Килим от пъстри есенни листа радва ЯНУАРСКИТЕ деца

То да беше само тиииии 

Аре не си придавай важност сега - да казвам ли плюсовете:
на 500 метра ще ти е
със собствен етаж
минуса е, че свекърва и и тя е на близо Ама аз ще съм добра  И плюс това къде ще си намериш друга сватя дет да си пийте заедно(Мим ти е надалеч )

Варна, морето, сините вълнииииииииииии 

Да, има! Поради доста причини, една от тях е точно егоизма ми


Човек за единия алкохол, знаеш ли какво прави?

Има, има.

Момичета, благодаря за пожеланията за изпитите 


Бубе, сега съм 5-и курс, т.е още този и летния семестър и завършвам надявам се успешно семестриално. След това държавни изпити, стаж и т.н. този семестър ми излизат банково право, съдебни експертизи, международно частно и търг.несъстоятелност. Първите два са лесни, там няма проблем, но МЧП ми е такава абстракция, да не говорим, че учебния план предвижда първо МЧП, а след това Гражданския процес, което според мен е безсмислено. Логично е първо да минем процеса и чак тогава МЧП-то. Несъстоятелността не е трудна материя, аз съм работила по едно такова обявяване преди години, имам представа и от практиката, но пък тук преподавателя влиза в графа - гавря се със студентите, щото ми е кеф. Освен това датите са доста кофти за мен - края на ноември и началото на декември, та ще видя дали ще мога да си взема индивидуален протокол да ги изтегля по-рано.



Дони, и ти ме кефиш, шти вдигна  . А няма кой знае какво за възхищение, има доста какво да се желае, но живи и здрави да сме, другото се нарежда. Имам по-големи изисквания към себе си, но на този етап такива са ми възможностите. Не съм максималист човек, но държа да се развивам и да съм в крак с актуалностите особено в моята професия.

Ей, момичета, аз пък не мисля, че сте егоисти, просто на този етап от живота ви усещате нещата по този начин. Много е важно едно дете да не е самоцел, а да усещаш, че трябва да го създадеш и да му дадеш най-доброто. Така че сигурна съм, че след 3-4 години ще сте на друга вълна  .

Хм, аз пък си мислех, че желанието да имаш деца е подбудено от егоизъм  . Тъй че - дали наистина сте егоисти или точно обратното?? 

Ели, ама ти отделна дисциплина несъстоятелност ли имаш?  А процесите миналия семестър ли бяха? Аз не помня вече кое първо минахме - МЧП-то или процесите  . МЧП-то и на мен ми беше някак по-абстрактно, но пък и доста интересно, особено в частта с международните бракове  . Още имам много неясни неща обаче...  и то чисто теоретично, хич и не говоря за практическия аспект - там е ясно, че нищо не е ясно 

Кало вчера беше тотално превъзбуден  . Голяма радост, смях, тичане, игра и закачки бяха    . За сметка на това, тази сутрин е ревнал. Ама моят мъж хич не знае как се оставя дете на ясла  . Два пъти му се е налагало той да го води - и двата пъти е ревал - единият път са били 100 часа гушкане и целувки, пък днес го е пуснал за ръка да върви с лелята - почти напълно непозната за него  Довечера ще проведа подробен инструктаж и практическо обучение! 

Сис, и ние така, вчера радост голяма, днес рев до дупка. Ще видим утре как ще е.

Моята девойка пък втори ден е до обяд в яслата. Казаха, че не плакала много, но не щяла да яде / имало таратор и зеле/. Блъснала храната, взех я цялата омацотена. Днес ми направиха забележка, че не съм я научила и ми казаха: "Тъпчи я! Ние тук не можем да я тъпчем. Ще вземе да повърне." 
Ох, ще довършвам после или друг път, че много й се спи и държи аз да я приспя..

Как да я тъпчеш, бе Люби 
Ама тези хора добре ли са, ами няма начин да я накарам да яде нещо, което не харесва. Пробвах и аз един, два пъти насила - ами не става. Предпочитам да не си изяде супата пред алтернативата процеса на хранене да се превърне в нещо неприятно и ужасяващо я.

Ами, Ели, така. Цитирам. И Кари никой не може насила да я накара да яде. И аз така си мисля, че рано или късно като види от другите деца и тя ще свикне да хапва там. Никой няма съзнателно да се умори от глад. Иначе като я прибера в 12ч си изяжда всичко.  Станала е голяма лепка от тая ясла. Не ще вече да седи с никой друг, дори да  съм в съседната стая. Не ще никой да й дава вода или да й събуе обувките. А по принцип я приспива баща й, но тази вечер държеше да го направя аз. От една страна ми е мило, но от друга..не мога и до тоалетна да отида.

Оф, тия лелки... Да вземе някой да ги тъпче с нещо, което не харесват например.  Люби, 

Кало пък е станал един разхайтен... направо ми го е разглезила яслата. Всъщност не мога да твърдя със сигурност, че яслата е виновна - може да е просто етап от порастването, но пък странно съвпада по време..  . "НЕ" вече не е "не" - прави се, че не ме чува, а като викам подире му, се прави, че хич ме няма  . Върви си и си търчи, все едно е сам на света.. пък все се засилва към улицата  . Вашите дечковци слушат ли ви като ги викате? Дайте идеи как да подходя.. 

И аз с въпрос :

Изпадат ли  децата ви  в нервни кризи и никой и нищо да не може да ги успокои ? Напоследък Алекс е така - изпада  в истерия  за около час ( може  и по-вече) през деня и през нощта се е случвало  ,удря ме или ме щипе . Отдавам го  на зъбоникнене , ако не - значи причината е серозна . Искам само да добавя ,  че аз не се държа истерично с него , гледам  да викам възможно най -малко и  да не го стресирам . Ако направи  беля дърпам уши , не го удрям .

Усмихнато , ако сме на вън  и го викам да се върне и  той  въобще  се прави  ,че не ме чува , казвам му " Чаооо ,мама си тръгва без теб " , обръщам  гръб ,  вземам  колата , с която го возя ( бутам )  и тръгвам  в другата посока . В 80 % от случаите помага .

Натали, едва ли истерия може да е от зъб...чак пък толкова ... я разкажи повече, че ми стана интересно...какво прави този един час...реве, дере се...пищи??? 
не съм веща по въпроса, но ми се струва странно...
а то пляскането и дърпането на уши не е ли едно и също...и двете са унизителни и неприятни...не че аз съм само я галя и и говоря нежно...но се опитвам всякчески да избягвам употребата на сила...и пренасочвам силата си в говорене, говорене и пак говорене...
и нещо дмешно от днес...баща и спи в едната стая, ние сме в другата и аз си оправям разни неща...и имам един куфар с шивашки материали и катерина иска да и го отворя, при което аз казвам НЕ, тя се тръшка на земята и почва да реве...при което аз тихичко и казвам, недей да се дереш, че ще събудиш тати...и нашта отиде и затовори вратата...и като почнах да се хиля...

иначе сме добре...преболедувахме и двете, но вече се оправяме...

Оф, Сиска и на мен това ми е болна тема . Направо на моменти, се чуствам като глухоняма - викам, викам и никой не ме чува ... Лошото е и, че Цветан престана да ме чува .
Ето  и малко снимки от отпуската : http://www.facebook.com/home.php?ref=home#!/album.php?aid=48303&id=1602100232
Лека вечер на всички