Отново за гърнето на годинка

Аз направих точно това. Два дни след първия рожден ден махнах дневните памперси и оставих само тези за сън. Сигнализацията граничеше към нула, но за около две седмици разбра кога пишка и кога ака. Започна да се изпишква наведнъж, а не както по-рано пишкане по малко през 5 минути. Слагах я отначало на 40 мин, после на един час.
Тя започна да стиска до следващото пишкане. И до ден днешен (2 г 3м) не разчитам на нея напълно, а я слагам като реша, че отдавна не е пишкала. Тя вече е нахитряла и като и е интересно нещо и не иска да го прекъсва, казва, че не и се пишка...

Ескарина , Додсън не ми е идол, но ако го беше чела, както твърдиш в по-горния си пост, нямаше да напишеш подобна глупост!
Именно той е категорично против боя като възпитателен метод !
Недей подвежда останалите четящи темата с подобни неистини!
Относно ГОТОВНОСТТА за ползване на гърне-ами обяснява я подробно, който иска ще прочете..

Като гледам в тази тема вместо да се обменя опит се завихря нов купон.Ако разрешите да изкажа и аз моето скромно мнение.Според мен е добре детето да се слага дори преди годинката за да свиква с гърнето.Аз моето дете го ''запознах'' с гърнето към 10 месец.Просто за да свиква.Мои приятелки решиха да изчакат до 2 години и сега децата им като видят гърнето започват да се дърпат.Може да не е така при всички,но никой не знае какво точно ще е неговото дете.Ние още сме си с памперс,защото предпочитам процеса да е по-плавен,но тя няма против да си стои на гърнето,даже в последно време забелязвам,че не иска да ака в памперса,а си чака гърнето.Явно е усетила вече разликата.

Додсън има повече от една книга и да, чела съм го, точно както твърдя.
Дали съм написала глупост или не, сама прецени. Въпросната книга съм я чела доста отдавна, но според мен сравнително точно съм преразказала съвета му.

Ето сега ще го цитирам дословно.

Петнайсетмесечната ми дъщеря започна да се буди посреднощ. Изпълзява от леглото си, идва в спалнята и се пъхва в леглото при нас. като я върна в стаята й, започва да реве. Как да постъпя?

Преди всичко, не избирайте лесното решение, както правят много родители. Не я оставяйте да спи в леглото ви. Като порасне, ще ви бъде изключително трудно да я отучите от този навик. Направете така, че да не получава никаква "награда", когато напусне леглото си. Намерете начин да й попречите да отваря вратата на стаята си отвътре. Следващият път, когато ви събуди, върнете я в стаята й, сложете я в леглото като я погалите и твърдо й кажете да заспива. Напуснете стаята, залостете я отвън. Като види, че не може да отвори, тя сигурно ще започне да плаче. Кажете й да отива да си ляга. Трябва да знае, че сте зад вратата и че вие й пречите да излезе. Не й повтаряйте повече от три пъти да върви да си ляга. Не награждавайте плача й, като й обръщате прекалено внимание.
Първата нощ, тя вероятно дълго ще плаче, но накрая ще заспи, пък било то и на пода пред вратата. Не се питайте къде е заспала, важното е ясно да разбере, че няма да може да излезе от стаята. Ще й отнеме известно време, но ще проумее, че е излишно да се опитва. Всичко това ще ви коства часове безсъние, но по-добре да пресечете тази привичка още в началото. И не се бойте, че ще травматизирате детето. Ще му е много неприятно, но в психологическо отношение няма да му навреди.


Извинявам се отново за отклоняването на темата.

Да, известно ми е че има не една книга (имам ги, но не съм прочела всички до край..определено не и тази, в която е посочения от теб цитат).
Да, има такъв въпрос, с отговор..което и за мен е абсурдно, предвид цялата му философия по отношение на възпитанието
-Извинявам се за упрека ми към теб!

За напикаване може и да не са причина, но за друг вид психологически проблеми - да. Защо смяташ, че е елементарно това обяснение? За възприятията на едно съвсем малко дете това си е жив тормоз.

