Мога ли да крещя на децата ви?

  • 9 344
  • 218
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 367
200% ако са се затърчали да пресичат булевард наред с вашето,или мятат камъни,или по друг начин рискуват своята и на околните безопасност,а ние не сме непосредствено наоколо, за да реагираме адекватно. Принципно някой друг да ни възпитава децата (особено с викане) не ми е по душа,просто файда няма,а 1 резултат е ненужно напрежение.

# 46
  • Мнения: 1 547
Наблюдавайки децата и техните всичкопрощаващи (на по-малките) и липсващи (на по-големите) родители се чудя, дали не извадихме вежди, вместо да изпишем очи...

Да, да и да. Заставам зад всяка дума на Василиса. Имам алергия към родителки с категоричната позиция, че техните дечица са неприкосновени, независимо от действията им. Също тъй към майки, абсолютно убедени, че знаят и постъпват най-добре. И накрая към такива, които акцентират върху правата си, но не и върху задълженията. Като например задължението да възпитат детето си в неблъскане, неудряне, неагресия и прочее, а в случай на случаен инцидент - на незабавно извинение. Не ме интересува как трябва да го направят и защо не могат - или да измислят начин, или да водят отрока на каишка. Дотогава аз имам право да постъпвам както намеря за добре, ако детето им е на моя територия и застрашава моето дете.

# 47
  • Мнения: 2 642
Как така все чуждите деца нагли,безнадзорни,бутащи,агресивни?!?Аз пък нямам проблеми с чужди деца,нито по площадки,нито в градината.От 7г. съм по площадки, досега не съм срещала чуждо дете,което да мине през моите като валяк.Честно!Напротив-винаги по-големите са се съобразявали с малките.Сега моите правят така.Като видят,че към люлката или въртележката се приближава малко детенце,веднага намалят темпото на въртене/люшкане.

# 48
  • Мнения: 7 914
Мога ли да крещя на вашите деца,ако ме подразнят по някакъв начин?Ще ми разрешите ли,саморазправа по какъвто и да е начин,ако едно от вашите деца,са наранили по някакъв начин моето?Как предпочитате,да се обърна персонално към вас,родителите ,или директно с децата ви да се разправям?Какво бихте ме посъветвали?

Предпочитам да се обърнеш към мен, а не към детето ми. Понеже то нито може да се защити, нито може да ти отговори( на този етап).
Ако мен ме няма и съм ти го поверила да е в твоята къща( играе примерно с товите деца), забележка с нормален тон - да, но други изяви не биха били приемливи за мен. Peace

# 49
  • Мнения: 804
 На нашата площадка има от всичко - щури, невъзпитани, стеснителни, умни, бързи, бавни, флегматични - всякакви деца. Има и всякакви родители - майки орлици, майки люпещи семки по пейките, крещящи майки, напътстващи майки - всякакви. Аз живея в реално време, а вие?  Wink

# 50
  • Мнения: 2 478
За 3,6 г майчинство не ми се е случвало да викам по чужди деца, а съм изпадала във всякакви ситуации. Неистово не понасям, когато някоя майка-орлица си позволи да повиши тон на иначе палавото ми дете. Но и смело мога да потвърдя, че досега той не е застрашавал ничия сигурност и здраве.

# 51
  • Мнения: 1 817
Забележка с премерен тон-Да, а най-добре самият родител си познава детето и  намира подхода за озаптяване Laughing.
И разбира се всичко зависи от ситуацията. Наистина има много груби деца и ..родителите им също. Действам на принципа 'по-далеч от такива'  Обикновено няма нужда от думи. 

# 52
  • София
  • Мнения: 2 901
Ама тука вярно само разумно обясняващи и възпитаващи майки са се събрали! И аз не си спомням да съм крещяла на чужди деца, както когато са ме докарвали до истерия моите, но точно защото си ги познавам, съм склонна да приема в належащи ситуации някой да им повиши тон. Не знам какво влага  Шанел в думата "крещя" - истерията или високия тон, но ако е второто, не виждам в него нищо смъртоносно, напротив: има повече шанс на детето да му стигне нещо до акъла, отколкото ако разчита на деликатното намилане на майка си, която за пред другите е самото съвършенство, самото владеене в кризисни ситуации, а вкъщи е истерия злобарска или... жертва на собствените си възпитателни методи!

И, да, едно време имаше респект от възрастните. Днес хлапето расте със съзнанието, че всичко му е простено, че никой няма право да му прави забележка, независимо, че се държи с учителката или с бабата в автобуса неуважително.

Много ми се иска да съм до детето си, когато някой пожелае да вземе крайно или нормално отношение по някой повод на агресия, вандализъм или просто непослушание от негова страна. Но не за да се обърнат към мен, а за да ги изпреваря аз и да му дам да се разбере! Ама ха!

# 53
  • Мнения: 1
Не знам дали може да крещим на чужди деца -  според мен не, защото и аз няма да го направя, но бих искала да ви разкажа как тази година в един детски кът на рожденният ден на синът ми една неуравновесена майка с дъщеря, меко казано -  отвратително чудовище - удари два шамара на сина ми - причина - е без причина.  Е какво трябваше да направя според вас. .....

