Техники за вадене на банани от ушите

  • 10 969
  • 209
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 3 034
Основно казвам: "Не си прави оглушки. Няма да забравя какво съм ти поръчала. Хич и не се надявай".

Усмихва се гузно-разконспирирано обичайно Simple Smile


Много те моля сега да си представиш как Ваяна се усмихва гузно-разконспирирано. Joy

# 196
  • Мнения: 5 878
E, Ваяна е доста по-малка; на нейната възраст Анка беше слязла от Лозенец до Попа по чорапогащник, за да ме накаже, че еди-що си е затворено.
Ваяна мога да си я представя как се усмихва самодоволно на подобно изказване Simple Smile

# 197
  • Мнения: 3 034
Така е. В погледа й чета израза "Мислиш ли?, че това ме трогва...." Sunglasses

Но имаме голям напредък. И ако трябва да обобщя, най-успешната техника засега се явява, ако на нейна молба аз й кажа "Виж сега, колко е неприятно човек да се прави, че не чува". Тогава има намек за гузност в погледа й даже.

# 198
  • Мнения: 6 155
Страшно много се изнервям от повтаряне - "облечи се", "измий си ръцете" и т.н.
След второто повтаряне започвам да навиквам. Ефектът е, че се обижда и се сърди.
Играчките - изчаквам да се събере голяма камара и ги подреждам аз. НЕам нерви да го чакам.
Пробвали сме метода с изхвърлянето. Не действа. Само дето сега като чистя с прахосмукачка върви след мен и гледа да не изчезне нещо.
Системата с точките и тя не действа.
Поощренията за награда в края на седмицата дават временен ефект.
Само едно единствено нещо има резултат. След многобройни подканяния, заставам в поза буквата "Ф" и изъссквам: "имаш време да се облечеш докато преброя до 3 (5, 10 според зависи)" и започвам да броя. В някои случаи, направо започвам да броя. За момента само това работи - някаква невидима заплаха е.  Mr. Green

# 199
  • Мнения: 8 890
Моите засега, горе-долу, чуват какво им се казва.
Спомням си, обаче, аз какви оглушки съм си правила, а и брат ми също. Майка нарежда нещо, дава поръчки, а аз само: "да, да, добре". В главата ми обаче нищо не влизаше  Laughing Само, че в един момент и тя се изтарикати. Започна след това да ни кара да повторим какво ни е поръчала. И тогава се разбираше, че абсолютно нищо не сме чули. Тя изрежда пак поръчките. След това ние повтаряме чинно и после няма как трябва да изпълняваш и няма оправдания от рода "забравих". Като се замисля отне и доста време докато разбере, че наистина не чувахме и грам какво ни говори в определени моменти.  Laughing
Какво ли ме чака и моите като пораснат още малко.  Shocked

# 200
  • Мнения: 206
 Laughing Цял плод-зеленчук вирее в ушите на моята госпожица, и става все по-зле. Особено сутрин като бързаме за градина побеснявам. След десетото "Облечи се!", което вече е със сериозни децибели, тя ме поглежда обидено и започва да се облича... ама с едно темпо, "охлюва тъгъдък, тъгъдък, та в храстите". Налага се да викна и да прибягвам до заплахи... много ми е неприятно, но по никакъв начин не получвам реакция при нормален разговор. Дори в градината ми се оплакаха, че си прави оглушки, а доскоро там беше образцова (за разлика от вкъщи). Всичко се прави с нежелание, с досада... "Хайде обувай се, че мама ще закъснее за зъболекар!" Мрачен поглед: "Уффф, и ти с твоя зъболекар."  ooooh! В чудо съм се видяла вече...

# 201
  • Мнения: 3 180
Не знам, но нещо в мен (може би социалистическото ми възпитание  Mr. Green) се бунтува срещу паричните поощрения, особено пък за 4-годишните.