Навремето майка ми започнала да "приучва" брат ми на 6 месечна възраст. Доволна от "резултата", решила, че даже е закъсняла и е трябвало да започне по-отрано обучението. Няколко години по-късно, мен ме почнала от 3 месечна. Искам да отбележа, че тогава баба и, родена в началото на 20-ти век, била твърдо против и настоявала майка ми да не ни държи над легените, цитирам "като ме видеше с бебето над легена, излизаше и тръшкаше вратата". Сигурно е имала основание бабата.

Е,чак пък от 6 или от 3 месеца няма нужда.И моята майка се е опитала да държи сестра ми над легена на 4 месеца,ама като не е станало нищо се е отказала и с мен даже не е опитвала подобно нещо.Ама и да се чака до 2 години и тогава тепърва да се започва-и с това не съм съгласна.Но все пак всичко си е до дете.

Първо,аз също не одобрявам няколкомесечни бебета да висят по гърнета и легени.В темата по-напред като ранно приучване се споменаваше 18 месечната възраст,с което не съм съгласна.
Относно напикаването,чела съм много за него точно тук из форума,и при повечето случаи има и физиологични  отклонение.Не игнорирам психологическите поражения,които едно насилствено приучване може да нанесе върху детската психика.Но не вярвам някой тук да говори за приучване посредством шамари например.

Във форума е пълно с такива теми-за или против гърнето на ранна възраст.
Моят личен опит-дъщеря ни премахна сама памперса,тогава,когато тя реши,тогава,когато се почувства по-голяма и самостоятелна.
За всеки това е по различно време,при нея беше няколко месеца след тръгване на ясла.Явно тогава се е почувствала леко пораснала,защото сама идваше и с радост ми показваше сухия памперс,с думите,че е голяма кака вече.
Гърнето дотогава беше някакъв предмет,които не обичаше,и в моментите,когато й се предлагаше,винаги го отхвърляше.
След това започна сама да си го взема,използва,дори предварително си вземаше мокра кърпичка,за да се избърше.
След няколко месеца започна да използва и адаптора за тоалетната.

  Какви са тези, ужасии, които цитирате.
Всъщност познат ми е и на мен текста, но аз Додсън не го долюбвам и из други негови "попадения".

Бях писала в темата по-напред, че не ми е ясен спора, з от кога едно дете трябва  да седне детето на гърнето, защото мисля, че това е индивидуален процес. Имам предвид, че всяко дете до 2г. възраст подава сигнали, кога вече е готово и му прави впечатление изхождането в памперса или в гащите. Аз не съм максималистка. Никога не съм преследвала някакъв срок в приучването. Със сина ми честна дума до 2 години просто удрях на къмък, опитвала съм по всички нормални , не насилствени и травмиращи методи/ информирам се все пак за подхода, нали иде реч за детето ми/, нооо той се запъна , т.е. отказваше да информира /сигнализира/ преди да свърши работата в гащите до 2 години. Той махна памперса тогава, като само по-голяма нужда ходеше до тогава на гърне. Имаше явно  избирателна пропускливост с изхождането .../шегувам се/
Обаче сега с дещеря ми напоследък забелязвам  съвсем друга насока по тази тема. Какво имам предвид, т.е. тя не иска да седи на гърнето повече от една секунда /никога не съм я насилвала, само е запозната с предмета/, не иска да седи на него не от страх или нещо, просто играта при нея е да става и сяда постоянно. Наблюдавам напоследък, че като се наака или и се допишка /така го тълкувам сигнала/ се хваща за памперса и отиваме към тоалетната по нейно желание. Свикна с мисълта , че там се ходи , защото я водя от време на време не винаги с мен до дотоялетна и тя вижда , че там се ходи. Взима си тогава ентусиазирана гърнето, но започва играта , ставане сядане. Все още несериозно подхождам /имайки предвид неуспешните си опити със сина ми/ , но я виждам , че тя е по-осъзната /условно казано/ от сина ми. Явно си е до  дете и темперамент.
Включих се пак като майка , която пита други майки , не като "страна" на някой от "лагерите". Как бих могла да и задържа вниманието на гърнето?  Защото тя има желание да ходи "уж", да върши нещо в него, но и е проблем седенето на него явно.   Замислям се , след като гърнето не и достатъчно "сериозно" , дали да не и купя от тези по-малките седалки с дръжки , пък може да се почувства по като мама и да свърши нещо.  Давайте идеи, съвети , по темата вече явно ми е на дневен ред , защото  детето има желание , но нещо не може да се съсредоточи. Ясно ми е, че не е много голяма /1,3/, но пък тя сама подава сигнал  и затова се размислих.
 

