Новозеландско-Австралийска НОВА Пролетна Тема (7)

децата се адаптират много бързо, а вашето е и малко, така че това ви е най-малката грижа. Освен това, специално ние като дойдохме, малкият ми син (на 5 г.) спря да се разболява. Смяната на климата му се отрази добре.

Защото такова беше първоначалното впечатление (идвайки от по-голям град), но бързо променихме мнението си  

mmm999 супер, нашето не се разболява, но тя и не ходи на ясла и тнт...
Gery R. отишли сте в Пърст от по-голям австралийски град или?

За децата няма никакъв проблем и да не говорят езика, те намират начин да общуват. Аз мисля, че за възрастни е значително по- трудна адаптацията . Различни хора, нрави , Австралия е друг свят. Идвайки от Европа и пристигайки тук , имам предвид отново в бяла държава си мислех че живота ще е идентичен, но според мен няма нищо общо.

Благодаря ви много аз си знам, че тя ще се адаптира супер лесно, още повече мисля директно да я запишем на градина, а тя харесва мн деца и веднага ще се приспособи...

Здравейте австралийски мами Чета ви с удовоствие и информацията която ни давате е много полезна. Засега живеем в Ирландия но сме в процедура за виза (насочили сме се към Мелбърн или Сидни) и понеже прочетох написаното от milushka че Австралия е друг свят искам да попитам нещо в тази връзка: Какво е отношението на местните към чужденците? Сприятеляват ли се "по балкански" или по-скоро са любезни, готови да помогнат при нужда но дистанцирани като манталитет ( дето се вика не си познават съседа ) Нашето дете е още малко, на 2 год и 7 месеца, но е много социално и идеята ми е че искам като отидем там да си намери приятелчета а с тези големи разстояния там незнам доколко ще можем да намерим приятелчета българчета

F!refly, според мен хората са по-отворени от тези в Англия, ние пък от там се преместихме. Предполагам, че както и при вас, така и тук има много Playgroups, та лесно ще си намерите компания с дъщеричката ви, както и други занимания за деца. Като цяло майките си гледат децата до 4-5 годнки, та им се подсигуряват и развлечения.
Тук животът наистина е много различен, изкарва се много време навън, в общи линии по парковете и плажовете минава животът и хората се социализират. Поне при нас в Пърт е така.
С цел социализиране бях записала сина ни на всевъзможни спортни мероприятия, ходехме и в плейгрупа, та завързахме конаткти.
Моите впечатления са, че като цяло хората си комуникират по съседски, може би не чак толкова, колкото в България, но все пак има комуникация. Разбира се, това зависи и от хората, които са различни, не може да се класифицират като един тип.
Из парковете и детските площадки винаги се завързва разговор, а понякога и приятелства.

По отношение на дискриминация си я има, нищо че е мултинационална държава. Прикрита е, но си я има. Хората са изключително любезни, харесва ми че са и много толерантни по отношение на чужденците, проявяват завидно търпение да изслушват и да се справят с различните акценти. Но моите наблюдения са че европейците са си с европейци, азиатците с азиатци и т.н. Хората са си дружелюбни, приятелски настроени, но не бих казала гостоприемни.Playgroup- те, PLayground- те, плажовете , библиотеките и парковете са чудесни. През зимата е неприятно, че всички тези забавления са все навън и зимата малко е по- трудна.

Привет момичета   
От две седмици се ровя и търся но не успявам да намеря нищо,затова се обръщам към вас с молба за помощ.
Имаме малка фирма за производство на зърнени култури.Един от работниците ни е безкрайно всеотдаен и за България е доста ценен кадър,все ми обяснява какви практики имали в Нова Зеландия,как работели и тн.Имам голямо желание да го изпратя за 1,5-2 м.на практика,като го осигуря за през тоя там/поемам аз всичко,билет квартира заплата/
Въпроса е към кой да се обърна,работодател,учебно заведение.Въобще не знам дали е осъществима идеята ми за награда.
Предварително ви благодаря за вниманието.

