"Златна есен е-любим сезон, предстои незабравим ОКТОМВРИйски купон!"

Боги,все пропускам да отбележа колко ми харесва подписът ти
...чета я сега и аз почти я свършвам  даже"Монахът дето продал своето ферари"
..не намерих нещо ново в нея т.е. нещо,което да не съм чела досега,но нещата са представени много леко и по много приятен начин ...определено я препоръчвам и аз!

Наде

Здравейте,

При нас е чудо. малката днес се събуди кисела и плачеща, мрънка мрънка и накрая заспа докато приготвях баткото за градина. и аз шах. Оставих я да си поспи и заведох баткото на градина  -аз какво да правя, пък таткото остана при нея и после я доведе.
Та дойде малката - някаква изтръпнала, влязохме да видим къде ще и бъде легълцето и си остави пижамката, и седна да се храни.
Аз и казах чао, но докато обикаляхме - милата така ме беше стиснала за ръчичката... и така - тръгнахме си ние, уговорих учителката да я вземе майка ми на обяд, въпреки че не бяха много съгласни, но аз си настоях. изобщо не играла с децата, хванала се за учителката и не мръднала от нея, изобщо - в стрес е моята малка хубавица. Утре ще видим какъв екшън ни предстои.
Дано милата бързо се адаптира - м оят мъж е на мнение че тя бързо ще се справи, но аз не съм толквова сигурна. майка ми като я взела на обяд - малката се залепила за нея и само повтаряла: нали няма да ме оставиш в детската градина......
И така - одисеи.
Боги - за реакцията на твоя хубавец - много ми напомня на моя как реагира - много му харесва ама повече не иска. така бяхме до скоро. сега обаче аз много го нахъсвам, и му давам примери с филмчетата - че ще стане силен и мощен като еди кой си , ще може да се бори за доброто и всекакви такива бла бла, но хващат декиш, така че пробвай се и ти .

За цветята - ние днес дадохме, ама бяха скромни - че то инач е мнгоо идва - ние дадохме на сестрата, на лелката, на учителката, и същото и за групата на Ива.
Наде и от мен    И аз цял ден съм на ръба.. и съм една умислена ....
айде целувки от мен

Zoroto  върна ме преди трри години като заведохме Коко за първи път на ясла, после на градина, изведнъж.......айде пак се разревах, стига вече.....

Боги пак въпрос: миналата зима беше обяснявала за мазането на нослето вътре с вазелин или...? в студените страни го практикували много този метод и ти щеше да се хващаш с това занятие, какво стана пробва ли го изобщо и имаше ли ефект, ако да....?

Наде,гушкам те!Усмихни се бързо!
Зори,дано Ивка бързо се адаптира и не плаче! представям си колко ти е свито сърчицето!

.
ето го и Васката с букетите:


днес пак се улях с присъствие...сори!

Да бе, само ти ли, аз не паднах по-долу, ама си тръгвам, ей ма на, отивам си, до скоро   

Честит първи учебен ден на малки и големи ученици!

и аз днес оживях в книжарницата... И ако мислите че тая година ми стигнаха обвивките...нц..не са...пак в 14 часа бях финиширала. Утре пристигат нови, дано останат клиенти и за тях!
Бела- страшен е малкият ученик!!!!!!
Спокойна вечер дами! и наздраве!

П.П. Наде... айде тръгвай си... до скоро!

ИИИИИИИХУУУУУУУУУ
Привет, мили мои приятелки!
Днес от сутринта ми е приповдигнато, слънчево, усмихнато...
Може би, защото успях да се овладея сутринта да не викам на дребния. Леле, такъв заплес е! Днес сутринта - будя го, иска редовните 5 минути - ок, след това - няма да стана и аз го прегръщам и той "Ще викам" и аз "Ами аз ако почна да викам"  След това панаири за дрехите, започва да се облича - блее, пак си облича пижамата. Ужас! На моменти имам чувството, че не разсъждава.
Снощи свекито го води на айкидо, в началото малко се опънал, но после всичко ок, докато като пресича свекърва ми го хванала за ръка - дърпаници, викове, посегнал да я удари, пресякъл сам. Чувам ги от 3-тия етаж как се разправят и той "Не казвай на мама, защото ще ме накаже" (като че ли го наказвам по 100 пъти на ден  , наказанията му се броят на пръсти) Слязох да го взема и докато си говорим със свеки му казвам "Качвай се и не заключвай". Нашата врата е матална и отвътре има нещо като райбер, който понякога заяжда и преди няколко дни му казах, че категорично забранявам да се заключва (когато на шега ме затвори на етажа), че може да заяде райбера и да се налага да разбиваме вратата. Е, все едно му казах - Отиди и се заключи! Направо откачих! Развиках се - сигурно са ме чули на съседните улици. 
Аз ли имам големи очаквания, или просто е толкова отнесен, че не може да разсъждава и да мисли?! Това просто ме влудява - постоянно какво трябва да направиш сега, направи онова - по 100 пъти, докато ми кипне и се разкрещявам.
започнах слънчево, ама май нервата ме тресе 

Вчерашната тренировка много ми хареса. 30 минути разгрявка на станките с елементи от хорцата и после 30 мин хора-хубавото е, че повечето ги знам - Ганкино, Еленино, Македонско, Дайчово и успявам добре да се включа. Ще ходя пак. Дори в неделя ще водя Сами с мен - да гледа, че и мама "спортува". Баш хореографката е възрастна дама, а тази която основно ни води е една симпатяга. Имаше и баби германки да танцуват. МНого е приятно! 

