Дискова херния - 1

И тук не е лесно. Още повече, че съм чужденка и дори не говоря езика им. Коства ми много усилия, докато ги накарам да обърнат внимание на нещо. Добре, че в Утрехт поне личната ни лекарка е много свястна за сега и не ми отказва направления за специалисти. Но в Амстердам личната ми бе ад. Не можех да изкопча от нея направление за специалист. С присъщата си небрежност и безхаберност подмина и симптомите на лимфома, а е можело да се хване много по-рано. За нея всичко бе от възрастта или от стресовата ми работа и само ме караше да си сменя работата. Хич не вдяваше, че и да сменя фирмата, работата ще е много или малко същата. Бях преуморена, с хипотироид на Хашимото и всички последици от това, но тя се правеше че не вижда нищо. Да не говорим, че тогава съм си била и с депресия, която тя пак е подминала, а сега и с нея се боря ...

Но при мен болката е и в двата крака. Мускулният тонус отзад в тазовите мускули и в бедрата, особено в задната част, е постоянно много висок. Чак мускулите ме болят като от мускулна треска, а не правя почти нищо. Едва се влача, навън рядко излизам и то е с кола. Дори бебетата не мога да си разхождам, една приятелка идва да ги извежда. И се влача, и се клатя като патица, и съм се изгърбила/изкривила, и не зная вече м  Дори не мога да се наведа или клекна или седна на земята, та да си играя с бебетата .... 

Но хайде да видим какво ще стане на 08 ноември и пак ще пиша. Ако нещо не се случи до тогава. Че боя се малко оспамвам темата, като споделям това и онова покрай болежките.

Здравей колега 
Ти от къде си?

Здравейте, пеперуди   Поздравления за успешното лечение! Пожелавам ти никога повече да не се срещнеш с невролог и неврохирург през живота си! Ако не те затруднява, би ли могла да дадеш повече информация за операцията. Направиха ли ти ядрено-магнитен резонанс в Токуда преди да оперират? На колко нива беше операцията - и на двете, или само на едното? Къде ти бяха основните оплаквания - от кръста, или имаше болка и в крака? Как се отнасят в Токуда към следоперационния период? В смисъл инструктираха ли те за някои пози на тялото и движения, които следва да избягваш за определен период? Вероятно са отчели и сигурно доброто ти физическо състояние, щом си баскетблистка. Имаш ли сега проблеми със седенето - можеш ли да седиш продължително време без болка?

Съжалявам за лавината от въпроси, но ще е полезно за всички страдащи, ако споделиш повече информация.

Не се бой! Лошото е, че никой, който не е изпитал тези ужасни болки, не знае за какво става въпрос! Тази тема е е дна от малкото в бг-форумите, в които можем свободно да обменяме опит и информация за лечението на това зло! Стискам палци да се оправяш, и аз минавам през същия ад сега.

toxygen, а ти започна ли инджекциите.
Аз на 28ми съм на невролог и нямам идея какво ще ми бъде изписано, но и при мен нещата не са добре.

Привет! Още не съм, първо пробват "прости" паравертебрални инжекции без да се влиза в гръбнака навътре. Ако нямат ефект, би трябвало да пробваме с епидуралниър инжекции. Ти от какво се опплакваш сега

Постоянни болки в опашната област, при неподходящ стол, страхотни бодежи в тазовата част. Сутрин не мога да се протегна спокойно, все полека и се услушвам като гърмян заек 
За вървежа е сложно,след 300 -400метра и се схваща десния крак изцяло, та се налага да се прегърбвам за да вървя.
Сложно е!

Мда, типични Л5-С1 симптоми...

Здравейте и вие, toxygen. Няма проблем за въпросите. И аз мисля, че е важно да се знае колкото се може повече и непрекъснато ми се обаждат разни хора, чули за моя случай, на които им разказвам в подробности.

