Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 194 729
  • 862
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 1 221
Ние продължаваме да се борим с халоперидола, за да не е нервна качваме дозата, като я качим става по -спокойна, но объркана.Сега ще намалям леко. Никой не споделя за такава нервност, както при майка ми.....от деменцията ли е, или от кортикостероидите ,които пие..?

# 481
  • Мнения: 2 289
Лекси, аз също съм ги чувала тия Пиа Матер. Те май повечето подбни фирми предлагат минимум месец договор. Което от друга страна е добре, защото може на края на този месец да решиш, че хич не стават и да се откажеш. А ти защо не ги наемеш, пък да ползваш услугите само за дните, които ти трябват да речем? Нещо такова не е ли възможно? Ние сме много сложни също, аз лятото звънях на няколко фирми да питам дали може за инцидентни идвания някак си, да се плаща на час за дните, в които ми трябват. Казаха ми, че не могат. А аз много трудно правя планове с баща ми, така че да наема някои и той да си стои без работа би било тъпо. При нас инцидентно излизат дни, в които трябва човек, а няма как да се обадим на някой, защото трябва договор да сме подписали. Кофти работа.

# 482
  • София
  • Мнения: 44 557
А защо не публикувате обява тук, в раздела за обяви? "Търся жена за гледане на болен почасово..."

# 483
  • Мнения: 2 289
А защо не публикувате обява тук, в раздела за обяви? "Търся жена за гледане на болен почасово..."
Благодаря за идеята. Не съм знаела даже, че в бг мама има обяви Simple Smile

# 484
  • Мнения: 18
Здравейте,

При нас баба се разболя преди 9 години, миналата година беше най-тежка, тъй като спря да се храни, отказваше да пие дори вода, изобщо не спеше... Отслабна с повече от 25кг, не говореше, само викаше и скимтеше. Майка ми напусна работа и започна контра - лечение, насила и вкарваше лекарствата в устата и стискаше, докато ги преглътне.  Седем месеца по-късно, след като вече редовно пие лекарствата - сутрин и вечер, без много натиск, в момента се храни редовно, пие вода, започна бавно да говори отново, носеше памперси, които вече не са и нужни, просто се връща бавно към живота.
Идеята ми е - не приемайте вашите роднини като просто работа, ние всички подкрепяме баба, всички се грижим за нея и смея да твърдя, че с всеки ден се подобрява по-малко.   Hug

# 485
  • Ееей тук!
  • Мнения: 40
Силвия Савова би ли споделила какви лекарства и давате на баба ти, каква и е диагнозата....? Подкрепата в семейството за която говориш,обаче е доста разтегливо понятие  newsm78

# 486
  • Мнения: 2 289
Силвия Савова, чудесно е това, че баба ви се е оправила. А какви лекарства й давате наистина?

# 487
  • Мнения: 1 221
И аз искам да знам за какви лекарства говорите.
Това за подкрепата е така, но когато децата са в други градове е доста сложно.
Пък да не говорим, че има хора, които не искат да помагат и да се занимават с такъв болен..,,.трудно и сложно за обяснение.

# 488
  • София
  • Мнения: 44 557
Ще подкрепяме доколкото можем. За мен приоритет са моите деца.

Сега пък започна да мъкне в нас "съкровища". Разни стари и тежки предмети. И не си пие лекарствата всеки ден. И ходи с едни и същи дрехи цяла седмица. Ох, какво ще го правим, не знам. Знам де, ама трябва да наритам някого.

# 489
  • Мнения: 18
Здравейте,  лекарството е АКСУРА-та, в момента баба ми го пие всеки ден + много витамини.  Разбира се, не казвам, че е оздравяла, но вече има напредък за последните 7 месеца.
Настина трябва да се пият редовно лекарствата, в момента баба е спокойна, радва ни се на всички, вярно много трудно се възстановява, т.като беше спряла да говири изобщо, сега се опитва, казва малки изречения...
Наистина е много трудно, но пък ние всички й помагаме, всички се грижим за нея, прегръщаме я, целуваме я. Simple Smile

# 490
  • Мнения: 216
Болеста  Алцхаймер е нелечима болест лекарството аксура не лекува а леко забавя процеса.Моята майка го пиеше 4г стигна до 2т на ден .Имаше просветление от време на време като правеше кратки изречения ние се радвахме но дотам Когато и правеха последните кръвни изследвания чернодробните ензими и бяха повишени и от св Наум ни спряха Аксурата след това 2г вече не пие никакви лекарства нямаше разлика да болеста прогресира но все още ни познава.