# 54
  • Мнения: 6 206
Да, можеш да му правиш забележка.
Нямам против.
Пък ако крещенето ти е нормалния начин на говорене, може и да му крещиш. Ако така си говориш.
Само не го удряй. Иначе си говорете.

# 55
  • Мнения: 668
може да му се скараш,може да му обясниш че това което прави не е хубаво.Не може да му крещиш и не може да го удряш.Може да дойдеш при мен да ми кажеш какво е направил и аз ако преценя ,че си заслужава пак ще му се скарам,пак ще му обесня и ако го повтори може и да го плесна по дупето,но искам да го направя аз ,а не някой  непознат PeaceСпоред годините му ,това давам за сега.Може би ако е на 7 години и е ударило твоето дете ще ти позволя и да му креснеш,защото той ще е достатъчно голям за да може да каже" извинявам се за постъпката си".

# 56
  • София
  • Мнения: 12 174
Шанел Защо вадиш такъв акцент от темата на Пали? Там проблемът ми се видя съвсем различен- едно дете манипулира другите деца, че и възрастните. Да не говорим, че пали буквално е гледала другото дете в дома си. Ако оставя моето дете в дома на други хора или ще съм преценила какви нрави имат, или ще се договоря с тях по подходящ в ситуацията начин, какво намирам за приемливо като отношение и какво не. Защото при повече деца на едно място често има конфликти и възрастният, който е с тях ще трябва понякога да се намесва в тези конфликти. редно е да се знае какви идеи има той по отношение на тази намеса. И да, този възрастен е нормално дори и да се разкрещи на моето дете, ако то понечва да нарани друго и с крясъка ще го спре по- бързо, отколкото би го достигнал, ако моето дете виси отнякъде или е на ръба да се нарани и тн. А и крясъка е импулсивна реакция в момент на стрес или афект. При някои такава импулсивна реакция е и шамара. Затова винаги ми е било важно и ще ми бъде важно дали хората, при които остава детето ми са били бити, дали самите те са удряли друг човек, защото е ясно, че всеки може да загуби контрол върху нервите си в някакъв момент.

И за можене, да, всеки може да направи каквото прецени спрямо другите- имаме свободна воля. Затова и родителят преценява на какви места и в какви ситуации е подходящо да оставя детето си. Да не говорим, че децата далеч не са невинни ангелчета, те, нашите включително, имат свои идеи, намерения и желания и свои начини да ги отстояват. А всичко това не винаги е в рамките на приемливото за обществото. Вярно, че е мъчително да се самообвиняваме за всичко, но е мъчително и все да обвиняваме някой друг. Добре е да защитаваме детето си, но е добре и да видим дали около него няма някакъв проблем, нещо, което пропускаме.

# 57
  • Мнения: 9 814
Бояна, не съм Шанел, но да ти кажа като майка на по-голямо дете.
За повечето с дечурлига до около 4 години, виновни по презумпция са по-големите. Някак лесно и удобно е да ги обвиним, да им вменим отговорности предвид голямата им 7-8-9-годишна възраст, да им лепнем етикет- агресивно, невъзпитано...
"Ама как? То на 8 вече е голямо дете!"
Трупам вече година и малко впечатления от форума и градинката като майка на 6-годишно и такава на 15-месечно.
И виждам как "младите" родители рядко виждат грешките на своите деца и тези на възраст сходна с възрастта на техните, в ситуации, когато са намесени по-големи.

И изобщо не мога да разбера какви общи игри може да има между деца с три-четири години разлика?
И щом доброволно ги събирате, предполагам осъзнавате, че възрастовата разлика, солидна в този период от живота на човек, води именно да манипулиране, налагане на мнение, игри, нетипични за по-малкото.......

# 58
  • Мнения: 1 547
И изобщо не мога да разбера какви общи игри може да има между деца с три-четири години разлика?

Ооо, може, може и още как... Моите деца и децата на приятелката ми са на възраст 5,7,9 и 13. Уверявам те, че от години се познават, играят заедно, плажуват заедно, пътуват заедно и спят заедно, без нито един път да се е стигало до разпри, сълзи, бой или крясък. До деца е. И до родители.  Wink

# 59
  • Мнения: 9 814
И изобщо не мога да разбера какви общи игри може да има между деца с три-четири години разлика?

Ооо, може, може и още как... Моите деца и децата на приятелката ми са на възраст 5,7,9 и 13. Уверявам те, че от години се познават, играят заедно, плажуват заедно, пътуват заедно и спят заедно, без нито един път да се е стигало до разпри, сълзи, бой или крясък. До деца е. И до родители.  Wink

Да, да и моето 6-годишно играе с братовчедите си на 12 и 13, но се познават от както се е родила.
Лятото се пробва да играе с една 12-годишна какичка....ми логично по-голямото дете се опита да командва, дразнеше се, че моето не знае и не разбира много неща.....И след две събирания по съседски прекратиха общите игри.

Общи условия

Активация на акаунт