пробвай, но ако купуваш седалка ще трябва и стъпалце евентуално...
но пък има деца като моето, които тоалетната им се струва висока, дупката страшна и като им и виснат крачетата без упора съвсем ги хваща шубето
но пък и да не сработи сега, все някога сигурно ще влезе в употреба дъската.

Нищо лично към никой, просто моето виждане по въпроса.
Всяко дете е различно, на моето например му прави кеф да се изпишква в гърнето прав и да гледа какво става в гърнето, въпреки това още сме с памперси, като му се допикае взема кукуто и ме вика "мамо, пъка- пъка" в повечето случаи забравя да казва, значи още не е готов да остане без памперс.Щом една майка е сложила детето си на гърне и нямат проблеми, като например детето да се дърпа, да реве когато види гърнето, защо да не се научат да се изхождат там, разбирам, че може да има "психологични травми" след време от това гърне, но ако пишкането там е било тормоз за детето. И относно цитата на Додсън за отделната стая, извинявам се ако имам твърде малко фантазия за да разбера как точно става номера "не си слагайте децата на гърне преди 2 годишна възраст, но ги заключвайте по стаите докато не заспят пред вратата от рев, така ще е по лесно за вас". Боже....., наистина ли има хора, които си гледат децата по книга?

Аз вече изразих мнение относно цитата-няма да се повтарям..
Относно "гледането по книга"-майка ми казва, че си гледам децата по интернет
Истината е, че повечето  книги са дръпнати на лаптопа ми, защото ми е по-лесно; чета и доста от нет-а..отсявам от различните източници инфото
Чела съм и Спок, който не на едно място е критикуван, но в книгите му (които някои издания са цензурирани, а във времето и той самия е правил корекции, откривайки си грешки сам  ), има доста истини също. Ест. бива да се има предвид и възрастт на автора и времената в които е писал

Интересна тема...интересен дебат!
Както обикновено лагерите са два, а изказванията им са повече от крайни.
Синът ми ще направи 2 год. след 2 месеца. От време на време сяда на гърне и толкова. Пробвам го отдавна, но...мисля че не готов.
Не съм идеалната майка. Наречете ме мързелива. Смятам, че времето за махане на памперса идва само. Също смятам, че доста майки пришпорват децата си развитието им. Трябва да са проговорили тогава, да са проходили...точно сега. Аз съм оставила нещата просто да се случват и те стават рано или късно. И ден не съм ходила с превит гръб да пазя сина си да проходи. Лази до 1год и 2мес. после стана и съвсем стабилно си ходеше сам. На моя позната дъщеря и проходи на 10-11 месеца. До 1год и 2 мес. същата ходеше по петите на дъщеря си с превит гръб и я пазеше от падане и удар. И никой не може да ме убеди, че съм пропуснала голямо изживяване. Е да ...като изключим болките в кръста тя бе горда майка на проходило на 10 мес. момиченце.
Същото е с гърнето. ...
Но тук освен родителската гордост от ранното приучване към гърнето има и други подбуди. Най-голямата е цената на памперсите. Моля никой да не се обижда. Повечето майки решават да облекчат семейния бюджет и започват борбата с гърнето. Ако вместо 20 лв. един пакет памперси струваше например 2 лв. нямаше да я има тази тема. Убедена съм. И въобще някой да не излиза с номера за екологичното. Можем да поспорим кое замърсява повече - 5 памперса или пералня-използва електричество/при производството му се замърсява силно околната среда/, пералнята пере с вода, това е разход на вода, плюс това водата от пералнята излиза химически замърсена от перилен препарат + омекотител + може би вениш, белина и пр.
Интересът клати феса. Така че за мен основен виновник за желанието на родителите да се разделят с памперсите е именно тяхната цена.
Разбира се има и родители, които чрез постиженията на своето дете отмиват горчилката от собствените си неуспехи. Аз имам свой живот. Кариера. Нямам нуждата да се похваля: Хей детето  ми махна памперса на 1 година. Смятам за ужасно начина по които една друга моя позната подскачаше през 15 минути в кафенето - мамо пиш, мамо пиш. За мен това в продължение на месеци да следиш като умопобъркан за знаци от детето си дали има пиш е излишно. Предпочитам да пия кафето си спокойно, без да тичам до тоалетната през 10 минути като луда. Пък сина ми ...като стане готов просто сам ще го направи.
Нали ви казах...мързелива съм...