Здравейте,

Присъединявам се към вас, очертава се към края на януари да пристигнем в Мелбърн с мъжа ми и 5 годишната ни дъщеря. Ще се радвам да се запозная с други български семейства с дечица пък макар и виртуално .

Цамбур при вас и се връщам да чета от тема 1, че догодина започваме процедура за виза.
Да се редактирам с един въпрос: чета из разни източници в интернет, че над Австралия и НЗ има озонова дупка и съответно повишено заболяване от рак на кожата. Това повод за притеснение ли е? Аз искам да отидем в топла страна (пред Аляска или Канада, примерно), но тази озонова дупка спира ММ и той не е 100% убеден, че иска да ходим нататък.

Здравейте момичета. От няколко месеца ви чета, но сега дойде ред и да задам своите въпроси. Които са доста малко след всичко прочетено до тук. За което ви благодаря! Не ме интересува как да емигрираме или нещо подобно. А по скоро струва ли си? Та въпросите ми са:
1. Струва ли си да емигрираш в Австралия?
2. Как стои въпроса с отровните същества. Имали ли сте досег до тях?
3. Изредете ми всички негативи на живота в Австралия?
4. Ако знаехте какво ще е в Австралия, щяхте ли да тръгнете?
Знам, че всичко е относително, но искам да знам какво е вашето лично становище по въпросите. От вашата гледна точка и опит, а не принципно. Аз спокойно мога да кажа, че ако знаехме с мъжа ми, какво е в Малта, нямаше да дойдем тук. Не че живеем трудно, нямаме пари или живота ни е лош. Можем да се устроим тук, да си купим жилище, да свикнем и да се приспособим, но не искаме. Просто не ни е мястото тук.

Estell щом си задаваш първият въпрос, значи не си на 100% убедена, че това е вашето място... ние примерно никога не сме си го задавали, просто го усещаме, че там е МЯСТОТО, където искаме да живеем и отгледаме детето...

Чувствата са си чувства. Мечтата ми винаги е била Австралия. Но когато се взима решение, не трябва да е само на база чувства. Опитвам се да бъда максимално обективна, без да намесвам чувствата, защото понякога силното желание замъглява преценката.

Margaritka79, ние сме в Мелбърн и ще се радвам да се запознаем. Имам чувството, че имаме обща позната, която ми спомена за вашето идване. Ще ти пиша на ЛС.
По отношение на Австралия:
Живота е хубав, но не е лесен. Аз понякога много се дразня, на разни преувеличени статистики и статии относно Австралия. Най- добрата страната за живеене, Мелбърн ,за кой ли път на първо място в света. И така създават една илюзия у хората за едва ли не идеален свят. Което съвсем не е така. Нещата се случват, но съвсем не е лесно, особенно за чужденци. Намирането на работа е основното.  Ако веднъж си намерите работа, нещата започват да се подреждат и започва да ви харесва. На мен лично Австралия ми хареса от момента в който пристигнахме. Никога не сме съжалили за избора си. Това обаче не ме съвсем не значи, че бих остаряла тук:))  Има неща които, никога няма да възприема , има такива които пък си мислила за странни, а сега се улавям, че аз самата правя. Аз лично не харесвам самите австралийци . Не всички разбира се. Доста от тях нямат елементарна култура и навици . Другото, което мен лично ме притеснява е образованието. Визирам за децата до 12- ти клас, не за университетите. По отношение на опасните видове, също всичко е преувеличено. За 3 години, аз съм виждала веднъж Red Back. Но виж за горещините и слънцето си имайте едно на ум. Никак не са за подценяване. Особенно от щата в който сте избрали, ние живеехме в Южна Австралия и лятото достигаше до 45-48 гр. Кото имате предвид, че слънцето е много по- силно от Бг. Никога не излизам без слънцезащитен крем фактор 50, слънчеви очила , шапка. Дори и през зимата. И вода, вода и пак вода поне по 2 л на ден. Иначе може да се превърнете в стафида  Ами това от мен. Дано съм била полезна!