Подсъзнанието може всичко 30 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Здравейте прекрасни дами!

Много се радвам, че в нашата темичка на първа линия е темата за прошката. Подкрепям с две ръце всеки, който е избрал този път. Лени   

Аз много се радвам, че благодарение на всички вас в тази тема се научих да прощавам НА МИГА, не приемам нещата навътре, не изживявам болка, а започвам да си представям красиви сцени и в шеги и закачки всичко минава, и заминава. Просто се научих да се забавлявам когато изпадна в сходна ситуация, до скоро, го мислех на дълго и широко, разваляше ми се настроението, плачех за щяло и не щяло,и изобщо с една дума губене на време.

Благодаря ви добрички ми момичета! 

Тази дефиниция много ми хареса 
Точно - не си губя времето да се ядосвам за неща, които не мога да променя или на ХОРА, чиито характер не ми е и работа да променям, но напоследък толкова леко ги приемам, че чак се учудвам от себе си .... 
За сметка на това доста ми се подобриха взаимоотношенията с близките, най-малкото не се нервирам на детето за дребни работи или за това, че другите не са на бързи обороти като мен, проявявам повече търпение без лоши емоции.

Исках да питам още нещо - т.к наистина не мога да поема накуп цялата информация и техники, които сте описали, редовно прилагам следното: Благодарност (благодаря за всичко и искам още повече или по-добро), Споразуменията и Хоно.... по.
Това достатъчно ли е или трябват по-целенасочени усилия, визуализации и др.?

Нищо не "трябва"   Самата дума "трябва" трябва да се заличи от речника /цитирам по памет Луиз Хей   /  
Прави това, което ти се прави, ако ти се прави и когато ти се прави  
Всичко е достатъчно  


Как успявате да прощавате НА МИГА бе, хора 
Бравос 

и аз прощавам-на чуждите,далечните,на случайните хора в живота ми 
но на най-близките  ,все още ,ми е мнооого трудно да прощавам отделни неща  /понякога се усещам,че не задълбавам-все някакъв прогрес си е  ,но .../ 
не знам Егото ли,,какво ли ми пречи да се отърся от очаквания за огледало на собствената ми проектирана реалност 

Здравейте дами!
Преди известно време бях задала въпрос за медитациите и ето какво ми се случи сега:
Бях легнала, защото за мен това е единствената удобна поза за пълно отпускане на тялото, започнах да освобождавам ума си от всякакви мисли, когато изведнъж се случи: ушите ми започнаха неистово да пищят, не се опитах да се съпротивлявам,усетих как двете ми ръце се вдигат, виждах множество картини, но те се сменяха толкова бърза че помня само една, две, а знам че бяха много. Усетих силен натиск в областта на двата яйчника, след което дясното ми бедро притисна силно лявото, през цялото времеусещах как ръцете ми се вдигат нагоре а силното пищене продължаваше. Интересното е че когота реших, че трябва да спре всичко за секунда отшумя и аз отворих очи а позата ми беше абсолютно същата, която като си легнах. Интересно ми някой има ли обяснение или може би е имал подобни преживявания?
Благодаря!

То прошката си е цял процес за мен   който си става с времето , без да се пънем и да си налагам  
Според мен като спреш да се сещаш/мислиш  за дадената случка/личност , значи си простил даже не ми е нужно да го осъзнавам  

Лично аз - никак.
 Ако всеки сблъсък в нашия живот е урок, то на мен ми е необходимо време, за да го разбера и осмисля. След това ми е лесно да простя. На другите по-лесно, на себе си - трудно.

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.


Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!


Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.


Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!






Момичета това сме ние      не можем да бъдем само бялото  и живота е такъв , всичко е така 
Нормално е да сме "лошотийки" по някога и да постъпваме не както ни се иска 

За да простиш е нужно преди това да си обвинил, да си огорчен, обиден, и все таквиз от рода на негативностите. След като си го допуснал, ти вече си си свършил дузина неприятности на клетките на собстевното си тяло. След това е сложно да простиш, и дори  много трудоемко. Защо ли ? Защото ти вече си нанесъл верди и те ще ти пречат по един или друг начин.

Да Desss
цял процес е  


alexandrat , ето какво става по време на медитация. Виж и другите клипчета от този род.
http://www.youtube.com/watch?v=e0rSmxsVHPE

Относно книгата, не се сърдя, не изпитвам лоши чувства. Зная обаче, че е нужно да има справедливост. А Вселената , Силата, Бог или които както го нарича ,е нужно да знае. Както казва Дънов, ами той откъде да знае Бог, че имате нужди, та той е затрупан от молби за хора със счупени крака и болни глави....

