Supernatural - After the Apocalypse

Winch, верно съня е  , язък за събуждането   .

И ей сега както си се рових в ФБ попаднах на тази снимка. Не знам дaли имам право да я публикувам .... ако ли не, кажете и я изтривам.

Излезли са нови клипчета от екстрите към DVD-тата на пети сезон. Тези двете са посветени на стотния епизод и цялата дандания около него:
първа част - http://www.youtube.com/watch?v=m_D0TkzdGWg&feature=player_embedded
втора част - http://www.youtube.com/watch?v=GV9mNf5wYXg&feature=player_embedded

Нищо де. Случва се и в най-добрите семейства


За нищо. Аз така отдавна не бях гледала снимки на Тайлър, че едва се удържах да не наплескам повече в темата Никът ми е изцяло Тери Пратчет. А това име Захариса кат го прочетох за първи път така да ми лепна на сърцето Временна е премяната.

bicho malo, благодаря много за този нагледен факт 

Юхуууууу скоро ли почва новият сезон???

Юхууууу, след 18 дни!
marrrinka85 , 

Какви хубави сънища – смислени, със сюжет!


За съжаление, да. Когато Бог раздаваше ум и съобразителност, аз бях на опашката за пристрастеност към Уинчестър (да-а, и това раздава Той!) за втори-трети-... път .

Здравей, marrrinka85!

Уинч, това си е достойно за сценарий! Их, много мразя и аз като се събудя на най-интересната част и после се ядосвам, че не съм минала направо към "съществената част", ама все н анай-интересното се събуждам. Не мога да изневеря даже и насън и това си е, ама че съм!

Ех Де аз да го сънувай Дейна
Дано объркването ти ми го докара на главата  Ама ако може с двамата в банята по хавлийки. Тъй като съм бясна на Хенди тел днес ако не ви е скучно да ви пусна еп.2

Winch_Whench, този сън е цял епизод. Че и два епизода. Признавам си- грозно завиждам.

Уоми, а не ги ли искаш по без хавлийки?  За еп. 2-  и още питаш?!

Верно си е сценариен съня. Като включим и  диалозите, които пропуснах. Кофтито е, че не е авторски, а плод на безкрайно гледане на любимият ми 05x4   Иначе събуждането не беше съвсем гадно. Все пак имаше малко "екшън" преди него, просто няма как да го опиша и затова праснах едно дъъълго многоточие   Интесено, че по време на частта с 'екшъна' (макар да беше кратка и недовършена) бях доста "ентусиазирана", като за травмирана девойка, която се бори с неприятни спомени   А Дийн беше доста ентусиазиран да ми заличи лошите спомени, което беше мнооооого добре дошло за мен  
Оххх, спирам вече с този сън Просто не мога да му се нарадваммммм   Пожелавам го горещо на всички несънували. Амааа нали знаете, че не става само с искане - трябва и подготовка! Много гледане на любими епизоди, много daydreaming и много мислене преди сън    Безотказана рецепта   

Айде Част 1


Част 1

-   Дийн, идват.
Беше достатъчно. Удоволствие бе да ги наблюдава човек отстрани. Дийн подхвърли сака, а чакащите ръце на Сам не губеха време да започнат да вадят оръжията.
Дийн взе тебешира и започна да рисува капани навсякъде по изходите. Кастиел се включи и засипа прозорците със сол. Малката мотелска стая бе преобразена за минути.
А пушека отвън ставаше все по гъст. Лампите почнаха да гаснат една по една, Сам приключваше с последната пушка, когато започнаха да чуват отчетливото потропване на крака навън.
Спогледаха се. Шумът бе по силен отколкото очакваха. Това значеше само едно. Броя на демоните отвън бе по голям от колкото мислеха.
-   Сам, обещал съм да се върна утре. Не нарушавам обещания така, че тия копелета отвън трябва да умрат и да се измъкнем.
Сам кимна веднъж отсечено, а цялата му тяло излъчваше агресия. Бе бесен.
-   Кас – каза Дийн – готов ли си да сритаме малко демонски задника?
-   Винаги, даже и да са хубави. – подсмихна се ангела, а Дийн избухна в смях.
-   Ха има надежда за теб, Кас.
Гледката през прозореца обаче беше отчайваща. Отвън паркинга бе почернял от тела. Движещи се хора – обвивки. Но вътре в тях бяха адски изчадия издаваха ги почернелите изцяло очи и свирепият  вид. Дийн започваше да губи надежда, че ще се измъкнат.
-   Сам явно доста сме ги ядосали. Решили са да ни пратят в Ада братле.
-   За кой път Дийн – саркастично отбеляза малкия Уинчестър – ти вече може да си пиеш кафето там позната обстановка , познати мадами.
-   Трудно е да пиеш кафе докато ти смъкват кожата от тялото – жлъчно отбеляза Дийн – предлагам да издържим до сутринта а после ще го мислим , ОК?!
-   Готов съм оръжията са заредени, мунициите би трябвало да стигнат до сутринта.
-   Тихо – сряза ги ангела – чувате ли ?
-   Нищо не чувам Каси – отвърна Дийн
-   Именно, нещо става отвън прекалено са тихи.
Тримата се втурнаха  към прозореца и гледката отвън ги порази. Пред тълпата бяха изправени две много познати фигури. Едната беше на жена. Странното бе, че тази жена не бе изплашена от демоните стойката й бе предизвикателна в ръцете си държеше оръжие което те до болка познаваха – ангелски меч.
-   Махайте се – чуха я да вика – оттеглете се иначе няма да има пощада.
Дийн и Сам погледнаха изумени. Мислеха, че никога повече няма да видят точно този ангел. Ангела който се опита да убие майка им в миналото за да предотврати апокалипсиса. Ангела който бе подарил на Дийн една запомняща се нощ на задната седалка на Импалата. Поредния Ангел който ги бе предал.
-   Мръсна кучка – изсъска Дийн.
-   Не може да е истина – сякаш на себе си каза Сам – тя е мъртва. Нали никой не оцелява от вашето оръжие Кас.
-   Няма нищо не възможно за създателя би трябвало да го знаете.
-   И защо той е решил да върне АННА ?
-   Не знам Дийн, но предполагам тя сама ще ни каже.
-   Да  ако успее преди да я пратя обратно горе искаш да кажеш. А кой по дяволите е този с нея. Изглежда ми познат, но не виждам лицето му.
Кастиел помълча няколко секунди, а после уверено каза:
- Това е Гейбриел.

