Майка-приятелка vs майка-родител

# 60 8 септ. 2010, 12:04 ч.

Мнения: 605

Цитат на: Judy в ср, 08 сеп 2010, 10:40

.... често се налага проба- грешка, връщане към предходни етапи и изключителна изобретателност, дори "мярата" е различна за различните деца и родители, за различните училища и класове/.
За самостоятелното четене и учене има теми в ученическия подфорум- по класове и тематични обсъждания.

Синтезира това, което се върти в главата ми Simple Smile

. Благодаря.

# 61 8 септ. 2010, 12:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Не съм имала някакви специални размишления по въпроса за авторитетите. Хем се опирах на моя опит като дете и вървях по модела на моето семейство, хем правех нещата според моето лично светоусещане. Колкото повече време минава, толкова повече си личи ичното ми виждане, а също и виждането на баща им.

# 62 8 септ. 2010, 14:50 ч.

София
Мнения: 23 130

Дано един ден да успея да нацеля "златната среда". Защото моята майка винаги съм я възприемала повече като приятелка и понякога ми е липсвала като родител и то строг.

# 63 24 септ. 2010, 23:49 ч.

Мнения: X

Цитат на: .Ели. в сб, 04 сеп 2010, 14:03

Цитат на: Бoяна в сб, 04 сеп 2010, 09:17

Тази дилема не би стояла, ако нямахме изкривена представа за това какво е да си родител. Майката- приятел е манипулативен подход, който не одобрявам. Родителят си остава родител винаги, но би могъл да влезе в тази си рола с повече уважение и разбиране към детето, да се отнася с него така че то да става все по- самостоятелно, да обяснява, да води диалог- това са неща, които са естествена част от родителството.

Това е и моето мнение.

За сега аз съм родителя, пък един ден когато пораснат и станат самостоятелни може да успея да им стана и приятел, но дали, само времето ще покаже.

А и от примерите ти и двете майки са родителки, на приятелката репликата и щеше да е "твоя воля, ако искаш чети, ако искаш недей, дай сега да ядем сладолед Wink

Не мога да съм по-съгласна. Формулировката на темата не е точна. Може би се има предвид: Строгост vs разбиране.
Родителите не могат да са приятели, дори и когато умишлено влизат в тази роля.
А и не разбирам твърдението: "Майка ми е най-добрата ми приятелка". Приятелките имат съвсем друга роля и тя е незаменима от каквато и да било майка.
Иначе по темата - не подкрепям строгото възпитание тип: "Мълчи и изпълнявай, защото аз казвам". Авторитет се гради с аргументация и уважение към детските въпроси и нагласи. Баланс е нужен. Понякога се налага да си строг на всяка цена, друг път можеш да отстъпиш. Абсолютна формула няма, нито абсолютен контрол.

# 64 25 септ. 2010, 09:53 ч.

Мнения: 24 467

Строгостта е нужна, когато е с мяра и също не изключва разбирането. Истинският приятел следва да проявява и строгост, ако е истински приятел, да ти каже истината, да ти даде съвет, не да замаже положението на всяка цена. За родителите това важи с още по- голяма сила, т.к. тяхната отговорност за развитието на децата е огромна.
За мен въпросът остава доста различен от зададения- в кои ситуации какво конкретно да правя, за да постигнем максимални положителни резултати.

# 65 25 септ. 2010, 10:57 ч.

Мнения: 4 806

Интересна тема, да. Проблемът е за мен, че не го разбирам това "майка-приятел". Майката си е
майка, носи отговорността за детето до ... не знам колко точно години. Не мога да разбера, за-
що считаме, че споделянето на 100% е характерно за приятелите, а за майките - не. Напротив,
споделянето и разбирането, и съпричастността, и всичката топлота са майчина територия. Но и
строгостта, насочването и настояването са пак нейни.
Абе, да не би да минава на някой номера със: "... защото аз така казвам." На мен не ми се е случ-
вало, но и не съм си го позволявала. Говорих и обяснявах на рожбето защо се прави нещо още
от раждането ѝ, ако ще да е било смяна на памперса. Вярно, че много ми се смяха хората, които
са ме чували, но какво от това.

Причина:

Причина: