Supernatural - After the Apocalypse

Ама нали сте наясно, че не мога да напиша и публикувам това което сънувах! Ще ме баннат не само от темата и форума, ами нарочен закон ще приемат, който да ми забранява доживот да се докосвам до компютър!!!
Затова ще го разкрася и облагоприлича, т.е. ще съчиня една по-дълга история, като разкажа това, което си мисля че сънувах само с няколко намека. Заявявам че НЕ участвам в конкурса за сценарий!
И така: „Братята Уинчестър пътуваха с Импалата след поредния лов. Беше нощ, валеше и беше студено – гадно време. Изведнъж колата сама отби от пътя, спря и изгасна. Стана толкова внезапно, че Дийн, който, естествено, беше на волана, дори не можа да реагира: „Какво по ...?!” Двамата се спогледаха неразбиращо, а дъхът им стана видим – сигурен признак за появата на дух. И наистина беше дух – между тях се появи неясна женска фигура, изтъкана сякаш от светлина и с цвят на леко разредено мляко. Имаше дълга коса (моята е дълга до кръста) и носеше нещо като рокля, прилепнала и загатваща точните извивки на точните места (пак аз ). „Призрак!”, извика Сам и двамата се хвърлиха съм вратите, за да излязат и вземат оръжията от багажника. Духът обаче кротко каза: „Това не е необходимо. Аз съм, момчета.” И когато се вгледаха, видяха – наистина беше тя, Импалата. ... (Сега вече идва това, което смятам че сънувах, така че ще го претупам набързо) Към Сам: „Първо ти, Сами...” ... Дясна ръка върху Ди-й-йн... Сам разбра, че е излишен и излезе. Задна седалка... ... и ... И тогава тя изчезна, а Ди-й-йн остана да лежи по корем, задъхан, потен и тръпнещ. Знаеше че трябва да се облече, за да не се наложи Сам действително да си извади очите след гледката, но нямаше сили. Само придърпа коженото си яке, за да се покрие и се унесе. Усети обаче отново хлад и отвори очи – пак беше любимата му ‘жена’. Тя го погали по главата, целуна го нежно и му каза: „Сладки сънища, мило мое.” и изчезна, завинаги.”
Сега като го чета, виждам че ми се е получило много нежно и разбирам че съм преиначила съня си (ще поентя – него не мога и не бива да го разказвам) във версия на сцени от pilot-a, с призрака на майка им и с Ана (обезпокояваща комбинация ). Може би затова не понасям ангелката, защото подсъзнателно искам да съм на нейно място. Дали? Всъщност не, защото ако мога да избирам между 'еднонощка', по-продължителна връзка, която сама ще се разпадне заради естеството на професията на Уинчестър, или вярната кола, лишена от живот, но въплъщение на всично онова, което изпитвам към героите плюс малко неприлични стремления, които идват от жената ‘Импала’, избирам да ‘съм’ кола.
Това е, определено ви разочаровах, но така трябва, ако случайно искате пак да се ‘виждаме’ .

Оууу, Импала, много добре!!! Между другото-страхотна е идеята за духът на Импала, само Крипке (или по-скоро Сара) да го прочете и доразвие...има хляб в това Само един въпрос, ако може. След "Първо ти, Сами" Сам излиза или...преди това влиза Знам, че нарочно си го написала така, че да не е много ясно, но този въпрос просто няма да ми даде мира

Закачливката ми тя   ,
Отговорът ми е "о-о-о, да-а-а"... Закодирано е в броя на многоточията, скромната аз... Сега на/дали си по-спокойна...

Спокойна. До някъде
От гледна точка на Сами-по-добре прелъстен и изоставен, отколкото започнат и недовършен
Все пак, какво ти пречеше да го помилваш и него, да му пожелаеш лека нощ. Аз така бих направила

Ми аз в този ред ги сънувах, сигурна съм. Дори при преработката на съня в разказче не мога накрая да го вкарам пак първия лирически герой. Ама тази нощ ще се пробвам пак, де... Обаче за толкова време само веднъж ми се получи, та не знам... Ако не, оставям на теб...

Ухааа, Импалка, много добре!  Само не разбрах защо Сами е така пренебрегнат  . А дано ти се получи довечера продължение на съня.

е как защо  просто има добър вкус Импалката  (без да засягам градинарките ,разбира се )

Ама не-е-е – 'уважих' го, даже първи (питайте Ди-й-йн като не ми вярвате ). После нещо ми зачезна и затова написах, че е слязъл... от колата. Не мога да си променя съня. Обаче, както знаем всички, за мен, ненаситницата par excellence, няма Сам или Ди-й-йн, а Ди-й-йн+Сам, та може и да е бил там, но да съм била разсеяна нещо и да не съм го видяла. Знам ли ... Но ако леканощенето само на Ди-й-йн ви е проблема, вече писах – няма как да го вкарам пак първия лирически герой .

Ох, камък ми падна от сърцето!   Много закодирано го беше написала и аз те разбрах, че просто си то отсвирила момчето (в лошия смисъл на думата  )   . Леканощенето си е чиста куртоазия, Сами може и без него.


Искате ли да видите как пее Ричард Спейд на караоке партито на ванкувърския кънвеншън:
http://www.youtube.com/watch?v=QEYUP5xt5KM&feature=player_embedded#!
http://www.youtube.com/watch?v=Nxum71Ut9FM&feature=player_embedded#!
Обичам го Гейбстър!  

  Импалааа, хич не ти е било яко нея вечер, да знеш  Стискам палци за продължение 
А дано и нас ни огрее скоро   

Импала, много хубав сън, сън- мечта!   Как ти даде сърце обаче, да оставиш Дийн сам, необлечен, там на задната седалка...  


И аз искам продължение.  

Импала, четох пак поста ти...накара ме да се замисля...Аз бих избрала "еднонощката". Предпочитам нещо хубаво, което да помня много време, отколкото много време да се чудя къде е останало хубавото...   Пък и "Импала" си имаме, за нас остава две от три/по- малкото зло, ама колко да е зло  /, така че смело със стремленията...  

Рио, то повдигна екзистенциален въпрос :
"Еднонощка" с консумация или дълга, но платонична връзка. И за да не навлезем прекалено дълбоко във философски разсъждения, пускам тази снимка

Дълга платонична връзка бих искала със Сам /разбирай приятелчета/, за да му разказвам с години колко хубаво ми е било с Дийн през единствената ни нощ. Нищо екзистенциално. 

М-да, то така се започва- "Да ти поплача на рамото, приятелю...ах, какво рамо"

 
  Няма да му плача на рамото аз, дори и да ми достигаха сантиметрите до там. Приятелките, дето плачат на рамото на Сами са заплашени да ги целне дръжката на лопатата/мотиката, дето е облегната там. Та мерси съм.