Отново за гърнето на годинка

susie, въобще не говоря за израза, който си употребила. Според мен е погрешно да се кара детето да седне на гърне, ако то самО не е казало преди това, че му се пишка/ака. Това е.
Въобще не твърдя, че буквално си го дърпала и влачила, ясно ми е, че не си. Просто според мен инициативата за сядане на гърнето не трябва да идва от родителя, особено ако детето е на повече от годинка.
Фактът, че си му казвала кога да ходи до тоалетна, според мен вече може да даде нежелани реакции от страна на детето.
Така изразих ли се достатъчно ясно?

От кога да учиш дете да ходи до тоалетна е "изпадане в крайност"? Всъщност, предполагам, че съвсем скоро точно в такова ще се превърне.

За да проходи детето, се налага да се стимулира двигателното му развитие от ден първи. Хваща предмети, ляга по корем, прави му се пасивна и активна гимастика, развива се мускулатурата, двигателните центрове в мозъка и пространственото мислене се стимулират посредством опипване на предмети с различна форма и т.н. Ако тези неща не се правят, детето ще проходи по-късно, отколкото му е генетично заложено. С проговарянето е по същия начин.
Знам, че тези примери обикновено се дават с идеята, че всичко е до гени и ние каквото и да правим, нищо не можем да променим, но не е точно така.

Едно от нещата, срещу които протестирам в такива теми, е налагането на идеята, че ползване на гърне от дете на под 2г е нещо ненормално и вредно и се сравнява със самостоятелно ходене на 6-месечно.
Не разбирам агресията и злобата на майките, които твърдят, че всяко дете се напикава до 2-2.5 и който е сглупил да махне памперса по-рано, се подлага на постоянно ходене в локви.
Не ми харесва да се описва такава апокалиптична картина, защото тя изобщо не е задължителна, да не кажа, че ако я има, е огромно изключение.

Раzбира се, че е напълно въzможно дете преди две да се научи да бъде беz памперс. Ако поне малко му покажеш  Леко и беz нерви, някои поддават. Но да, до дете си е.. може би.
Така поне се успокоявам аz, чийто син на две вече беше с памперс само zа сън и се научи супер, като че ли така си трябваше. И чиято дъщеря сега е още с памперс.. или поради мое НЕдостатъчно опитване, или не zнам... Но да ви кажа, тия до "до две не може"  Зависи, но не е лошо човек поне да опита, пък после можем да си викаме вече "детето не поzволява". Поне се надявам да е до дете     
И още нещо, тъй като това ми е на дневен  ред в момента, си купих една книга на две немски авторки, детски лекарки - психоложки. Та там пише нещо от сорта, че периода, в който децата обикновено се научават е доста обширен и варира между 18 и 30 месеца.
Така че.... определено не може да е чак тоооокова категорично "до две не може" 

Корекността, ако искаш да водим диалог, а не просто да си джафкаме, изисква да коментираш обективно написаното от другия потребител-не избирателно и напосоки.
А ако не си разбрала за какво говоря-питай да уточня.
Тази ми реплика, която си извадила в цитата, се отнася до екологията-при това пределно ясно.



Не, не е до гени, а до физическо развитие и ГОТОВНОСТ-това за което говоря цяла тема. Не, не се налага от ден 1-ви/2-20-50-и стимулация. И какво, ако проходи не на 1г, ами на 1,3г? или проговори на 2г, ами не на 1г..от де знаеш ЧИИ гени е наследило, та да знаеш сроковете за определените му действия (не забравяй гените на поколенията преди теб, и това на бащата )
цитат от книга: "Не слагайте бебето си на гърне
От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си моми­ченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен стр»ах от училището, трудности в сприятеля-ването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по ня­какъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го под­лагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито на­рочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебе­то си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се спра­вих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изаква-ше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто дете­то й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. За­почнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напи­шква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърне­то, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладя­ло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-куленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавърши-ло две години. Тогава е моментът да се започне привиква­нето, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."

"Контролирането на пикочния мехур е по-трудно от това на червата. Поради което изисква повече време. Причините са няколко. На първо място физическите усещания, които сиг­нализират на детето, че има нужда да се изпишка, не са тол-
кова ясни, колкото чревните движения. Второ, у детето, поне в началото, уринирането е автоматичен рефлекс, задвижван от напрежението в пикочния мехур. Докато при дефекация-та формираните вследствие на чревната дейност изпражне­ния трябва да се изхвърлят с известно усилие. С други думи за детето е по-лесно да направи нещо, отколкото да попречи на нещо да се случи.
Контролирането на пикочния мехур има два аспекта: кон­тролиране по време на бодърстване и контролиране насън. Обикновено първото изпреварва второто. Д-р Гезел е забе­лязал, че усвояването на първия вид контрол се осъществя­ва на три етапа. Най-напред детето осъзнава, че се е напиш-кало. После разбира, че в момента се напишква и го съоб­щава. Още по-късно предварително се сеща, че ще се на-пишка. "


Къде из постовете ми видя "агресия, злоба, налагане на идеи, апокалиптични картини и пейзажи"?
Аз изказвам мнението си с доводи-ако това го намираш за "агресия, злоба, налагане на идеи, апокалиптични картини"-еми проблема не е в моя екран

MTV, единствената, която изпада в крайности на тема екология, беше ти, с иронията, с която може би искаше да кажеш, че щом на човек му пука дали памперсите замърсяват или не, то е абсолютно равнозначно на пране на реката, готвене на огън зад блока. Понеже за мен няма равенство между тези неща, нито база за сравнение между памперсите и ТЕЦ-овете, така че няма да коментирам повече този аспект на темата.

