! Йоши тъкмо беше готов лятото и всичко си вървеше добре, но аз физически не можех да го дебна и обувам-преобувам. А сега даже се радвам поради нашата случка, че е още с пампа, много го боли милото като пишка и като се допира мястото на голо, дано мине скоро тоя кошмар
...Диде, не съм Валя, но и при мен много бързо мина. Стягане на корема си имах вече доста начесто, но без болки, целия девети месец. По нищо не можех да позная кога наближава раждането, до последно си копах и т.н.
. След копането отидох вечерта в 8 на курс родилен, упражнявахме напъване и дишане
, и нищо. Усещах, че нещо сякаш ми се натиска надолу, като тежест по-скоро, стягаше ми се коремът... Абе всичко нормално. По едно време си викам, бе я заради тая тежест да видя в тоалетната нещо да няма. И о! чудо, зацапване. В 10 вечерта все същото, колежката от курса ме докара до нас, а вече и ме понаболяваше. Но бях си казала няма да се издавам, спи ми се, чак утре ще се ражда... евентуално. Това в 10 и 20. Ама кой ме пита, почнаха да се учестяват и повечко да понаболяват. Басти сложи Йоши да спи, че ревеше за сън милото. Аз обаче му съобщавам, че мисля, че ще раждам, а той отговаря щом мисленето ми се превърне в сигурност пак да се обадя. И се обадих, след 5 минути, да тръгваме. Айде юруш - такси, болницата - 11:20. Докато ме прегледат (4-5 см), няма клизми-млизми, макар аз да исках, ултразвук (5-6 см), хайде на леглото , че цялата се тресях и не можех да стоя права. Разкритието вървеше много бързо, в 1:10 Яни изплака. Бърза и не съвсем чиста работа Всичко ще е наред! Стискам ви палци! Само хубави спомени ще останат!


, съответно аз не не я усещам и ето ти беля.
.
! 
Браво на Илка,голям бебок е изкарала
Много съм щастлива,супер,да сте живи и здрави цялото семейство и Ида да слушка и помага за бебока 

и в неделя ме караха да работя...ама няма как-така ще е!
хич не е добре така...