Моята дискова херния беше и на двете нива - L4-L5 i L5-S1. Спускаше се и към двата крака, а при по-сериозните кризи съм се парализирала и цялата без пръстите на ръцете и врата, тоест понякога ми хващаше и ръцете и нагоре гръбната. Дълги години спускането беше само към левия крак, но накрая започна и към десния.

За Токуда - не очаквай да ти обърнат кой знае какво внимание. Там готиното е, че е новичко, светло и просторно и не се усещаш много като в болница. Сестрите са внимателни и сравнително отзивчиви, но няма да е нищо извън екзистенц минимума. Аз например влязох на 10 септември и видях доктора чак следобяда на 11-ти. След това ми направи превръзка чак на третия ден. Имам чувството, че ме беше забравил. Трябваше аз да извикам сестра, да се навикам и тогава да ми се смени. Също така не ми е махнал добре конците. Това може би са бели кахъри, обаче, защото според мен като цяло операцията е успешна.

Подробно консултиране за пози и цялостен начин на живот след операцията не е имало. Обясни ми накратко какви видове спорт никога не бива да практикувам - а именно, спортове, съдържащи тичане и скачане (баскетбол, волейбол), усукване (тенис), спортове с вертикални движения (освен вече споменатите, езда, крос тренажор, батути, участия в рали и дълго шофиране по пресечен терен). Обясни ми, че за възстановяване, а и след това са най-добри плуването, колоезденето (но не на пресечен терен, тоест в зала и пистово), йогата и други по-пасивни спортове.

Мога да предположа, че не се е впускал в обяснения при мен, защото съм бивша спортистка, от много години съм с това състояние и доста неща са ми ясни. А и то е видно от начина, по който си носех хернията, как ставах от леглото и т.н. Вероятно на човек, който не е спортувал активно, ще му се обяснява повече.

Този доктор е някакъв много зает. Има по доста операции на ден. Труден е за намиране.

Беше ми назначил първия профилактичен преглед за след 6 дни след изписването, за да ми махне конците. Отивам - заминал в командировка. Чаках още няколко дни. После следващият, последен, беше за след 20 дни. Върнах се специално в София за него - него пак го нямаше. Пак виках, карах се - докараха го от някъде, за да ме прегледа.

От тогава не съм ходила, въпреки че понякога ми се ще.

Виж, най-важните неща зависят само от теб. Моля те, помни, че трябва много да се грижи за себе си след това - спортувай. Ако никога не си спортувала, отдели време и пари, вземи си личен фитнес треньор - ако нямаш, пиши ми, ще ти дам моята инструкторка, аз и до днес съм с нея три пъти седмично - и се храни много леко и правилно. Трябва да промениш радикално начина си на живот. Една седмица оставиш ли се без внимание, все едно сега излизаш от болницата.

Операцията е рутинна, не е нищо страшно. Възстановяването е по-тежко, обаче, но ако наистина държиш на себе си, ще се справиш. Не се залежавай в никой случай. Трябва ти удобно легло и възглавница, внимавай като шофираш - ако има много дупки там, откъдето минаваш, носи си корсета, не стой дълго седнала, избягвай необичайни ъгли на стойката си. Известно време недей да чистиш с прахосмукачка, да оправяш леглото. Не носи нищо тежко. Ама НИЩО. Чак след като си ходила половин година на фитнес и инструктора ти ти е вдигал тежестите постепенно, можеш да си позволиш да вдигнеш нещо тежко от земята.

В същото време, не гледай на себе си като на болна, защото не си. Просто си представяй, че си родила скоро и си с цезарово. Както би се щадила тогава, така трябва да се щадиш и след тази операция.

Сигурна съм, че ако следваш тези правила, ще си много добре. Аз се чувствам отлично, но наистина, ако забавя малко темпото - на мързелива почивка, например, прекарване на половин ден в леглото, тежък менструален цикъл някой месец - разликата е осезаема. Мускулите ти сякаш се затягат като пружина. Това е и най-голямата ти цел - да си върнеш гъвкавостта. Освен фитнес, колело, плуване, пробвай с много йога. Можеш да започнеш да я правиш на около шестия месец. Нищо не помага така.