Зори, голяма прегръдка за теб и Иви!  Ще свикне, трябва й време, а на теб - по-малко притеснения!

Хайде чао 

Добро утро!

Боги, благодаря за сутрешното кафенце и за четивото!

Само мога силно да те гушна

А как ти завиждам за Ганкиното......

Добро утро и от мен!
благодаря за кафето аз за елениното...

Боги,ако за Сами кажеш,че е отнесен и не може да мисли...не знам ние какво да правим...ами това просто не е техният режим...ставай бързо,обличай се бързо,айде,айде,айде...за всичко...и аз пиркулясвам в такива моменти,но се опитвам да запазя самообладание...признавам не винаги успявам! 
Васката преди няколко дена директно си ми го каза,че не му харесвал тона с който му "заповядвам",ако съм променяла тона всичко щяло да бъде по-лесно и по-добре!Казах му,че ще опитаме и,че и двамата ще трябва да се учим...аз да не крещя,а той да не ме чува какво му казвам на 10-тия път примерно!”
Чувала си предполагам за децата на новото време,които не се вписват или по-трудно го правят в нашите стереотипи.Аз съм на мнение,че когато детето започне да се държи „непоносимо”, или търси внимание, или нещо в нашето поведение и държание трябва да се промени!всъщност е много,много сложно...преплетени са отношенията и с другите близки и с градината и т.н.
Радвам се,че сте доволни ти от ихуууто,а той от айкидото!
гушкам те!

Светле, Дилянче, 

Аз като разсъдлив и размишляващ човек си давам сметка, че допускам грешки като имам прекалени очаквания. Знам, че крещенето не помага, но аз също се опитвам да му обяснявам, че ако не ме кара едно нещо да го повторя 100 пъти, няма да има и караници. Че това е двупосочен процес - както ти, така и аз имам желания и потребности. Усещам, че сега тези реакции са от айкидото - все пак там се концетрира, притеснява и това нещо трябва някъде да се избие. Вчера свекито беше много огорчена - щото не й се е налагало да го води, взема и т.н. Ние й го оставяме у тях, разходка из квартала и обратно вкъщи. Така е лесно!

Извинението, че са от ново поколение, не ги оправдава. Край мен много примери на такива деца - необуздани, неконтролируеми, които ще се превърнат в такива възрастни. Уточнявам, че не говоря за палави деца. Племенничката ми - сестра ми е вдигнала ръце от нея - никакви интереси, само безцелно съществуване, държи се нагло, позволява си много неща, именно защото не са й слагани ограничения, винаги се е гледало с добро да се решават нещата.
Децата трябва да си знаят мястото - че родителите определят правилата, грижат се за тях, докато станат достатъчно големи, за да могат да оцеляват сами и т.н.
Та така.. сложно е... трудно е... Но има светлина

 
Хей девойки,
обичам си ви много, знаете нали.  
Вчера беше един ден, наситен с много емоции и вълнение.
Затова нетипично за мен в 20:30 часа вече бях в леглото и
просто почивах, опитвайки се да си спомня деня с подробности.
Най-хубавото е, че Вики е омагьосана от училището. Каза, че е страхотно  
което много ме радва. Дано и занапред да й носи само хубави емоции и да се учи
с желание.
Много неща минаха като на лента и ми се губят. Имаше много усмивки,
сълзи от радост, огромни детски очи ококорени в непознатото, гледащи с интерес и любопитство...
дечица облечени в най-хубавите си дрешки, цветя ... училищен звън.  
Беше вълшебно.
Краката ми трепереха по едно време. И нали все се чудя на кого прилича малкото /което падна сутринта пред градината и скъса новия чорпогащник  /, та вече си отговорих на въпроса. Майка му се изтърколи по дупе в средата на класната стая, пред погледите и камерите на всички родители.   Та внесох и малко смях в смутените детски лица.  
Децата бяха посрещнати с питка с мед от родителите. Децата от предишния випуск на учителката им изнесоха много хубава програма и им дадоха напътствия как ще им минават дните в училище. Казаха им да стоят с изправени гръбчета, с ръчички върху чиновете, как ще има дежурни деца, които да посрещат учителката до вратата и да казват на класа: Клас стани, клас мирно. Хихихихи... точно като при нас едно време. Просветиха ги в училищния живот  .
Учителката им беше наредила по дъската цветя с буквички в тях. Всяко мъниче, трябваше да си познае своята буквичка, и да се обърне към класа, да се представи - как се казва и какво обича да прави.   Всички бяха много красиви, леко смутени и в същото време щастливи. За всяко дете имаше медал "УЧЕНИК", който учителката беше направила собственоръчно. Много ми хареса цялото посрещане.  
За дечицата под чина имаше разпечатан един лист с домашно за следващия ден, под формата на игри. Да напишат първите букви на лисицата, заека и вълка. Да подредят във възходящ ред цифрите от няколко балона, да преброят и напишат броя на цветята... ей такива неща... Поднесено много забавно и интересно. Вики се справи с домашното си за 5 минути.  

