Януарчета 2010 - тема 11

Аз лично много бих се радвала ако има някаква такава среща. Нямам приятелки майки тук където живея и ми е доста скучно:( Трябва да ходя до другия край на София, за да се видя с моите приятелки:( Така че аз съм много за!

Много сте писали днес - личи си, че времето се развали... 

За Коледата - Баткото беше на 5 месеца на първата си Коледа, но когато на следващата година извадихме лампичките - посочи прозореца, където бяха окачени, т.е. все нещо си спомнят. За бремеността , липсва ми това че ми беше топло, откакто е застудило треперя нон-стоп. Вече сама на себе си съм досадна с това "затвори, че ми е студено". За рождения ден - беба е родена на имения ден на баба си, така че се очертава семейно тържество.

За домакинството - въпрос на организация и приоритети е. Засега се справяме, при все че ходя и на работа. Таткото много помага - чистенето е негов ангажимент. Готвя надвечер - беба или виси в слинга или седи на стола в кухнята - ако аз бъркам нещо и на нея й давам дървена лъжица да си се занимава - или пърпори с проходилка, докато батко й си събира чантата и пази учебниците си от сгазване  . Сега се учим да взема и да ми дава някакъв предмет, но засега е по-добра във вземането (на "заповядай" веднага се мята напред), отколкото в даването (на "подай, моля" се прави, че не разбира)  ...
Предпочитам да си четем, вместо да гладя например. Тези дни практикуваме три в едно - баткото чете приказки на глас и така беба слуша, мама готви, а батко се упражнява...

Иначе съм доволна, защото се очертава една Виена преди Коледа (мнооого любимо), но е служебно и още под въпрос... И в последно време е весело в офиса - имаме си чистокръвен шумен неаполитанец на стаж, на който ако му вържат ръцете нищо няма да може да каже 

Има хора, който са устойчиви, има хора, който лесно се поддават....... като бреговете...... Аз познах себе си във втория тип, а бях от мноооого устойчивите......... Напоследък хич не ми стигат силите...... Директно си признавам, че не се справям, не мога, не успявам....... Едно писва все едно го колиш, ако само за минута го оставиш самичко в стаята, друго не ще да пише ченгели, третото се сърди и се тръшка за най малкото, а пък дойде ли октомври, ноември баща им се тръшва със синузит и започва едно охкане, оплакване и аз гледам да не го дразня, че ми е жал, че болен ходи на работа, а и нали е в главата тази болка, да не вземе някой инсулт или нещо друго да получи, да не дава Господ  И аз просто капитулирах и викнах майка ми на помощ да се занимава с Мишо вечер, за да мога да пиша ченгели с Дани, а през деня да мога да сготвя нещо..... Мамо Це, шапка ти свалям и за мъфините и за хляба  И аз имам машинка за хляб, ама откакто Мишо се е родил само я бърша от прах..... Днес направих един кекс от пролетта за първи път....... и то щото мама е при мен...... С нея се разбрахме да идва в понеделник след обяд, за да мога да взема Дани от училище без да мъкна Мишо с дъждобран по дъждовете и да си отива в петък в късния след обяд, ще спи в къщи за да не се мъкне вечер по тъмниците с рейсовете....... Обаче много се караме с нея  Тя е много властна жена и не стане ли на нейното, се почват едни тирадииииии. Ама пък много помага иначе, и финансово и всякак.......

Днес Мишо яде за следобедна закуска кисело мляко Бор-Чвор 3,6% с бисквити. Е, голямо ядене беше, просто нямам думи.... много го хареса. Снощи си играеше на килима с едни колички, а майка ми седеше близо до него и ядеше кисело мляко, като я видя да яде, така жално я загледа, че ние не издържахме и му дадохме. Облиза се много сладко, заряза веднага количките и с дебеличкото си дупе се дотътри плътно да майка ми и да купичката за още.... беше много сладък  ......
Днес му поръчах храна за утре от "Кухнята на мама Люси", да видим дали ще яде, менюто е крем супа от моркови, заешка яхния и грис. Гриса естествено ще го пропуснем.

