Подсъзнанието може всичко 30 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Аз също съм съгласна да се включа, ако решите да направим нещо заедно - сайт, книга или друго. Ще споделя лични преживявания. Мисля, че Лени и другите ветеранки имат моралното право да стартират такава инициатива, а ние, новобранците (аз се включих на 13-та тема), само да се включим. Благодаря ви момичета!      

По въпроса за авторските права - редовно в сайтове като Спиралата или Изворите свалят книги, защото от издателството са заявили претенции, да не говорим за филмите.... Така че на тия, които са там, очевидно никой не им търси правата, или му изнася повече да са там, отколкото да не са. Обърнете внимание, че "Подсъзнанието може всичко" я има на много места, докато варианта за деца го няма никъде.... Може би безплатно разпространяваната по торентите продава другата.... Или изобщо други, свързани с нея книга......


Подкрепям с две ръце! Дайте да го направим, струва си да върнем "жеста" 

Аз викам, вече да не се занимаваме с  двете неблагодарни дами, откраднали нашата "тема"...и да оставим нещата на Вселената     Нека не се караме тук , заради тях...не си заслужава! 

 Нали ние  всички вярваме в справедливостта и Закона за причината и следствието...така че - "Кой каквото прави, на себе си го прави"...нали? 

А  ние,  предлагам да си върнем пак доброто настроение и позитивизъма в темата! 

Ако ние напишем книга дружно, като всеки  работи върху неща ,които са му близки - преживял е нещо или е работил с някоя от техниките, можем да я издадем в съавторство от 10-20-30-100 човека, незнам къде ще съберем имената на авторите и със сигурност ще ги "разбием" -нашата книга ще има огромен брой читатели, за разлика от тяхната.
Така можем да създадем нещо стойностно.  

БЛАГО-ДАРЯ НА "АВТОРКИТЕ" НА КНИГАТА "ПОСЛАНИЯ ОТ ВСЕЛЕНАТА - ПОЖЕЛАЙ ЖИВОТА СИ" ,ЧЕ НАПРАВИХА НАШИТЕ /И НЕ САМО/ МАТЕРИАЛИ И ТЕХНИКИ, ДОСТЪПНИ ЗА ХОРАТА, КОИТО НЯМАТ ВРЪЗКА С ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО! МИР ТЯМ! ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА!

ВИКТОРИЯ БОГДАНОВА И ВЕСЕЛИНА ПЕТРОВА,
ОБИЧАМ ВИ!
СЪЖАЛЯВАМ!
ПРОСТЕТЕ МИ!
БЛАГО-ДАРЯ!

 

 

 

lenny_pld  Благодаря!

Ако искаме сметка на тези жени,значи само си пишем в тази тема и не се учим.
Аз мисля,че ако някой е сложил тук техника и я е видял в книгата,то тя може да помогне,
на много други хора.А нали това е целта?
Обичам Ви!
Съжалявам!
Простете!
Благодаря!

Момичета, вие ме изумявате!
Всеки труд е нещо лично. Не виждам поводи за благодарност, когато някой безсрамно краде. Да се ползват източници е нормална практика. Няма лошо хората да пишат книги и да материализират собствените си идеи, печелейки пари.
Ма чак пък да им се радвате, че популяризират нечии лични техники, без разрешението на автора, това ми изглежда далеч от някакви етични норми.
Вярвам, че едно общество се крепи на писаните закони, които е задължено да спазва. Функционирането на тези закони ни дава увереността, че в обществото правата ни са защитени.
Ако някой дойде в дома ми и ме обере, за да продаде вещите ми на  хора, които иначе няма как да им се радват, ще ме извините, ма няма как да го благославям за тая работа.

КЛОНКА Те са цитирали първоизточниците/някои от авторите//поне до колкото писаха  момичета видели  книгата/,а за останалите-остава да се радват за общото благо. Така,че добре ще е да се спре до тук,и без това темата се разводни в последно време.

Изборът КЛОНКА изборът!
Той си е твой 

Не се изумявай,просто се помъчи да застанеш на другата страна и да погледнеш с други очи на ситуацията.

Аз лично защитих правото на мацките да ползват всякакви източници.
Заставам само зад идеята, че авторските материали ме могат да се употребяват без съгласието на авторите им.
И не виждам нищо похвално в подобен акт.

evsa, радвам се за теб и майка ти!  

по другата тема- първо ми стана неприятно, но сега, като влязох се учудих, колко много внимание са привлекли. Та вие още малко и ще ги направите по- известни отколкото книгата " им" може да ги направи!

Ще стане това, което трябва да стане!

ето ви една песен за поздрав!Аз обичам вас, не мога да си изкривя устата и да каж, че обичам тези две " дами|"

каквото най-много мразиш - обикни -го

Честно казано, днес ми мина през акъла, че ще започнем да се разправяме помежду си  
Я, наистина да оставим нещата, както са - вижте подписа ми  
На всеки ще му се въздаде, но къде, какво, кога и по какъв точно начин Друг решава

Лени, Хо'опонопоното е велика техника! Обичам те!     


И ви поздравявам с тази Песничка за Доброто от Недялко Йорданов - не съм му искала разрешение, но вярвам, че едва ли ще има нещо против  

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава Доброто.
 

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава Доброто.