Е, защо? Мен точно в соц.време родителите ми ме възпитаваха по подобен метод, без да са чели никакви книги. Е, бях по-голяма, но.........имаше си ценоразпис, не получавах джобни, просто ей така, исках ли нещо, трябваше да си го изработя. Подаръци само за РД и НГ, иначе се изработват.
Изгладена и изпрана дреха-цена, сготвено ядене-цена.........и т.н.
С оценките беше много хитро, признавам го на баща ми, за мен имаше страхотен ефект(по принцип си бях отличничка, но имах не любими предмети): получена 6-ца, получавах 5лв. за получена 5-ца връщах 5лв, за 4-ка, връщах 10лв........останалите оценки нямаха ценоразпис, предполагаше се, че няма да получавам такива(т.е. 2 и 3). Завърша ли само с 2 петици годината, получавам по 10лв на 6-ца.......
Пак пояснявам, никога не ми даваха джобни без да съм ги изработила, това от 7годишна...........имаше си ефект.........и определено се научих да ценя парите и труда, собствения и на другите хора, но разни хора, разни идеали Wink

# 202
  • Мнения: 503
Е, защо? Мен точно в соц.време родителите ми ме възпитаваха по подобен метод, без да са чели никакви книги. Е, бях по-голяма, но.........имаше си ценоразпис, не получавах джобни, просто ей така, исках ли нещо, трябваше да си го изработя. Подаръци само за РД и НГ, иначе се изработват.
Изгладена и изпрана дреха-цена, сготвено ядене-цена.........и т.н.
С оценките беше много хитро, признавам го на баща ми, за мен имаше страхотен ефект(по принцип си бях отличничка, но имах не любими предмети): получена 6-ца, получавах 5лв. за получена 5-ца връщах 5лв, за 4-ка, връщах 10лв........останалите оценки нямаха ценоразпис, предполагаше се, че няма да получавам такива(т.е. 2 и 3). Завърша ли само с 2 петици годината, получавам по 10лв на 6-ца.......
Пак пояснявам, никога не ми даваха джобни без да съм ги изработила, това от 7годишна...........имаше си ефект.........и определено се научих да ценя парите и труда, собствения и на другите хора, но разни хора, разни идеали Wink
Господи... Ако на всяка шестица ми даваха 5 лева, до края на 7 клас щях да съм събрала за собствена кола сигурно Laughing Но този метод не бих го приложила на детето си. Особено за изпрана дреха и сготвено ядене. Смятам, че това са задължения на родителите. За оценките някак искам да минем по друг параграф, да включва интересите на детето, а не да учи, защото ще получи или по-точно за да не трябва да връща пари. Ценностната му система няма да се основава на парите.
Колкото до бананите, има моменти, в които малкият се прави, че не чува, но са редки, защото знае, че няма тън-мън при нас. Казах му веднъж да си обуе ботушите и той продължи да си играе, все едно не ме е чул. Изчаках 10 секунди да видя дали ще тръгне и като не тръгна, отидох, хванах го за ръка, издърпах го леко от пода и отидохме в коридора при ботушите. Размрънка се, но ги обу. Иначе винаги, когато не иска да слуша, му предлагам да постои наказан до вратата (напоследък наистина звучи като мило предложение) и той преценява кое предпочита. Веднъж предпочете да стои наказан Laughing Еми отиде, постоя, после се върна и каза, че иска да слуша, и свърши каквото трябваше.

# 203
  • София
  • Мнения: 7 668
Давам ви тука линк към бюлетина, който ми пращат по мейла редовно от babycenter -
12 правила за дисциплина, които наистина работят.

Та това с точките било по-ефективно да се практикува наопаки - тоест не да се раздават точки/пчелички/ мъниста, а да се отнемат при неизпълнение на нещо, абе ще си го прочетете.

Смятам да пробвам.

http://www.babycenter.com/0_the-discipline-tool-kit-successful-s … 2:3&pe=fmzj33

# 204
  • Мнения: 61 444


И аз като Буми нямах банани, поне не помня да се ме подканвали. Много послушно дете бях. Защо ми се паднаха две деца с такива големи банани  Mr. Green

Моето е едно , но ми стига за две  Joy Joy Joy ...

# 205
  • Мнения: 1 531
мисля, че е най добре всичко да минава като хумор и свежо, дори напр "я, какво е това бананче в ушето" и тогава и а нея й става смешно и разкарваме облачно-инатата ситуация Heart Eyes
опитвам се, ако се вбеся, да замълча някакви секунди или да се отдръпна,докато се успокоя и измисля нещо,
иначе аз съм склонна много да се ядосам, да я стресна, да викам и ... изобщо не искам да влизам в този затворен кръг
децата са деца Heart Eyes
тук много ми беше смешно с някои от вашите примери: все едно мира hahaha
много ми се иска от всичко най да я науча за определените ситуации, в които е много важно да ме послуша веднага, а не бавно... мисля, че проблемът е в мен, защото прекалено често звуча сякаш е нещо много важно, а то не е ... едно е за зъбите, друго е здравословно-важни неща

# 206
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 464
Това с хумора и игривото настроение е класика. Гарантира сътрудничество от раз. Само да можех да съм бездънен извор на идеи.  Grinning

Аз мразя да потретвам и попетвам, защото се изнервям, а от това никой не печели. Така че обикновено инвестирам повече в това да бъда чута от първия път. Говоря очи в очи. В зависимост от случая обикновено се спогаждаме нещо - да си довършат кулата, да спуснат влакчето още ен пъти и подобни. Питам дали се разбрахме. И после да ми повторят какво сме се разбрали. Може да стоя до тях и да чакам, може и да се върна тъкмо когато приключват, за да им напомня, че е време, може и просто да попитам отстрани "готови ли сте".

Като възможно продължение на горното или пък съвсем самостоятелно любимата ми фраза е "Аз ли да го напарвя или ти сам". Този трик върви все още и при големия ми син, за моя изненада и радост. Подозирам, защото просто копира брат си, който като чуе горното пали на трета на мига.

И като съвсем краен вариант прибягвам до броенето до три. Не със заплашителен тон. Знаят, че ако не станат до три, примерно, просто ще отида аз да ги вдигна...

# 207
  • Мнения: 3 447
Не знам, но нещо в мен (може би социалистическото ми възпитание  Mr. Green) се бунтува срещу паричните поощрения, особено пък за 4-годишните.

Е, защо? Мен точно в соц.време родителите ми ме възпитаваха по подобен метод, без да са чели никакви книги. Е, бях по-голяма, но.........имаше си ценоразпис, не получавах джобни, просто ей така, исках ли нещо, трябваше да си го изработя. Подаръци само за РД и НГ, иначе се изработват.
Изгладена и изпрана дреха-цена, сготвено ядене-цена.........и т.н.
С оценките беше много хитро, признавам го на баща ми, за мен имаше страхотен ефект(по принцип си бях отличничка, но имах не любими предмети): получена 6-ца, получавах 5лв. за получена 5-ца връщах 5лв, за 4-ка, връщах 10лв........останалите оценки нямаха ценоразпис, предполагаше се, че няма да получавам такива(т.е. 2 и 3). Завърша ли само с 2 петици годината, получавам по 10лв на 6-ца.......
Пак пояснявам, никога не ми даваха джобни без да съм ги изработила, това от 7годишна...........имаше си ефект.........и определено се научих да ценя парите и труда, собствения и на другите хора, но разни хора, разни идеали Wink
Хм, не знам  Rolling Eyes Да си уча уроците и да се включвам в домакинската работа ми е било част от задълженията, не труд, който би следвало да се заплаща. Така както даването на джобни е част от родителските задължения. Не мога да приема, че всяко действие трябва да се остойностява в пари. Макар че баща ми ми е давал пари, за да му измия прозорците в офиса, да речем, в една по-късна възраст, когато вече съм била в пубертета. И пак ми е било неудобно и ми се е струвало нередно (не че съм връщала парите, де  Blush).

# 208
  • Мнения: 3 405
Да си уча уроците и да се включвам в домакинската работа ми е било част от задълженията, не труд, който би следвало да се заплаща. Така както даването на джобни е част от родителските задължения.

И аз съм така. Не възнаграждавам финансово постижения, оценки и пр. Те са част от равитието и поощренията са нематериални.


# 209
  • София
  • Мнения: 7 668
 Thinking
Ужас.
Пък аз...
Никакви домакински задължения нямах.
Е горе-долу веднъж-дваж годишно кандисвах да си подредя мега разхвърляната стая, обаче без чекмеджето на бюрото - него често го подреждаше голямата ми братовчедка когато беше у нас на гости, че просто сърцето ѝ не понасяше подобно чудо.
От страна на родителите ми имаше точно два опита да ме накарат да свърша нещо - единият път да отида да купя хляб, другият - да изхвърля кофата за боклук.
И двата случая завъшиха фатално - бях с много накърнено достойнство и плаках горчиво.
Та не потретиха.
В този смисъл сега давам всичко от себе си да не бъде щерка ми като мен.

Друг е въпросът, че явно закономерно недолюбвам домакинската работа...

Общи условия

Активация на акаунт