Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

lovely силно те прегръщам и подкрепям  тъжна, трудна и обречена битка е това... И при нас ситуацията е извън контрол  в домашни условия се придвижва макар и трудно,но извън дома изобщо е немислимо. Прави си каквото иска,както иска...поне мога да я къпя все още в банята...не се дърпа,много. Как ли ще се справяме нататък? Идея си нямам 

lovely,
Баща ми вече въобще не става. Само лежи, вече 3 седмици. Понякога ми се усмихва и тогава ми става много тъжно. Въпреки дюшека се появи ранична в областта на седалището. Третираме с една пяна и мехлем. Опитахме и с пояс за плуване да го поставяме в областта на седалището за да преразпределим малко натиска върху тази проблемна област. Все пак всички ме предупреждаваха, че дюшекът не е панацея.

Баща ми още повече отслабна и вече трудно се преглъща. До банята успяваме да го придвижим на един специален стол за болни. Аз го прегръщам и така го вдигам от леглото и го поставяме на стола, заедно с брат ми и майка ми. Те насочват краката му , защото той се отпуска напълно, а аз не виждам какво става с краката му.

Баща ми е съвсем безпомощен.  Не знам какво ще последва. Дано да страда по-малко. Съжалявам, че не можах да се справя.

Ivo123, това че се е появила рана е неприятно доста. Чувала съм, че имало скъпи лекарства и кремове за това, но не знам от къде да се купят. А и някои ми беше казал с йод или йодасепт да се мажело мястото и после да се слагала лепенка от големите, които са за рана да не се мокри, за да не се разпространявало. А не можете ли като го вдигнете за баня да сложите на стола за баня седалката след изкъпването и да стои на стола през деня поне, за да не се залежава? Защото доколкото знам смяната на позата е от съществено значение за кръвообращението. Имало жена от Костинброд, която правела крем за тези рани, тук в бг мама са го обсъждали през 2009. Може да я потърсите. Казват, че крема работел. Темата е за изгаряния, но е обсъждан крема и в тема за декубитус. Пишете пак да кажете какво става.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=383093
Има и други статии, за професор от БАН, който направил крем за тежки рани:
http://goodnews.actualno.com/ban-prodava-jivotospasjavashto-leka … -news_413120.html
Непременно направете всичко по силите си да се справите с раните, не се отказвайте. Рано е да се казва, че не сте се справил.

Нашия дядо си счупи капачката и в момента е у нас. Така поне го наблюдавам.
Давам му редовно лекарствата и виждам рязко подобрение.
Мислех, че ще се залежи, но още на втория ден започна да става, на третия вече се разхожда.
Обаче няма да стане да го задържим в нас с двете деца /сега едното е на лагер/.
Ден за ден ги решаваме нещата.

Иска ми се да му уредя социален патронаж, ама той се цупи, че трябва да плаща.

Благодаря Ви за съветите и затова, че ще създали темата. Жалко е, че няма такива групи у нас. Хората се учат на база на опита и грешката, а това не е добре. Явно обществото ни не е узряло за това. Пишете и Вие какво става при Вас.

Не е проблем, че са скъпи тези лекарства или кремове. Ще ги купя. Аз си мисля, че проблемът е залежаването и натиска, който се оказва върху застрашените зони. На мястото на раната сложихме лепенка на Hartmann, която е срещу мокренето, но като се наложи да я сменим едва не му отнесохме кожата, заедно с лепенката. Много здраво залепва за кожата и направо е възможно да се навреди още повече, поради което се отказахме. Ще продължаваме с мехлема, който е по лекарска рецепта. Казват, че бил ефективен. Като непрофесионалист ми си струва, че има значение и индивидуалното състояние на болния. Ако беше преди десетина години, мисля че нямаше да се получи тази рана. Сега вече кожата е загубила еластичност, загубата на мускулатура и т.н.

Бихме могли да го оставим за известно време на стола, но проблемите са следните:
1.   Баща ми е много немощен и вече трудно задържа главата си изправена. Ще трябва постоянно да го придържаме за да не падне и да се нарани. Просто е останал кожа и кости. Може да опитам тази събота и/или неделя, когато ще отделя повече време. Не мога да искам от майка ми да го прави. Тя и без това се грижи за него от дълги години. Тя е много силен човек. Жалко, че не приличам на нея.
2.   При седнало положение още повече ще се засили натиска върху седалището – областта, където се появи раната. При легнало положение теглото се разпределя върху повече точки. Най-големият проблем е областта на седалището. Другите части на тялото лесно се поддават на масажи и раздвижване с цел подобряване на кръвообращението. Седалището отделно се запарва от памперсите.

Иначе, баща ми си движи ръцете и донякъде се раздвижва. Даже като му пускаме народна музика пляска в ръце, понякога. Аз го хващам за ръцете и го поизправям. Нещо като коремни преси. Наистина, разбирам, колко е важно да го раздвижваме доколкото можем.

Понякога, баща ми протяга ръце към мен и иска да ме прегърне и целуне и аз искам да вярвам, че той ме познава и си спомня за летата, които прекарвахме на Каваците, когато бях дете и той се гмуркаше за да ми извади морски рак, когато ловяхме с кепчета скариди, когато отиваше да играе волейбол, а аз гледах  отстрани, когато оставаше с мен в стаята, защото понякога получавах алергия от слънцето и не можех да ходя на плажа. Просто за да не съм сам, а другите да са на плажа.  В такива случаи се налага за изляза, защото ми става много тъжно, а вярвам че той ще усети това.

