Момичета, май отдавна не съм писала. Налегнала ме е меланхолия - от есента ли, от живота ли?
Миналата неделя си видях Криско - много е сладък, бърбори и толкова ми е мъчно, че само веднъж в месеца го виждам.
От първи ще тръгва на градина. Подготвен е, че там ще е хубаво- деца, играчки и негово си креватче. Дано не плаче, че току виж майка му го оставила в къщи и така няма да тръгне и на работа. А иначе май са добре с парите, защото си бяха организирали екскурзия из Италия за 17 дни с приятели. Малкия го гледаше сватята и въпреки, че бях помолила сина да говори с нея да ми се обади да го погледам малко, явно по поръка на дъщеря си не се обади нито веднъж. Ще кажете, защо аз не съм се обадила. Ами само това чакат, да ми откажат и да ме унизят.
Ох, пак ви се оплаках, като че ли си нямате ваши си ядове. Но все си викам - да знам, че са живи и здрави, пък мойто са бели кахъри на фона на болестите и безпаричието.
Хули, Танитка, стискам палци и се моля за майчиците ви. Знам, много е тежко и аз съм минала по този път, но когато е по реда си се преживява. А какво ли й е на Каролин - такава мъка не знам как се преживява- сигурно само с близки хора около себе си. Каролинче

Прегръщам ви и ви целувам всички, чета ви и мисля за вас





свят ми се вие... 

Неда вече ни "нахрани" с дедито и сега се спасихме,че да спретнем нещо за обяд!