Уоми...
Имаше предложение за файл. От мен едно "ЗА"

Уоми, а Мишо ще да се появява ли?

Твоите кратки епизодчета ще станат като bedtime stoies

За лека нощ, една много сладка снимка, която не бях виждала

Част 2


Част 2

Отвън тълпата се размърда и направи път на  висок млад мъж. Явно това беше говорителя.
-   Те са наши – посочи той с ръка към стаята им.
-   Демоне, тук няма нещо което да ви пренадлежи. Тръгнете си доброволно иначе ще ви унищожим.
-   Не. Тази вечер тук ще приключим с братята Уинчестър. Дойдохме ...
Дори не успя да довърши. Анна  грациозно и смъртоносно изви тялото си, но това не беше валсова стъпка от меча в ръката й проблесна светлина , когато се сблъска с тялото на демона. Бърза безпощадна опасна. Говорителя бе мъртъв. Даже не го бе измъкнала от тялото просто го бе убила, а с него и човека който беше обсебен.
Това сякаш освободи невидими вериги. Тълпата се обърна и бързо започна да се разпръсква. Някои демони изоставяха телата които бяха обсебили и сега паркинга отпред бе празен с няколко трупа на него.
Дийн грабна тебешира и започна да 4ертае сложна плетеница отново. После разряза ръката си и се обърна към Кас.
-   Кас махай се иначе ще отнеса и теб.
-   Не Дийн чакай. Има причина да са тук. Дай им шанс.
-   Шанс ли ? Тази кучка бе готова да убие родителите ми да унищожи мен и брат ми. Дадох и шанс о и то какъв хубав шанс – през мозъка му се занизаха сцени от ноща в Имапалата – но тя го смаза. Каза, че целта оправдава средствата. Защо да слушам поредните лъжи така или иначе накрая ние сме прецаканите.
Преди Кас да му отговори вратата се отвори и жената – ангел за която говориха влезе в стаята. Сам сложи ръка на рамото на брат си в опит да го успокои. Не помагаше особено . Освен това и самият той едва се сдържаше. Устните му бяха свити в права черта погледа напрегнат разярен. Знаеше че щом са замесени ангели положението никога не бе добро за тях.
-   Дийн ? – тихо проговори тя
-   Анна – сарказма се излизаваше от устата на Дийн и удряше в нея като куршуми – дошла си да се погушкаме ??? Или да ме убиеш ?
-   Хайде момчета не така грубо с дамата – леко насмешливия и винаги небрежен тон на Гейбриел не можа да разведри обстановката.
-   Остави Гейб – все така тихо говореше тя – заслужила съм си го.
-   О и не само това гълъбче – продължаваше Дийн – дано крилата са ти във форма защото смятам да те издухам от тук.
Понечи да долепи ръката си до печата, но Кастиел го хвана.
-   Не Дийн – погледа на ангела се заби в очите му умоляващо – те не са тук за неприятности.
Поле се обърна към Анна и Гейб и делово каза:
-   Защо и кой ви прати ?
-   Тук сме по негово нареждане – каза Гейбриел – Имало е сделка със Сам, която е нарушена.
Дийн погледна учудено брат си :
-   Сделка ?
-   Ами не знам. Имаше условие да ме освободят, но да не се свързвам с теб!
-   Кой те освободи ?
-   Не знам. Беше само глас нямаше лица.
Дийн погледна Кастиел търсещ отговор, но лицето на Ангела бе прекалено замислено не му харесваше. Нещо ставаше и ангела не бе наясно с него.
-   Кастиел?
-   Нищо не знам Дийн. Аз нямам право да сключвам уговорки.
-   А аз не знаех, че може да сключваш сделки с ангел.
-   Разбира се, че можеш Дийн какво мислиш е молитвата? – намеси се Анна.