Днес тръгна на училище с огромно нетърпение. Заведох я в 8 часа, а майка я е прибрала в 10   Като за начало по толкова: 3 учебни часа.   Надявам се, скоро да им проработи и занималнята, че нали уж са целодневно. Да хапва там, да си напише домашните и мисля да я прибирам към 13:30 и да я водя направо в залата. Иначе няма да имам възможност да излизам от работа по няколко пъти.  
Та да ви кажа преди малко се чух с нея. Беше щастлива. "Мамо да знаеш само, МНОГО е хубаво в училище. Даже днес ми хареса повече от вчера." Насълзиха ми се очите.
Много се вълнувам, много... за мен това е наистина важен период в нейния живот, и се опитвах да я настроя много положително. Аз самата много обичах училището си   и почти винаги съм ходила с желание, като натъртвам силно върху почти.  
Та така ... започна се  

.... ще довърша после, че имам малко работа ...

Пламсън,благодаря ти,направо ме потопи в атмосферата и във вълшебството на вашия прекрасен и незабравим първи учебен ден...и на мен ми се напълниха очите!
присъединявам се към твоето пожелание
"Дано и занапред да й носи само хубави емоции и да се учи
с желание!"

Боги 

Пламка, и аз се просълзих!
Толкова мило си го описала...
На Вики й пожелавам все същия ентусиазъм и усмихнати очички!

Хубаво стихче за настроение
УЧЕНИК

Ето на, порасна,
ученик си вече -
радостна и горда,
мама днес ми рече.

Примерен да бъдеш
цялата година.
Да четеш, да пишеш
мирничко на чина.

Да не се задяваш
с другите дечица.
Ще ти давам всяка
сутрин по мекица.

Всичкото добре е,
дето казва мама,
но една ме плаши
тук беда голяма.

Как ще ставам рано
сутрин да отивам,
като без да искам,
все се поуспивам!

Стария будилник
трябва да навия –
щом като се съмне
утре, да забие.

Рано да се вдигна,
да не закъснея –
всички да ме гледат
и да ми се смеят.

Елисавета Багряна

Плами, само дето се притесняваше, че няма ентусиасти-родители, виж колко хубаво са го измислили- най-вече госпожата.  
Ще си го запазя в RAM-а, за да имам идея за след година...
Много е важно  децата да се чувстват обичани, обгрижени в такъв момент. Да преодолеят притеснението си, че не е толкова страшно!

  Боги страхотно стихче.
Което ми напомня да ви кажа, че едно от момченцата в класа, беше научило едно подобно стихотворение за първия учебен ден и го каза пред всички деца отпред на дъската. И Вики като си вирна носа - това е моето гадже, на него пляскат, все едно пляскали и на нея  .
Та го целува и прегръща почти през цялото време. Голяма любов, големи трепети.

Дилянче много е готин Васко.  Дано от днес да си ходи с желание в градината.

Криси не съм я спирала въобще от градина. Но въпреки всичко заразена от настроението на кака си, и тя сутринта тръгна с раница на раменете, че нали била предучилищна... значи и тя е ученичка. 
А това което го е описала Боги за Сами, все едно са моите думи... Но аз съм ви се оплаквала вече де, че няма такова друго разсеяно дете като Криси. И баааавно, бавннно
става всичко в нейния живот. Само белите ги прави светкавично 

Боги радвам ти се много, че си го записала вече да спортува, както и за това, че си си намерила уютно място за танци. Трябва скоро и аз да възобновя своите тренировки.

zoroto и малечка ще свикне на градина. Дано стане бързо и безпроблемно, без много сълзи в очичките. Че знам и аз какво притеснение беше в началото, и как гузно се чувствах като я водех, а тя ревеше. Докато с Криси никога не съм имала проблеми. Тя и до днес си ходи с голямо желание и никога, ама никога не иска да си тръгва от там вечер... докато не я подканя минимум три пъти 

Klamerita искам и снимки, ако може и на твоя милост в средата на стаята  . Толкова красота с 20-ина реда, Благодаря 

Ееее вече установих, че е от зодията им, Коко и той ултра бавен, по 10000 пъти едно и също нещо се казва, а по повод обличането на пижама вместо дрехи или обратно халата за баня, вместо гащи и пижама  .. Сам си се смее и си казва, че бил се объркал нещо...., аз и преди съм писала, че поради тази причина, почвам половин час по-рано да го юркам, уж съм си казала и аз няма да викам..Викам аз по други прични, с това съм се примирила, просто освен зодията и гена му е силен и дядото и таткото и .... ..