Аз попрочитам ,но нещо пак ми е не много добре и не ми се пише...
Пожелавам на Йоанна да оздравее скоро и на Здравко да намерите добър лекар за проблема.
Астарта,много се радвам за теб-дано стане работата с италианския,ако ли не -имаш си готова

Естествено през нощта положението зазля, а на другия ден като започнах и аз, съвсем се скофти, но дружно преборихме гадината малка и днес даже ядохме грозде - без последствия. 
И Антон точно по това време пътува с колата към къщи. Почнах аз да следя времето - в нета през пет минути докладват какво става... и чета как са разрушени сгради в Уискансин, как училищен автобус е пометен и децата са в болницата и си викам: "Що не си седя, Доно, у България?!? На ти ся - торнадо..." Следя пътя на торнадотото, баш през нашто каунти, точно в тая част, дето е нашто село. Навън стана тъмно като в нощ. Консултирах се аз с комшиите къде трябва да се крием и с няколко бутилки вода, отиваме в банята. По едно време Антон се прибра, и той при нас. Седяхме вътре цели петнайсет минути и решихме, че сме до тука. Ако не ни застигне торнадотото, първо ще си умрем от задушаване и топлинен удар в нашта баня. 




По-компетентно мнение за "окото на торнадото" не бях чувала 

,дано не се случва повече 
За капак аз съм си все зле,вече незнам какво ми е синузита ли,ушите ли,лошо ми е,като на бременна,а не съм...изобщо тежко ми е
Важното е че не ви е скучно, а и всичко е добре щом свършва добре 