Сълзите ми не спират от вторник, когато установиха, че моето бъдещо бебе /в 9г.с. съм/ няма пулс. Оттогава до днес съм минала през 4-ма лекари и вчера ходих да направят ФМ на плода да установят причината, защото не приемах факта и думите "ами понякога така се случва". Лекарят установи, че бебето ми е щяло да е много увреждания и по мерене на незнам какви неща там каза, че е много вероятно ако се беше развила както трябва бременността детенце да е със Синдром на Даун или друго генетично заболяване. Думите на лекаря бяха много обнадеждаващи от рода на "по-добре, че е станало от само себе си, защото по нататък щеше да е ваш избор да го махнете или да го оставите" и "често се случва, след 3-4 месеца ще направите пак опити и този път всичко ще е наред", но на мен като, че ли не ми действат успокояващо. Сега чакам моята лекарка да ми се обади да ми каже кога ще ми направи кюртаж, защото не мога да си стоя така бременна с мъртво бебе в мен, а аз не искам и не мога все още да повярвам, че се налага да направя аборт и незнам дали ще мога да се въстановя психически. Мъжът ми е невероятен, опитва се да ме успокои, въпреки че знам, че и на него не му е лесно се държи заради мен. Всички ме хвалят, че съм много силна и го понасям леко, но не мога да спра реката от сълзи в сърцето си, а и от очите когато никой не ме гледа. Добре, че имам едно прекрасно слънчево момиченце, че заради нея да не се предавам. Спирам да пиша, че не мога вече. 
Надявам се да не повтарям тема, но сега не съм в състояние да търся. Просто търся малко подкрепа и утеха.
Надявам се да не повтарям тема, но сега не съм в състояние да търся. Просто търся малко подкрепа и утеха.
и се надявам да намериш упора и сили,за да продължиш!Вярвай в доброто,опитай се да не се обвиняваш,поплачи си ,ако ти се плаче,но не забравяй,че макар на 3000км ,съпругът ти има нужда от теб-от съпруга и от майка на дъщеричката ви!Прегръщам те силно и не забравяй,че тук винаги ще намериш подкрепа и разбиране! 