Майка Тереза пък казва "Има гладни хора по света, не защото няма  достатъчно  храна , а защото ти и аз не сме ги нахранили" Тоест нужно е да се ангажилраме с нещата, които лично ни засягат    Съзнателно и без много емоция. Лично аз не толелирам вампиризма и паразитизма. Толерирам работата  

   

Аз не си мисля за "прощаване", а да не влизам в чужди житейски драми, или ако го сторя - по-бързо да изляза. Моят филм е мой филм, аз съм режисьорът, аз съм сценаристът и аз определям главните действащи лица. А главните действащи лица са тия, които обичам. Всичко друго е ненужен разход на енергия, нерви и отдалечаване от себе си. А ако тръгна и с мисълта да прощавам и да си загубя месеци и години в тази цел-прошка, работата съвсем се скапва  

Жалко само, че покрай връщането на темата, забравихте предложението на Клонка!

Браво,успяла си.Да подобни са изживяванията при медитация и си имала спонтанни визуализации.С времето ще се научиш да забавяш и картините.Това са посланията на твоето подсъзнание.Записвай си ги.Аз като медитирам изобщо нямам усещане за тялото си,все едно съм на 10 см над него и се чувствам лека като перушинка.И винаги предпочитам спонтанните визуалиции пред съзнателните.Може да ги използваш целенасочено обаче.По-нататък като станеш по опитна може да задаваш и конкретен въпрос на подсъзнанието ти и да следиш какво ти казват картините, ще получиш отговора и то това ще най-добрия за теб.Успех!

Благодаря!
Имах нужда да знам, че вървя по правилният път.

alexandrat , вървиш с големи крачки  не се плаши  само и напред

Мдааа... за мен цаката е да не обвиня, да не се огорча и да не се обидя - с разни случайни познати и по-далечни, както и с колеги имам голям напредък, но с близките още се "възгечтисвам"  Днес, например, се обидих за едни глупави думи на мъжа ми - и до 11 ч. все още ги въртях в ума си, отлично съзнавайки, че това са глупости и той е нямал никакво желание да ме обиди. Направо чувствах как егото ми ме боде и подшишква. Какво ли не правих - гледах едно филмче, разхождах кучето с колело, взех душ и т.н., работих - вече се кротнах, но това са си няколко часа от живота ми  Не го обвиних директно, защото знам, че не го е казал, за да ме огорчи, но някакси онова дяволче "Кой, аз ли???? ", "Ти на мен ли???" много скочи хехехе. Иначе, по основните въпроси сякаш разсъждавам нормално и без излишни обвинителни емоции.

На онези моми с книгата се ядосах вчера, после осъзнах, че имам и лична позната, която е издала 2 книги с материал от интернет, срещу сумата от 2.500 лв едната - просто заради пари, има непокрити нужди... Тя е вложила повече труд, да събере и обобщи информацията и да я преподреди, но май няма кой знае каква разлика...  Дадох си сметка, че ако някоя от нас е имала амбиции да издаде подобна книга, само тя би могла да се ядосва, че е изпреварена - всички останали са допринасяли в тази тема, за да може хората безплатно да ползват тази информация - и тя все още си е тук, може да се ползва без проблеми. Това, че някой е решил да печели без много труд, като използва наготово събраното - ами случва се... В това отношение светът е справедлив по един друг начин - който вярва, че заслужава блага без труд - обикновено ги получава. Който вярва, че само с много труд се изкарват достатъчно средства - обикновено се труди усилено за хляба и презира другите... Защо да съм от презиращите/осъждащите и т.н.? 

Написах няколко отзива, като посочвах източника - но това е. Мир и любов на всеки - и всеки да си носи отговорността за това, което прави. Не бива и не мога да се занимавам повече с нечие деяние - плагиатори по цял свят мнооого. Че и престъпници. Не ги искам в живота си и няма причина да им отделя повече внимание! 

Ама, моля те, аз! Хрумна ми баш в деня, преди да вляза тук и да видя, че някой го е направил. И ми стана смешно.
Но фактът ни най-малко не ме ядоса, напротив - осъзнах, че идеята е била добра.
Впрочем, много мои идеи са реализирани от други хора, което значи, че не са били само мои, естествено.
От друга страна, нищо, ама хептен нищо не ми пречи да издам и аз такава книга и то със същите материали, щото никой няма да ме съди за авторските права, ще цитирам източника. Ще й сложа по-ниска цена и гле'й к'во ста'а