazy

дано да има полза от започнатото лечение, защото иначеее просто неискам да си помислям за какво ще иде реч... Praynig

# 411 9 дек. 2015, 15:36 ч.

Мнения: 2 824

Слънчогледче,много ми стана мъчно за теб....Все едно чета за себе си ,преди 3 години...Не,че сега приех какво се е случило с мама,не че се научих да живея с мъката,от това как тази болест ми я отне,как я измъчи и съсипа... Радвай се на децата си,не пропускай миговете с тях...Ако имате финансова възможност,намерете помощ за грижите-специализиран дом ,болногледач... Кураж,сили и здрави нерви!Лекси, и на теб отдавна исках да напиша същото...

# 412 9 дек. 2015, 15:42 ч.

София
Мнения: 7 247

слънчоглед, ако ще те успокои мъничко, поне при мен времето помогна. Но при майка нещата започнаха преди 12-тина години. Много време ми трябваше да го приема.
Надявам се, че ще има полза от лечението! И страховете ни почти винаги са по-страшни от действителността, така че не го мисли толкова. Понякога нещата за които най-много съм се притеснявала са се разрешавали най-лесно и безболезнено.

Момичета, пак да повдигна въпроса за почасово гледане. Някой да препоръча човек, фирма?! Някак мисълта, че лятото ще отидем на море много ме крепи, но напоследък почнах да се притеснявам, че може и да не се получи.

Мерси, Roo Roo

# 413 9 дек. 2015, 16:24 ч.

Мнения: 2 824

Лекси,имахме жена,която идваше вкъщи...Еми,не се получи.Първо поверяваш цялата къща на непознат,второ винаги може да каже,днес не мога да дойда...Тарифите,не на последно място са ужасни.Така и не открихме "добрата жена".Трябва да ти е препоръчана от някой близък,на когото имаш голямо доверие. Съветвам те,за месец лятото да я запишете в специализиран дом.Поне знаеш какво получаваш - грижи 24 часа,храна,отговорност.Пак въпрос на уговорка,от много рано-за место,такса и т.н.

# 414 9 дек. 2015, 16:26 ч.

Ееей тук!
Мнения: 40

Много ви благодаря за подкрепата и разбирането Hug

само човек извървял или върви по пътя може да разбере какво действително причиняват тези състояния...този целият процес доста ме обърква честно казано. Толковаинформация изчетох във времето,че сигурно мога да напиша докторат Wink

но какво от това. Незнам какво да очаквам да се случи,как ще се развият нещата...много въпроси започващи с как се въртят в главата ми.
Лекси чакай сега да оправим Коледно-новогодишните празници после малко да преживеем зиматааа и тогава ще му мислим... Аз специално от днес за утре немога да си правя планове
RooRoo при вас как се разви ситуацията? Извинявай предварително, затова че ти ровя в раната, но за мен винаги ценните съвети са от някой, който вече е минал пътя и най-добре би могъл да опише случващото се с близките ни във времето... Hug

# 415 9 дек. 2015, 16:36 ч.

София
Мнения: 44 578

И аз идвам тук. Свекъра ми го диагностицираха със 2ра степен.
Тъй като цял живот е живял далеч от нас и сме го виждали 2-3 пъти месечно, ми се вижда, че не се е променил особено.
Винаги като говори, забравя някоя дума.
Но сега вече е по-зле и понякога тотално забива.
Осен това се губи.

Но от два месеца си пие лекарствата /за оросяване и добавка с Гинко и Омега/ и е по-добре.

# 416 9 дек. 2015, 16:46 ч.

Мнения: 2 824

В началото си поделяхме грижите със сестра ми...Тичане и живот като насън(мама си живееше в нейния дом) В един момент вече не можехме да я оставяме сама...При нас нямаше вариант за живеене, ту при едната,ту при другата.Пробвахме с болногледачка...Решението,което взехме ,бе най-тежкото в живота ни...Мама вече 3 години е в дом за дементно болни.Сега поне можем да и даваме спокойствие,времето е само да я гушкаме...,а не да се борим с памперси,опити за хранене...Първите години ходехме на големи разходки...всеки път се "запознавахме"...,радваше се на внуците(без да си спомня точно имена Болестта е безумна...сега вече не става,едва намира думи,изчезнаха емоциите...не ни познава. Боли да виждаш какво причинява този Алцхаймер... и безсилието да помогнеш...Но аз все си чакам мига,да ме познае,за малко само...Това е!