# 491
  • Мнения: 1 221
Трябва да питам, нашия психиатър за Аксура, той е наясно с болестта. Беше споделил,че майка му е имала Алцхаймер. В момента майка се храни, познава ни, има дни в които си пусна телевизора за малко, два дни направи по една обиколка на двора. Но тя иска да спи по цял ден.Все не й е добре. Преди 3-4 дни беше на малко по -висока доза халоперидол. Две вечери добиваше даже настроение, дори й ставаше смешно, но започна да се бърка. Звъни ми в 5 сутринта й пита, кога съм си тръгнала и защо не съм се обадила. Пък мен ме няма от почти 2 месеца. Чуваме се всеки ден по телефона.Затова намалихме с 1/2 таблетка, и това настроение вечерно време изчезна, но май стана малко по нервна през деня.Не мога да намеря точната доза. Или точното лекарство. С доктора въртяхме доста лекарства, но все не беше добре. Поради тази причина той стигна до извода,че има голяма загуба на неврони.Вече ме е страх от всяко ново лекарство.

# 492
  • Мнения: 18
Да, зная, че болестта е неизлечима, но въпреки всичко след като пие редовно Аксурата, има подобрение, а и ние не се отказваме, при баба разбира се след 8-9 години, от както й откриха диагнозата, проблемът е сериозно задълбочен, но положителното е, че има прогрес.

# 493
  • Мнения: 1 221
Имам един въпрос.
Вашите близки, знаят ли си диагнозата, ако да как го приеха в началото? Тормозят ли се,че са болни, че не им е добре? Плачат ли? Отчаяни ли са,че няма да оздравеят?
Питам, защото майка,все плаче,че няма да оздравее,че защо сбъркала,все й е нервно,все не й е добре. Колко пъти ме е плашила,че умира..

# 494
  • Мнения: 2 289
Силвия Савова, продължавайте в този дух. Много е важно, че давате любов на вашата баба и я целувате и прегръщате. Това е важно, защото болните имат нужда от закрила, дори и понякога да не разбират какво ги заобикаля има голяма разлика между това, когато се чувстват застрашени и това, което е, когато се чувстват спокойни и че са сред хора, които ги обичат и обгрижват.  bouquet
Аксурата е много добра в началото, баба ви може да е имала и някой инсулт, щом и била с объркан говор, а пък се е оправила. Защото ние сме с объркан говор в момента,  но сме във фаза, в която говора вече не може да се оправи. Това не е от значение за вас. Важното за вас е, че сте постигнали добри резултати с Аксура, продължавайте да я давате и бъдете все така грижовни за бабата. Помня, че когато ние започнахме Аксура в началото имахме също големи резултати и бяхме изключително доволни и аз твърдя и до ден днешен, че това е увеличило живота на баща ми поне с няколко години и можахме да се порадваме заедно с него на още хубави моменти. Само за сравнение, дядо ми, който беше в подобно състояние си отиде за 1 година, защото тогава лекарства нямаше и той се влоши толкова рязко, че нямаше връщане назад.
Elea Lea, както писах по-напред в темата баща ми си е бил винаги от мълчаливите, но беше споделял на майка ми, че усеща, че нещо не е наред с него. После, когато тръгнахме по лекари, не искам да си спомням какво беше. Беше ад, защото не съм виждала баща ми по-уплашен и объркан. Той така и не разбра диагнозата си. Имаше моменти, в които разбираше, че му казват, че е с деменция, но мисля, че никога не го прие като истина.  
Той имаше моменти, в които тихичко ми споделяше, че нещата не са добре и това го тормози, беше станал плачлив, всичко го разчувстваше и все разказваше за отминали неща, спомени, но бързо гледаше да смени темата, за да не ме товари милия. Като си спомня и ми иде да ревна с глас.  Cry
Аз за вашия случай продължавам да не разбирам какво става. Мисля си, че майка ви може да има начало на деменция, но не вярвам в момента проблемите й да са от това. Знам по принцип, че в началото е възможно да има депресии, отключени от деменцията, от проблемите с мозъка, но вашето си прилича най-много на някаква страхова невроза, тревожно разстройство. То може да е следствие на увредения мозък обаче, щом казват, че има корова атрофия.  

П.П. 100 пъти се редактирах. Но искам да добавя и аз, че това което казва слънчоглед е вярно. Подкрепата е разтегливо понятие. Хората я възприемат различно. Но едно е сигурно. Поне при нас диагнозата доведе до разруха в семейството и всички се разбягаха. Никой не желае и да чуе. Камо ли да подкрепя. Считат, че ако се вяснат на няколко месеца веднъж, това е достатъчно. А то е просто нищожно, даже в такъв случай е по-добре да не идват изобщо да ми демонстрират подкрепа.

Последна редакция: чт, 03 мар 2016, 22:59 от lovely

Общи условия

Активация на акаунт