И аз съм за януарски рожден ден  нищо че Мишо е през декември.... и на патерица става......

Лека нощ от мен.

Мояат работен ден свърши чак сега Направо съм гроги.Я да Ви питам-майките -кърмачки-някой уморява ли се пове от обикновено(мисля,че е от гледането на детето,шетане,миене,бърсана ит.н. и не на последно място от кърменето)-от 2 дена нещо не ми е добре-не ме е хванал вируса на мъжо,а се чувствам на моменти много отпаднала-ще взема да пия витамини за бременни и кърмачки(Центрум матерна ги били спрели).С ниско кръвно съм и хемоглобина ми пада понякога,но напоследък беше добре,а и хапвам,но малката от 2 дена се скъса да суче-зъби ли ще вади незнам ама нещо не иска да яде,а иска да суче-и аз какво да правя давам и.Спи 2 пъти през деня,но само за по 1 час и то аз или готвя или чистя през това време.През нощта ставам,а е и раннобудна-става в 7.30 и обикновенно към 9.30-10.00 заспива ,но сега не иска и заспива  към обяд, а после чак в 16.00.И тя иска да играем и ме дърпа(заиграва се сама,но напоследък зорко ме следи).
 Н амен не ми помага никой-сама я гледам,мъжо чак вечерта и то за малко.Бабите и те по за някой друг час понякога-и съм от тези дето готвят,чистят ,гладят...Не ми се мисли като почна работа ,а и догодина искам сетпември да поработим върху второ дете-ама няма как няколко години ще е лудница.После също,но поне ще са по-самостоятелни,че аз искам и 3 деца ама да видим.
 Инаме и аз се възхищавам на мама Це,на обичанка(то и аз искам близнаци ама вече се замислям,че с 3 малки деца ще откача),както и на Катинче.
Още щях да пиша ама силите ме напускат момичета.Лека нощ!

Вироглавкаааа, "имаме си чистокръвен шумен неаполитанец на стаж, на който ако му вържат ръцете нищо няма да може да каже" 

Аз днес имам малко нещо свободен ден, сутринта я метнах Марти на майка ми и сега ми е малко празно вкъщи. Ама то свободния ден се налага поради нуждата да се побачка пак де - е сега трябва да ходя до НОИ После ще мина да си я взема, нека се позабавляват с баба й.

От 2 дни съм без пералня, утре ще идва майстор    Едно време как са живели тия хора без пералня бе

Здравейте!
Тази седмица съм сама с децата и не ми остава време да се включвам в темата. На всичкото отгоре Лора напоследък има неспокоен сън, явно от зъбите, спи по малко и се събужда. Та нямам много почивка. Това дете е голяма фога, въобще не се спира. Много се различава от брат си, той беше кротушчо. И аз да ходя все след нея да я предпазвам от произшествия и от нередовно хранене, съм станала 49 кг 
Рожденият ден на Лора още ми е далечен и не го мисля много, но най-вероятно ще го направим у дома с роднини. Може би няма да има други деца, и и без това нищо не помнят от първата годинка. Ще видим де. А подарък ще има и за Коледа, и за рождения и ден.
Кръщене искам да направим на Лорка, но може би другата година, като се постопли времето, или пък по-нататък... Но знам къде няма да я кръстим - в Бачковския манастир. Там кръстихме Вики и съжаляваме. Попа ни развали празника и всички имаме не добри спомени. За този поп съм чувала и от други хора лоши неща. Та, Редче, моя съвет е да помислиш добре за кръщене там.
Иначе за охлюва на Fisher Price какво да ти кажа, ако аз поставям формичките над дупките, Лорка ги бута в тях. Но ако я оставя сама, не се сеща. Много съм доволна от здравината на играчката  Лора колко го удря и тряска този охлюв, е, нищо му няма  Та, според мен от тук нататък би бил чудесен подарък.
Бременността не ми липсва много, като се има предвид, че карах тежка такава. Липсват ми само ритничетата. Иначе пък сякаш искам още едно детенце (но не скоро). Само да сме здрави, може да се порадвам още веднъж на ритничета 
Днес вече видях първото зъбче на Лорка, излязло е, ама много я измъчи милата  Ако и с другите зъбки е така, не ми се мисли 
Земетресението вчера хич не го усетих и по-добре, че както съм сама с двете деца, щях да се шашна страшно много.
Имам и други неща да пиша, ама не ми дават 
Хубав ден на всички!

Здравейте момичета 
Не се включвам често, но гледам да попрочитам темата. Жори засега всички пюрета си яде, попарата също, че и корички хляб като му дам, зрънца обелено грозде.... общо взето не отказва храна.
Бременноста хич не ми липсва. Не планирам трета, доволна съм от това, което имам 
Рождения ден на Жори ми е далечен, но със сигурност няма да е на клуб. Вкъщи ще е, може би и на 2 пъти, така направихме и с Яна  Сега на премисъл ми е нейния рожден ден. Още го мисля как да стане 
Кръщене не планирам скоро. Двамата заедно ще ги кръстим, но кога и къде.... ще ми се да е извън София, през лятото 

Здравейте, хладничко а 
Еола съчувствам ти с това НОИ, всяко посещение там много ме изнервя. Вчера станах в ранни зори да отида до там за прословутата бележка за доходите ми, защото просто да я разпечаташ от сайта с ПИК кода не ставало. Та загубих 2 часа от живота си и 4.40лв. за да....подам заявление да ми издадат бележката  Ииииии след 7 дни ще е готова  Та другия четвъртък упражнението се повтаря, думи нямам просто   
Е как да си кара спокойно човек майчинството като само с такива глупости ни занимават постоянно. И бременността затова не ми липсва - тежко ми беше, нямах право на отпуска, нито на болничен, влачех се до последно на работа (добре че са свестни хората и не ми правеха проблеми). Един път ми се наложи да вляза в болница и ще го помня цял живот, само нерви, тичане по доктори дето не ги е еня за тебе и т.н. Чак декември усетих, че все пак съм бременна и си починах, намерих си истински добър лекар и бях доволна Искам да имам още поне 2 деца, но ако може при други обстоятелства 
За общия рожден ден мисля,че ще е хубаво ако се организираме примерно към края на януари, че да са по-свободни всички и от празници и рождени дни. И май уикенда е добра идея предвид, че ще сме зависими от транспорт и татковците ще са на разположение. За място - може в някой детски клуб, но незн там как ще е с количките, иначе в повечето МОЛ-ове също има къде Знам, че е рано, но е хубаво ако някой изяви желание да се заеме с организацията, че каквито сме "бързи" ей го на дошло времето 
Хубав ден на всички 

 


Хубави събота и неделя ви желая, дами!!!!!! Кротки и послушни деца, слънце и в душата, и в небето!

На мен втората ми бременност беше супер лека, работих до 8-я месец. Светозар е такъв кротушко, че бих карала поне още 1 такава бременност, но това секцио трети път хич не искам да го мисля, а и други причини имам, така че едва ли някога пак ще съм бременна, не че не ми е било приятно, дори и първия път, когато имах доста проблеми.

Привет мами!

Не съм писала скоро, но ви чета като намеря време. Ема ми е с Т от 2 дни и днес я водих на лекар.Каза,че нищо й няма и може да е от зъбите/5 броя й излизат на веднъж. Снощи се побърках с тази температура. Имам само течно лекарство,а тя не го харесва и го повърна няколко пъти. Днес съм взела свещички, та да видим.

Иначе сме добре.Ема както не сядаше и не лазеше, сега е като турпила.Изправя се на всякъде, пада, удря се...няма опазване ви казвам.Дори и да са преградени стълбите, тя или ще изгризе кабелите, или ще разрови цветята.

Искам да питам дали има мами без МЦ още.. Аз кърмя, но и с първите 2 деца бях така,а ми дойде след 6-я мес.

Вече започнах да захранвам с нашите манджи, да свиква че от декември е на ясла, а мама на работа.

Ходя и на училище и ми е доста натоварена програмата, но не се оплаквам.Важното е да сме здрави, че иначе радостта я няма като са болни дечицата.


Целувки на всички от нас и се пазете! 

Добра вечер от мен!  

Холи,аз съм без цикъл.Дано ви преминат бързо неразположениата!

АниТакова,как сте?

Исках да ви споделя и аз по подхванатите теми.Първо-нека не забравяме,че децата са с различен темперамент,също като възрастните,а и аз от личен опит виждам разликите,които са големи наистина.Това,което е валидно при едно бебе,не е при друго и обратно.Освен това е много важно условията,при които се отглеждат.Например моята Бояна беше изключително самостоятелно бебе в Шумен,лазейки постоянно по килимите,а сега тук е ограничена,съответно и изнервена   Няма как да направя ремонт на апартамента,а да го сменя за момента е непосилно.

Друго-кой как си почива и колко пише във форума...еми пак е въпрос на предпочитание.Аз например докато кърмя,чета,понякога нямам време да пиша,друг път няма какво,но не мисля,че тези,които пишат по-често,бездействат.Дори често не се пише...от мързел  

Аз също се чувствам изтощена,но няма да ви пиша какво правя по цял ден и каква програма имам ежедневно,защото мисля,че само докато го напиша,ще се изморя   Настина изнемогвам обаче и това ми се отразява.

Доста често дори се възхищавам на спокойствието и увереността на някой мами тук,които са с първо бебе,как се вслуват в инстинкта си.Аз със Самуил го давах малко по-сухо и някак ми е съвестно,понеже сега Бояна много си я глезондря. Затова често оставям Бубка и започвам да си говоря с него,не искам да се чувства пренебрегнат,направо тръпки ме побиват,ако е така и много се старая.

Роси,клипчетата и снимките останаха на касетата,коята снимах,а тя пък остана в един приятел на брат ми,който я записва на диск,та и аз засега ги нямам,но като ги получа,ще ти кажа. А ти,ако имаш време,можеш да качиш,ако искаш де,   някоя от нашите общи снимки,които си направихме. С хубаво чувство си спомням за срещата.  

Иве,една голяма целувка от мен по пухкавата бузка на пъргавата Дари!
За съжаление аз също останах разочарована от родината и за пръв път на тръгване почувствах,че се прибирам,а не че си отивам...

Ето сега се наслаждавам на тишината вкъщи,всички спят,еееех  

Вироглавка,само като те чета и ми се прихожда на работа  

Хи-хи, ми то това е целта на постаааа.... Едни агитират за кърмене, други сме "за връщането на работа!!!"   Всеки с предпочитанията си....  

Да споделя още малко "офисна" смехория. Имахме скоро двоен рожден ден и парти с обявена тема "Ретро - Да живеят 60-те и 80-те!!!" На въпросното парти, диджеят пусна парчето на Бананарама (който си ги спомня  , който не, заради ЕГН-то, ето: http://www.youtube.com/watch?v=dDXtM8XaSKw) за Робърт де Ниро... И от този ден всяка сутрин момичетата от рецепцията пускат същото парче, когато младежът от Неапол влезе в офиса  ...
А той (на английски  ): Е, кара мия, итс импоссибиле, ивън пер ме!"        Ей, заради такива щуротии си обичам работата - много е напрегната и стресова, обаче хората в офиса така сме се намерили, че в смях и закачки всичко се свършва...

А за изтощението - една друга колежка, като й предложат помощ например, отговаря "О, я се разкарай, аз съм омъжена жена, майка на три деца... Подценяваш ме май нещо!"   -  Т.е., момичета, важно е да се водим от девиза: "Което не ни убива, ни прави по-силни!!!" 

Стискам палци на болните да оздравяват  

Хей банда, добро утро:)

Закуска и кафе от мен - на Вики вчера й проби първото зъбче. Не сме го усетили, въпреки, че тези дни беше малко по-кисела на моменти. Дано и следващите лекичко да излизат

Зори, честито зъбче на Вики! Дано и за нея да важи това, че колкото по-късно излизат, толкова по-лесно става това и.... са по-здрави!
(и аз на това залагам за Анна  )

А този шоколадов кекс откъде го извади сега! По никое време при това....