Пожелавам ти успех. Ако имаш нужда от още нещо, аз съм насреща.

Ъхъм, такова, малко трудно ще
му е да роди с цезарово сечение
на toxygen. Но, не защото няма
желание, а защото технически
не му е много възможно.
Той е мъж!  

Здравей колега 
Ти от къде си?
[/quote]

Колега, от София съм географски Иначе съм от околията на l4-l5 (с две операции там) и прясна,  от около половин година, l5-s1.

Благодаря много за отделеното време и за пространния и изчерпателен отговор! Аз съм мъж, но всички съвети за пазене и раздвижване са валидни и в моя случай Аз пък почти никога не съм се занимавал със спорт (голяма грешка) и според мен хернията си получих от липса на движение и прекалено заседяване. От положениието си съм много притеснен, защото работя седяща работа, а седенето е много мъчително - с болки и пробождания в задника и единия крак, което много пречи на концентрацията ми. Да не говорим за качеството на живот, което е отвратително с тези болки. Млад човек съм и не мога да си представя, че това ще ме съпътства постоянно оттук нататък. Четири месеца вече нямам покой и се чудя дали да не хвана бика за рогата и да се опитам да живея нормално. Твоите думи за движението и гъвкавостта са абсолютно верни, проблемът ми сега е че не мога да правя кой знае какво без да ме боли ужасно. Ако след една операция не ме боли, свято ще ходя да плувам поне два пъти седмично и на фитнес
ще ходя за специални упражнения. Лошото е, че никой не дава гаранция че ще се отървеш от болките или няма да си докараш поредица от операции. Тази неизвестност е единственото, което ме спира, но пък и да се влача така няма да издържа дълго.

Моля те да кажеш кой ти беше оператора от Токуда (може и на лични), както и дали имаш сега проблеми със седенето?

Поздрави и успех във всичко!

Колега, съжалявам да чуя, че си с две операции и прясна херния. Аз съм с херния на l5-s1, със силни болки от 4 месеца в единия крак. В пълна безизходица. Ако не ти е проблем, можеш ли да споделиш как са протекли нещата при теб - с какви оплаквания, къде си се оперирал, какъв режим спазваш и т.н. Това ще е полезна информация за всички заинтересовани от темата.

Поздрави!

Toxygen, дай един e-mail, че пробвах да ти пратя ЛС, но ми казва, че ти е препълнена кутията...

Привет пак. То гаранции за нищо няма. Нали ти казах, ако не се движиш и не се грижиш за себе си после - лошо. Аз също съм със заседнала работа - адвокат съм и то в една от големите кантори и работя по 10-12 часа на ден. Просто ставам в 7.30 и в 8.00 съм във фитнеса три пъти седмично, като в събота вместо един час и трийсет минути, тренирам два часа. Понякога давам да ми направят и масаж. Но това е. Няма спасение, ако няма спорт.

Аз ти казах, че след операцията ти е схванато. То не е тази болка, която те мъчи сега. В никакъв случай. Не е и болка даже. Просто ти е трудно да си подвижен.

Престани да си търсиш оправдания да не се грижиш за себе си, отивай да те оперират и се захващай здраво за спорт и си промени начина на живот тотално. Купи си колело и си вземи куче, за да се разхождаш поне по един час на ден. Ако няма да ги правиш тези неща, не знам какво друго да те посъветвам.

Неврохирургът ми е д-р Кондов: http://www.tokudabolnica.bg/bg/page/315/%D0%95%D0%BA%D0%B8%D0%BF. Нямам проблеми със седенето, но определено гледам да не седя чак толкова много. Непрекъснато внимавай за стойката си. Не бива да се отпускаш и да се прегърбваш.

Сори, че звуча като треньор по вдигане на тежести, но наистина нямаш друга опция. Всичките тези, които са си правили по две, по три операции на едно и също място, все от обездвижване са го докарали.

Поздрави