На всички много  

КЛОНКА, прощавайки им аз изчистих лошата енергия от себе си
Аз си зная цената, зная какво мога, но да преливаме от пусто в празно - няма смисъл  

"ЗАКОН ЗА ПРОШКАТА"- esme_bolger   - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=435048.msg12850968#msg12850968

“Опрощаването възвръща в сърцата ни невинността, която познаваме - невинност, която ни дава свободата да обичаме.”

Робин Караджиян

Eдна от най-големите истини на колективната мъдрост, предавана през вековете, е: “Животът може да се изживее като вълнуващо приключение, ако е изпълнен с прошка.”

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.

Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.

Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.

Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.

Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.

Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.

Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.

Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.

Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.

Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.

Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.

Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит.

Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: “Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата.”

Първата ми реакция беше: “Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем.” Грешах.

На първо място бе моята критичност. Каквото и да погледнех, аз търсех да открия какво не му е наред. Правех това без изключение. Любимият ми обект бяха хората. Набързо изучавах даден човек, за да открия къде са слабите му места. Правех го с цел да унижа някого, за да се издигна над него в своите представи. Моето мислене беше изкривено, лишено от милосърдие и състрадание.

Критичността ми преминаваше в обвинения. Заемах ролята на съдник. Бях убеден, че правият винаги съм аз. Раздавах присъди и продължавах да доказвам правотата си на друго място. Моето отровно поведение бе основната причина за диагнозата, която сам си отсъдих. Бях въплътил чувството си за достойнство и пълноценност в представата, че винаги съм прав. Изпитвах потребност всеки да знае и признае, че съм прав.

Поведение на враждебност, породена от убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, води до огромни загуби на енергия, генерирайки негативен дух и дух на противопоставяне, което е чиста емоционална отрова и за нас, и за другите.

След втората операция, която потвърди, че ракът се е разпространил в лимфната система, ми оставаха 30 дни живот. И едва тогава, с произнесена смъртна присъда, знаейки часа на изпълнението й, аз започнах своето пътуване към благосъстоянието на ума, духа и тялото си. Свързвах се непрекъснато с хора, успели да оцелеят, и от всички чувах все едно и също: “Трябва да простиш.” Отпадайки все повече физически, започвах своята работа по опрощаването. Процесът се състои в съзнателни решения и действия, които са неразделна част от явлението опрощаване. Всеки сам открива своя начин да престане да изразява отрицателни чувства, да сложи черта на миналите несправедливости, били те действителни или въображаеми. Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим; за начина ще се погрижи Вселената.

Проумее ли се веднъж идеята за прошката, тя трябва да се прилага непрекъснато и искрено. Тя не е еднократен акт, а начин на живот. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение от човека, на който искаш да простиш - все едно дали това е някой друг или ти самият, и да започнеш да си представяш, че му се случват хубави и добри неща.

В леглото, в което умирах, написах на лист:

Име:

Премахни:

Утвърди:

И започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Притварях очи, отпусках се и ясно си представях човека. Представях си как казвам от цялата си душа: “Прощавам ти. Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал; за всичко, което не си направил за мен.” Припомнях си отделни случаи. Не се вторачвах в подробности, просто си спомнях отделните случки и освобождавах неприязънта, признавайки, че вината всъщност е била моя. После си представях как на този човек му се случва нещо хубаво; как има това, към което се стреми. Виждах го усмихнат, щастлив, доволен. Да поискаш на другия да му се случи нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването.

Не винаги всичко минаваше гладко. С изненада установих, че се съпротивлявам; болката оставаше. Постоянствах и след 3-4 упражнения успях да постигна емоционалната и духовна промяна, която ми бе необходима, за да изчистя от себе си задръстващата ме отрова. Когато не успявах, казвах: “Боже, вземи това, не мога повече.”

Трудният момент от процеса на опрощаването за мен бе да си представям, че на другия му се случва нещо хубаво. Искрено се отдадох на този процес, без да очаквам облекчение.

Докато работех върху опрощаването, открих, че започвам да опознавам хората, на които се опитвам да простя; да проумявам мотивите им.

Ден след ден напредвах по списъка. Назовавах хора. Прощавах им и ги освобождавах от вината. Утвърждавах ги. По много пъти се връщах на някои имена, особено когато споменът за тях ме изпълваше с голямо безпокойство. И предлагах моята прошка с голяма искреност.

В някои случаи се оказа, че работата трябва да продължи чрез личен контакт; че на някои хора трябва да се извиня лично, не чрез писането. А това определено не беше лесно. Всъщност, това бяха едни от най-трудните моменти в живота ми: да се изправя очи в очи с човека, когото смятах за враг, и да му поискам прошка. Но и никога през живота си не съм изживявал такова облекчение, както след като съм намерил сили да е изправя пред врага си и да му поискам прошка. Едва тогава познах свободата; проумях, че прошката освобождава мен.

Времето, когато работех по опрощаването, бе обратът във физическото ми оздравяване. Започнах да наваксвам изгубените килограми; по-лесно се справях с болките; мислите ми все по-дълго се задържаха в бъдещето, което предстоеше. И тези мисли бяха положителни, далеч от страха за предстоящата смърт.

Вярвам, че с опрощаването ние се променяме не само на духовно ниво; променя се нашата биохимия. Знам, че лекарите и приятелите ми се чувстват неловко, когато споделям с тях своята вяра в силата на прошката, но факт е, че качеството на живот рязко се подобрява, когато се практикува Законът за прошката.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=114