Хмм, skoksi, и аz съм почти като теб, както писах наzад, до никъде не съм с памперсите на дъщеря ми... Интересна представа zа причинете zа  евентуално махане на памперс.. Но. Според мен тотално грешна и невярна, поне от моята камбанария и сега ще обясня какво имам пред вид
Иzобщо не се състеzавам с никой, не ми пука zа другите, zащото тук където живея майките държат децата си с памперси често до 3г, а понякога и след това. Та ако се състеzавах с тях, ехеееее, имам време  . Но вместо това, аz се... ми ужасявам, да си приzная  Не от тях, да правят каквото щат, ужасявам се да не ги настигна 
Аz просто zная от собствения си опит как сина ми се раzдели с тях. След 18 месеца при него съм мила наакано дупе само по иzключение, просто се получи. На две вече спокойно си беше беz памперс където и да е zа преz деня. Беше прекрасно и просто. И лесно, ако щете.

Сега тя е още с памперс. Мога да сравня какво е да миеш голямо дете (съжалявам zа подробностите, но тука никой няма да се погнуси от представата, смятам  ). Отделно е гроzно (естетически - сладкото ми момиченце, с хубваите дрешки, опашки и... иzдутия памперс на дупето  ), мирише (вече, когато беше бебе, си беше бебешко), спарва се, което ми се струва просто отвратително... Иzобщо.. не zная колко "на повечето" причините zа махането на пемперсите са парите, но мен пък... ми иzобщо не ме интересуват парите zа памперси, честно. Не че не сме "опрели до тях", както се каzва.. Ама и с тях няма да zабогатеем, абе с две думи, не са ми дори мъъъъничка причина те. Причините са описаните горе. Памперсите са... неприятна, неестествана работа zа мен.
Просто zнам, че става и иначе. И не трябваше да чакам.. нещо си. Трябваше поне да опитам да й покажа колко е хубвао и лекичко беz памперс и как става номера. Повярвайте, това много често е достатъчно. Памперса след една въzраст нататък е просто.. гаден навик, от който детето не може и не zнае как да се освободи, zащото е било оставено да е с него, то не е раzбрало, че има и друг начин.
А аz си приzнавам, тоzи път просто никак не се постарах.

Колкото до тоzи Додсън.. ми очевадно е психо... (ама дали "лог"?). Мился като Мама Зоя, няма как нЕк´ъв си, написал оня цитат горе (още никой не е каzал, че Ескарина си го е съчинила, което ме на вежда на мисълта, че е истина  ), иzведнъж да седне и да ми "обясни", че научавайки детето си да се отърве от гадните, тежки, мириzливи и спарващи памперси на 1.8г или 1.10г например (в смисъл, преди zаветните ДВЕ, ДВЕ, ДВЕ  ), но съвсем спокойно и беz нерви, ще го превърна едва ли не в бъдещ психопат. Как може да се иzпада в такива неадекватни крайности, бе хора? Не го травмираш, zаспало zаключено и ревейки в тъмното на пода, а го травмираш, поощрявайки го да не седи в собствените си....да...

И ето, вижте сега момичета, какви гении ги иzмислят такива, как еди кое си трябвало да бъде еди как си.. Не каzвам, че не е така при някои, но ЗНАЯ, че не е при всички. Т.е. че дете преди две (не на една или преди една годинка, а на ДВЕ) е неспособно, и вие/ние сляпо вярваме на таzи беzумщина 

Както и да е де, ама се ядосвам.. и на себе си, в случая 

Малко прекалих с писането, май, а..?