Нито Додсън. Който иска, да му вярва. Аз не му вярвам. За мен е абсурдно да му се вярва. Нямаше нужда да го цитираш, чела съм го много пъти. Но този път ще пропусна да кажа какво мисля.

Относно следващата неяснота, ето какво съм казала:
По повод на това:

и това:

и това:

и това:


И т.н. Не е нужно изказванията да са били точно твои, все пак в тази тема пишат и други.

Извинявам се за отклонението от темата.

MTV,твърдиш, че съм категорична,а виж ми първия пост в темата :
"Едва ли има алгоритъм, децата са различни, а и родителите.
Но това че детето не осъзнава толкова рано за нуждите си, не е вярно. Ние едно време като сме били на пелени, още на по годинка сме си казвали."

Та нека спрем вече. Това не е тема да се изтъкваме кое бебе е по-по-най.
Да си споделяме техниките, които биха помогнали и такива които никога не дават резултат.

далеч не вс едно време са си казвали на годинка, напикавали са се доста деца дъълго-дълго след годинката...а нощем - още по-дълго....

иначе и ти, дори и в първият си пост не си споделила някаква особенна техника или подход към детето.

Аааа, не така -виж хронологията на репликите...че пак избирателно я подкара


Та, моя хумор е (не изпадне в крайности-има доста голяма разлика, щото на фона на по-горното драматично изказване, и аз мога да ги напиша цветущи ) е вследствие на този ти коментар...


Що не му вярваш на човека? И детски психолог, и член на повече от десет научни асоциации, и училище има и 3 деца....какво му е абсурдното?
Аз лично намирам много логика в написаното от него, че и "работят" съветите му!

Специално в моето изказване не виждам агресия, злоба и други смъртни грехове. Що се отнася до описаната "апокалиптична картина" - аз лично познавам не едно такова семейство, така че не говоря наизуст. А също и не бих окачествила това като апокалипсис. Просто всеки сам решава доколко да си усложни живота.

Какво се zаобяснявахте и zаоправдавахте така, бе хора 
Я мир 

Аz пък да повторя - малко се прекалява според мен с това "2" та "2" . И ако някой вzеме да спори, че трябва zадължително при всяко дете да има 2 навършени, ама не 20 месеца, не 22 месеца (примерно) а навършени две, иначе е абсурд, и аz ще му се иzсмея. Пък бил той и психолог  Защото не е така.
Да, на годинка, или пък преди това, си е жива идиотщина и мен ако питате, но след годинка и половина.. тогава е съвсем, ама съвсем друго.
Затова писах горе това, което цитирах от новата ми книга, zащото е въzможно най-точно, ако може да се нарече така, а именно 18-30 месеца или поне.. там някъде, плюс минус някой и друг месец, ама само някой  И наистина, всичко преди, или след теzи месеци... ми идва малко в повечко 

Сова, чак да спори...никой не спори.... по-точно обратната страна спори, че е абсурдно и нередно да чакаш детето ди да дорасне за идеята, щото такова нещо просто нямало - който не си е научил детето на годинка на гърне, не иска да се "напъва", няма подход към детето си и е мързелив....аз поне това разбрах от тази и подобните теми за гърнето.

За това пък до сега съвет за правилен подход адекватен или за това как да научиш спящо дете да се контролира, още не съм срещала.

MTV, и смеещ се емотикон съм сложила, понеже често шегите тук остават недоразбрани, и пак същото се случи.
Пояснявам, че изказването ми е самоирония, намекваща колко често и подробно пиша в такива теми с несекващ ентусиазъм  та чак на самата мен ми става досадно понякога, а на другите - представям си.
А това за замърсяването от памперсите също беше шега, но в малко по-друга посока, чийто смисъл е, че усилията ми са напразни и "лошите ще победят". Това трябва ли да обяснявам, че също е шега и да й правя ли дисекция или стана ясно?

На Додсън не му вярвам, защото смятам, че говори глупости понякога. Психологията не е математика и там няма "правилно", понеже ако имаше, всички щяха да знаят кое е то и да са единодушни. Самият факт, че има много теории, които си противоречат и никой не може да си докаже мнението на другите така, че те да се съгласят с него и да се отметнат от своето, значи, че няма една общовалидна истина.
Додсън е прав за много неща, но също така за някои не е. Той твърди, че е толкова важно детето да се научи на всяка цена да спи в отделна стая, че дори да плаче, да става и да отива постоянно в спалнята при родителите си, те трябва да го заключат в детската и да не отключват, дори детето да заспи на пода пред вратата. Не съм съгласна с тази "блестяща" идея, както и с идеята му, че ако учиш детето на гърне преди 2 годишно и то един ден, след години, започне да се напикава, то е в резултат на ранното учене, а не на нещо от настоящето.
Не му вярвам и защото предпочитам да вярвам на очите си, с които виждам колко много деца са се научили да съобщават за нуждите си и да ползват гърне много преди 2г възраст.
Имам и познати, които не са успели да си научат децата, оплаквали са се колко са инати и как нищо не става, но също така съм виждала и какви методи използват същите родители и съм си направила съответните изводи.

Това е моето мнение. Хубав ден 

Точно през тези 3 етапа премина и моя син,докато се отучи от памперса.
А беше на 1 година и 6 месеца,не вярвам да е изключение.Убедена съм,че има страшно много деца,които узряват за този процес преди 2 годишна възраст.
Въобще смятам,че грешно тълкувате написаното,прекалено много акцентирате точно върху двете години.
За мен това е просто някаква ориентировъчна възраст,плюс/минус няколко месеца.

П.П-А тези нелепи изказвания,че причината за напикаването до голяма възраст е последица от ранното приучване на гърне са направо смешни.
При някои деца може и да има  връзка,но с лека ръка да се твърди,че  сериозно заболяване като напикаването има такова елементарно обянение не съм съгласна.

И с двете ми деца започнах рано да им предлагам да пишкат/акат извън памперса. Големият ми син беше на 4,5 месеца когато опитах да го издържам. Още след първия път когато се изака в легена повече не пожела да ака в памперса. Аз не очаквах такова неещо и в началото се налагаше да стиска по 2-3 часа докато се сетя защо е неспокоен и мрънка. От тогава се е нааквал изключително рядко. Беше на около 10 месеца когато открих че нощем не се напикава и махнах нощния памперс. Най-дълго се напикаваше през деня, бях му свалила памперсите, но си носех резервни дрехи до година и 2-3 месеца, когато вече нямаше нужда.

С малкия нещата протекоха по подобен начин. Той пък има много нежна кожа и докато се наакваше дупето му беше все червено, с рани. Но на 40 дни започна да стиска и да ака само над легена и проблема изчезна. Отново еттогава досега много рядко е имало фалове, главно когато има разстройство. Нощния памперс стана излишен около годинката, а дневния го махнах в началото на лятото, но до преди месец редовно се напикаваше по 1-2 пъти на ден. На мен ми е по-лесно да сменя гащи+панталони вместо памперс, и двете деца ревяха зверски и с съпротивляваха при слагането на памперс а гащите ги приемат, сами си вдигат крачетата да ги обуват. От скоро доста често има дни без нито един фал, но всее още си нося резервни дрехи.

Изключително мързелива майка съм, много държа на личния си комфорт, не бих го правила ако беше трудно Но този начин на тоалетно обучение е изключително лесен, без нерви, отпуснат и приятен Като се изключи това, че прането е малко повече, но със спестените от памперси поне 60 лв. на месец човек може да си наеме и домашна помошница

Очевидно поне за моите деца Додсън е сбъркал

По въпроса на авторката- аз бих слагала гащи и панталони вкъщи, а за навън-както на тееб ти е по-удобно- или памперс или носиш резервни дрехи. Може би в началото все апк е по-добре с памперс, за да си по-спокойна. Иначе с времето ще започнеш да разбираш кога му се пишка на детето, дори да не си казва

Абсолютно съгласна съм с последния пост на Ескарина.
И амлко оффф, ама така ли пише тоzи.... гении, zа "приучането" на дете да спи в собствена стая наистна??? Хммм, колко хубаво, че не съм го чела него 

А пък на yanast само бих каzала едно искрено "браво", в същносто може би то е zа двамата дребосъци  Но браво наистина, добронамерено zавиждам.   

Каквото и да си говорим (нищо, че и аz се окаzах ин дъ клъб  в момента), памперси на големи деца са си... меко каzано неприятна работа, zапарват, миришат.. Не ми харесва и никак, ама никак не ми се струват естествени, да ви кажа  И преди си мислех, че до към около 2години се търпи, но повече... не е zа предпочитане. И сега, въпреки, че дъщеря ми е с памперс  , пак съм на същото мнение. Че даже и още повече го zатвърдих. И маааалко... съжалявам zа тоталната си ненамеса  Правилният подход не беше тоzи (zа мен, сега мога да преценя, сравнявайки), правилно се раzвиха нещата със сина ми. Така трябваше да действам и сега... Обаче приzнавам... малко със срам  ... повлиях се от теориите, че трябва да се чакат прословутите 2 години. Еми... прецаках се, смятам, сравнявайки сега едното и другото. А това zа което в същност ме е яд, е че аz много добре zнаех, че и преди две може, осъzнато и беz да си иzтеzаваш детето  да се получи. Имах си опита zа това и zнаех как. Ама...

Това са мои си раzсъждения, zа конкретно моя случай 

Ей, добре, че не съм прочела тези авторитети преди да махна памперсите на децата....