Ivo123, Вие сте прав, че щом проблема е в седалището, значи седналото положение не е подходящо за вас.
Този мехлем бъркан ли е или си е купешки? Тоест имам предвид дали е правен крем или си е някаква марка. Просто и на мен ми е интересно, събирам информация. При нас има обриви силни от урината и от памперсите. Тия пусти памперси адски спарват и се получава подсичане.
Дано при вас се оправи проблема с раната. Искрено се надявам!! Иначе той ако му се оправи раната може да го слагате да сяда във висок стол, нещо като фотьойл с голяма облегалка или офис стол и отстрани възглавници, за да има подпора отзад и отстрани за главата. Или с възглавница от тези за самолет, които са като геврек около врата. Само въпроса е дали гръбнака го държи, защото ако не-може би ще почне да се изхлузва от стола надолу.
Много е мила вашата лична история с баща ви. При нас също е така. Аз адски много обичам баща ми и страдам непрекъснато от това, което ни сполетя. Винаги се въртят спомени от детството ми, а и не само...но с него те винаги са били хубави и сега е неизбежно това да ме разстройва. Така че избягвам да мисля и да си спомням, до колкото това е възможно.
Това, че пляска на музиката е добре. Означава, че все още реагира на заобикалящата го среда. Дано нещата поне малко се закрепят и подобрят при вас. Пожелавам ви го!

За това дали е узряло нашето общество- категорично НЕ! Нашето общество още от времето на соца е учено да си крие инвалидите и психично болните, да се демонстрира, че уж всички пращим от здраве, докато всеки втори българин умира от рак. Едни такива за мен ненормални неща се вършат. На нас колко пъти са се опитвали да ни обяснят, че баща ми няма смисъл да се лекува от еди какво си, защото той имал увреден мозък. Колко съм се карала със служители на болници и съм спорила. Но с куха глава не се спори. Те не разбират, че не може да кажеш-ами, счупи му се крака, защото му е увреден мозъка (съвсем произволен пример давам). А вече за групи за взаимопомощ се оказа, че сме на светлинни години. Още сме в каменната ера за съжаление. Всеки си се мъчи сам с проблема си и няма към кого да се обърне, това е нашата държава за жалост. Тя буквално осъжда болните на смърт. А покрай тях и техните близки. Съжалявам ако звуча малко драматично, но това съм го преживяла много дълбоко през годините, от както създадох темата.

Free Agent При вас пък значи важи правилото "Всяко зло за добро". Добре, че е станало така да почне да си взима лекарствата, защото това рязко подобрение е страхотно. Това с ден за ден ми е жестоко познато. От години живота ми е все ден за ден и това ме тормози ужасно, но с тази болест няма начин да правип планове. А за социалния патронаж не знам как са нещата. Май не е никак лесно да се вредиш. Всички, които познавам си плащат за някаква услуга, да идва някои за някои друг час. Но пък вашия дядо е сам и това май е предимство в случая.

Здравейте мили момичета! Майка ми е на 60г. и от година и нещо е диагностицирана с начална форма на алцхаймер. Нямям много време да чета и по тази тема,защото имам увредено детенце и усилията ми са насочени повече към него,затова и се извинявам ако е разисквана вече тази тема! Та въпросът ми е - някой правил ли е трансплантация на стволови клетки и ако е - какъв е резултата?

lovely,
извинявам се за късния отговор. Не ми оставаше време за темата. А може би така искам да си мисля.

Мехлемът, с който третираме раната се прави в аптека по рецепта, а в моя случая по описание на лист от човек, на когото е предписан от дерматолог. Съставките са 3. По-късно ще ги напиша, защото листчето ми остана на работното ми място. Едната съставка е зехтин, втората беше нещо като фунголон, а третата не се сещам. Първоначално не искаха да ми го направят, защото нямам рецепта от лекар, но може би съм бил много отчаян и накрая се съгласиха. Поръчах го сутринта и след работа си го взех.

Благодаря Ви за топлите думи. Раната се подобри, но за съжаление нямам добри новини. От няколко дни баща ми спря да реагира на музика. Когато му говоря не показва реакция. Спря да се усмихва. Все още разчитам на допира и се надявам това да го успокоява и облекчава по някакъв начин. Страхувам се да го напиша и затова спирам. Искрено се надявам при Вас нещата да са по-добре.

За съжаление сте описали много точно състоянието на обществото ни днес. Не съм критичен, защото баща ми е болен и аз очаквам някой друг да реши проблема. Не там е горчилката у мен.

Почивай в мир, тате.

Ivo123 съжалявам за загубата ти  дано е на по-добро място... Бог да ти даде сили и търпение!

  Всеки път като влизам в темата ме е страх,че ще прочета това.....Отишъл си е някой.... Приеми моите съболезнования,Иво!Да почива в мир татко ти....

Съболезнования, Иво. 


Аз пък започвам да се чудя дали нашия старец въобще е с Алцхаймер или сам си е уморил мозъка от глад.
Винаги е бил стиснат, но се оказва, че в последно време това е достигнало неподозирани размери.
Има пари, но той въобще няма отношение към тях като средство за живот.
Купувал си е само хляб и мляко и си е докарал мозъка до идиотско състояние.
От както е тук и яде нормално, се превърна в нормален възрастен - мърмори, гледа сериали, вечер разказва спомени, вече не спи през деня, обикаля из апартамента. Абе с две думи - като за 85, е напълно у ред.

Съболезнования Иво!Той е на по добро място!

Възможно е лекарства, да са го подобрили. Ако му давате някакви.
Иво, съболезнования....😞

Иво, ужасно съжалявам за загубата ви. Мир на праха на баща ви. Желая на вас да се възстановите от загубата бързо, да имате сили и да вярвате, че баща ви е на по-добро място. Само тази вяра ни остава като си отиде любим човек, а от написаното от вас си личеше, че много обичате баща си.