# 417 9 дек. 2015, 19:28 ч.

Мнения: 773

Момичета сърцето ми се къса като ви чета. Аз също не можах да се примиря с тази гадна болест. Винаги казвам, че майка пребори рака, но Алцхаймера не можа. Не искам да ви плаша, но моля ви ПАЗЕТЕ се. ПАЗЕТЕ себе си от това чудовище. Грижете се за близките си, но някак наистина като задължение. При мен това непримирие доведе до операция, при която ми откриха и нещо страшно. Растяло си няколко години. Така, че се пазете заради децата и близките си. Те ще имат нужда от вас.
Желая ви много здраве и търпение.

# 418 9 дек. 2015, 23:56 ч.

Мнения: 2 289

bobbДа, чудовище е точната дума за тая болест. Не оставя след себе си нищо. Преди години като почнах темата тук имах надежди, че можем да се справим. Към днешна дата вече съм убедена, че не можем. То си е загубена битка. Остават само ежедневните битки, които трябва да се водят, чисто битовите имам предвид. Но може би са прави хората, които взимат решението за дом. Другото е лудост. Другото е погубване и смъртна пристъда. Ние доброволно си я подписахме преди години с майка ми и вече сме едни емоционални и физически развалини. Моят съвет към всеки, които тепърва навлиза в този ужас е да подава документи овреме за дом, колкото и да го боли сърцето. Ако ще да има усещането, че умира. Другото не е за хора. Никой не може да се справи. А иначе, страданието от загубата на нашите близки ще си бъде с години. Аз страдам всеки ден и няма спиране тази мъка. Все едно нещо умира в него с всеки изминал ден. Може би даже е по-добре да загубиш близък внезапно, да страдаш и после да се опиташ да си стъпиш на краката. Защото тук мъката напомня за себе си всеки ден. Не знам и аз...

Roo Roo, вие в кой дом я настанихте майка ти?

Ние от месеци се въртим около темата за болногледач, но все не си представям как да организираме подобно нещо, защото можем да си позволим само по няколко часа на ден и не знаем как ще организираме деня, така че този гледач да ни е от полза, а не само да стои два часа и да си тръгне.

Баща ми е тотално зле, крещи по цяла нощ от около два месеца и е нетърпимо. Не можем да спим. Той после пък спи до следобяд и не можем да го вдигнем изобщо от кревата. През деня също е нервен и само събаря някакви неща из къщата и чупи. Непрекъснато е напикан и перем по цял ден. Все едно имаме цяла детска градина в къщи.

# 419 10 дек. 2015, 01:49 ч.

Ееей тук!
Мнения: 40

Аз съм буквално изумена от болестта и от това,което причинява на жертвите си. Както каза едната лекарка на майка ми: сякаш някой е взел една гумичка и е започчнал да трие всичко. Боже Господи!!! Нямам точните думи за да изкажа цялото си изумление в какво ще се превърне майка ми... Преди 10г. ,когато водихме загубената битка с онкологичното заболяване на баща ми се убедих,че чосек е безсилен в такива ситуации! След като изгубихме битката винаги съм била на мнение,че каквото става да става...нооо човешко същество не трябва да бъде така изтезавано от някакви такивва състояния. Никой не заслужава такъв край... И ето ме отново изправена пррд стена! Отново немога да повлияя по никакъв начин на развоа на събитията... Каквото нареди НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МОЗЪКА!!!
При майка ми няма черно на бяло писана диагноза, но всички описани симтоми са налице. Невроложката казва деменциия,на скенер се вижда туморна формация,за която се твърди,че е доброкачественна, заключенкето на скенера е:мозъчна атрофия! Тя си има стари две травми на главата още от младини. Има си и кул други заболявания,които допълнително и усложняват състоянието... И няма медикамент, с който да спре този процес на пълна деградация. УЖАС!!! Неезнам,незнам... Колко още можем да понесем... Ние и нашите болни...

Препоръчани теми

Javari.co.uk / Javari.de / Javari.fr - 21

Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 8

Сайтове за колективно пазаруване – да обсъдим сделките – тема 9

682
На пазар

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~тема 191~

Причина:

Причина: