Публикувана: 4 септ. 2010, 02:45 ч.
Последно мнение: 25 септ. 2010, 10:57 ч.

Майка-приятелка vs майка-родител

3 344
65
1

# 45 8 септ. 2010, 10:05 ч.

София
Мнения: 12 797

Цитат на: Лурдес в ср, 08 сеп 2010, 10:01

Цитат на: Бoяна в ср, 08 сеп 2010, 09:48

Както шефът ти може да има равнопоставени отношения с теб независимо, че има компетенциите да взима повече решения, включително такива, които те засягат пряко.

Бояна, никога никога не можеш да почувстваш шефа ти равен! Колкото и да е пич, и да сте равни. Има моменти, в които просто той е шефът, а не колега.

Аз мога да го почувствам независимо, че този шеф има повече компетенции и права да взима решения. Нищо не им пречи да си говоря с шефа нормално както бих говорила с колега. Е, има и шефове, с които никой не би могъл да говори, но избягвам да работя за такива.

# 46 8 септ. 2010, 10:06 ч.

Мнения: 6 713

Цитат на: Бoяна в ср, 08 сеп 2010, 09:59

При неравнопоставени отношения това дете цял живот се съпоставя с авторитетите и вместо да ги следва се страхува от тях, подтиска се и усеща своята нищожност. Грубо казано.

Да, така е. Тук съм съгласна, виждам как големи хора не могат да избягат от сянката на "родителя-мъчител"... Rolling Eyes

Бояна,

Аз съм имала страхотни шефки, но някак не мога да се пречупя да ходя да пия с тях кафе. Просто не става. Crazy

# 47 8 септ. 2010, 10:08 ч.

Мнения: 9 814

Аз за пореден път ще кажа, че се стремя да приемам нещата възможно най-опростено. Нямам теории, имам само практики, всяка за различната ситуация и за различното дете.
Това не означава, че не съм последователна, а просто, че разбрах, че теориите за отглеждане и възпитание на едно дете, са просто сладки пожелателни приказки. Реалността е друга.

# 48 8 септ. 2010, 10:16 ч.

София
Мнения: 7 212

Ми разбира се.
Ама друго си е да поддържаш илюзията, че имаш кристално ясна логическа теория за нещата.
Да разделиш в противоположни групировки.
Да се припознаеш в едната.
И така да получиш чувство за сигурност.

А хората са ирационални.
И децата, и родителите.

# 49 8 септ. 2010, 10:24 ч.

София
Мнения: 12 797

Цитат на: Red в ср, 08 сеп 2010, 10:16

Защо мотивацията да осмислиш идеята за родителството да е такава? Нима не е част от отговорността при всяко занимание да знаеш и осъзнаеш какво правиш и защо? Иначе преминаваме през живота дремейки. и да, нещата са прости, но не е просто да се стигне до тази простота. Ясно се вижда и тук.

Колкото до теориите- чуждите теории за мен не са полезни. Още по- малко онези от популярната психология. Важното е родителят да знае какви са неговите ценности и представи, за да може да ги приложи. Иначе се хващат някакви теории и се прилагат криво, защото криво се пречупват през съвсем различни ценности и навици.

# 50 8 септ. 2010, 10:25 ч.

Мнения: X

Много правилно го каза най-после Бояна. Родителят е фигура по-близка до детето от приятеля. И какво значи равнопоставеност. Родителят е опитът, зрелостта, отговорният фактор до пълнолетието на детето. Просто е смешно да се каже, че при израстването детето е равнопоставено с възрастните. След като те носят и съдебна отговорност за поведението му. Нали родителят е този, който насочва развитието му, създава навици, дава знания, оформя характера . Методите за това са различни, налагането на авторитета и нормите на обществото може да става и с меки ръкавици. Защо налагането на авторитет се свързва с тоягата непременно. Но флиртът с приятелството винаги ми се е струвал като нечестен опит да обсебиш и територии в съзнанието на детето, които са предназначени за други, да владееш съзнанието му изцяло, да не оставиш място и за невинните грешки на детството и младостта.

# 51 8 септ. 2010, 10:26 ч.

София
Мнения: 7 212

Цитат на: Бoяна в ср, 08 сеп 2010, 10:24

Защо мотивацията да осмислиш идеята за родителството да е такава? Нима не е част от отговорността при всяко занимание да знаеш и осъзнаеш какво правиш и защо?

Е да де.
Именно ако човек прави това, стига до извода че нещата не са еднозначни.

Постулирането на принципи е къде къде по-просто и лесно.
И тесногръдо за жалост.

# 52 8 септ. 2010, 10:33 ч.

София
Мнения: 17 405

ananas , чудесно го написа, това ми се искаше да кажа одеве, ама пусто нямам дар слово Simple Smile

# 53 8 септ. 2010, 10:37 ч.

Мнения: 24 467

Тези животни- "майката- приятел" и "майката- родител" някакви враждуващи популации ли са? Извън тях какво остава? Важно е наименованието /в което разни хора влагат разнообразно съдържание/ или пълнежът? Пълнежът е само два вида? Жалко. Това ме връща в соца и магазините, в които имаше едни бели и едни черни обувки и то в ограничена номерация.
И когато човек стане родител непременно следва да избере една от двете роли? Това ми е непонятно.

# 54 8 септ. 2010, 10:40 ч.

София
Мнения: 7 212

Цитат на: Judy в ср, 08 сеп 2010, 10:37

И когато човек стане родител непременно следва да избере една от двете роли? Това ми е непонятно.

Като спомена соца - много е важно човек да има и някакъв враг; нещо там вражеска позиция, туй онуй...

# 55 8 септ. 2010, 10:40 ч.

Мнения: 24 467

Е те то това си е така- беше "на запад" и "на изток"- да е по- опростено, да не се "бъркат" хората, без друго мисленето е сложен процес, а многообразието на посоките затруднява особено ориентацията.

Конкретно авторката е задала и ситуация, за което бих порасжъдвала, но в никой случай от позицията на "майката-приятел" или "майката- родител". Проблемът е конкретен и изисква конкретно решение, постигане на определена цел, до която могат да доведат различни подходи /да не отчайвам майките на бъдещите ученици, но те далеч не са само два или три и далеч няма единен и универсален, често се налага проба- грешка, връщане към предходни етапи и изключителна изобретателност, дори "мярата" е различна за различните деца и родители, за различните училища и класове/. За самостоятелното четене и учене има теми в ученическия подфорум- по класове и тематични обсъждания.
А въпросът за самостоятелността и нейните етапи е толкова сложен, многопластов, многоетапен и многолик, че е бил плод на обсъждане многократно във всяка една тема по класове там, както и в други теми. Има да го обсъждате този проблем минимум до VІІ клас, че и по- натам.

Последна редакция: ср, 08 сеп 2010, 10:52 от Judy

# 56 8 септ. 2010, 10:42 ч.

София
Мнения: 7 212

Цитат на: Judy в ср, 08 сеп 2010, 10:40

Е те то това си е така- беше "на запад" и "на изток"- да е по- опростено, да не се "бъркат" хората, без друго мисленето е сложен процес, а многообразието на посоките затруднява особено ориентацията.

Не е като да не е така.

# 57 8 септ. 2010, 10:51 ч.

София
Мнения: 7 097

Аз съм майка приятел. Но пък не виждам това какво общо има с въпроса - дали да се виси над главата на детето или да се привикне да се подготвя самостоятелно.
Моята майка не ми е била приятел, нито пък баща ми. Свикнали са ме сама да си уча уроците и никой не се е занимавал с мен.
Аз смятам да направя същото спрямо детето си, защото смятам, че ще е по-полезно за нея самата.

# 58 8 септ. 2010, 10:58 ч.

София
Мнения: 12 797

Цитат на: Red в ср, 08 сеп 2010, 10:26

Цитат на: Бoяна в ср, 08 сеп 2010, 10:24

Именно. Няма едно правилно решение, което да е универсално валидно за всички, но в срещата с чуждата гледна точка понякога човек по- ясно избистря своята. колкото до групирането и причисляването към един лагер- това не е философският камък на сигурността. Винаги ще има някой, който с правенето на нещо различно ще поставя нещата под въпрос.

Judy Харесва ми твоята логика. Нещо подобно се опитвам да кажа и аз. Майката не е враг, а в това да си майка има достатъчно нюанси, за да се налага да се наричаме по друг начин.

# 59 8 септ. 2010, 11:10 ч.

Мнения: X

Мен много ме вълнуваше този въпрос, когато станах майка. Каква е моята роля - приятел ли ще съм, авторитет ли ,що ли. Тогава прочетох Лоранс Перну, която бе издадена и популярна точно по соцвреме. Нейният постулат е - Не се опитвайте да бъдете приятел на детето си. То ще има такива, то има нужда от родител, от авторитет, да му се изградят устоите. За себе си реших,че това е правилната позиция. Винаги са ме отблъсквали родители, които искат да обсебят изцяло детето си под формата на приятелството. Такива деца наистина не могат да изградят пълноценни приятелства в живота си, както вече го каза някой. Тази нужда им е запълнена в къщи. Често и когато създадат собствени семейства имат проблеми си с партьорите, заради мама- "най-добрата приятелка". Тя в много случаи се опитва пак приятелски да ръководи вече порасналото си дете и семейството му вкупом. Авторитетите в един момент се отхвърлят и е здравословно за всички. Умният авторитет обикновено разбира кога е изтекло времето му и настъпва истинската равнопоставеност. А ако не се окаже толкова умен, му показват докъде са му правомощията. Но всичко е честно и открито, а на приятелите често им се дърпат конците цял живот, насаждат се едни чувства на вина, ако решиш да ограничиш приятелската територия.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -7

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Преходни гащички- за или против?

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: