Темата ми породена от "изповедта на едно ченге".
Много ми се иска да направим една дикусия за смействата, връзките и въобще за отношенията на полицайте към техните близки.
Един познат на половинката има такава професия. Около 30годишен,симпатичен ,но за съжеление не обвързан.Иначе притен човек, отзивчив и въобще човек на място.
За няколко месеца, от както приятелят ми ни запозна лично и подържаме по-близки отношения с полицая, човека премина през няколко връзки.С едното от момичета живееха около месец, но всички прключи.
Напоследък често се заговаряме тримата-аз,моят и полицая,на тази тема и човека споделя, че му е много трудно в отношенията с околните и близките. Работи на смени, а и винаги когато има връзка с жена не му остава време за нея.Обясни, че работата му е такава, че въпреки смените, е един вид дижурен постоянно, че когато го извикат той трябва да иде на работа без да дава много обяснения на половинката си, "защото професията му е такава, че всичко тъне в мистерия и тайни..".Както и да е. С две думи просто жената до него " трябва да свикне с мисълта, че мъжът й ще е постоянно на крак и от 7 дни в седмицата, дали ще има и 3 дни в които да се засичат за по- дълго у дома."
Колкото до родните му- знам,че има семеен брат с малко дете.Но и с него нямат кой зане какви отношения,заради завистта,че единя има по-добра професия от другия.Родителите на полицая са в чужбина.
Мисля, че той намира утеха при нас,когато се чувства самотен и тъжен.Може би до някаква степен гостоприемството ни го кара да ни чувства по-близки.На нас това не ни пречи ни най-малко.
Искам да попитам съформците - мъже и жени, близки и роднини на полицай, на истина ли професията на едно ченге ,може да провали до толкова личния му живот, че дори да няма възможност за една стабилна връзка или съботна вечеря с родните?