- Публикувана: 25 септ. 2010, 14:54 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2011, 15:16 ч.
Вземи приятел- откъде?
АЗ СИ ВЗЕХ КОТЕНЦЕ СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО.БЯХМЕ ОТИШЛИ СЪС СЪПРУГА МИ В ЕДНО СЕЛО ДА СИ КУПИМ ЖИВ ПЕТЕЛ,НО БЯХА ГИ ПРОДАЛИ.В ДВОРА СЕ РАЗХОЖДАХА ОКОЛО 40 КОТЕНЦА.ЕДНИ ТАКИВА МЪРШАВКИ И ПЪЛНИ С БУБИ.И ЗА ДА НЕ СЕ ВРЪЩАМЕ С ПРАЗНИ РЪЦЕ АЗ СИ ХВАНАХ ПЪРВОТО,КОЕТО МИ СЕ ОТЪРКА В КРАКАТА.ВЕЧЕ ГО ИМАМ 2 ГОДИНИ.СПИ МИ В КРАКАТА И ОБИКОЛИ ПОЧТИ ЦЯЛА ЕВРОПА.СЕГА СМЕ В ИСПАНИЯ.ПРЕДИ ТОВА НЕ ХАРЕСВАХ КОТКИТЕ ОСОБЕННО.НО ДЖИДЖО МИ Е СЛАБОСТ.
Koте също може да се осинови. 
В смисъл, че може и хамстер, костенурка, папагал, игуана ...Тях няма как да ги взема от приют. 
Аз приятелите си ги подбирам, щото съм сноб 
Ако ще са на четири крака, трябва да са или британски, или афгански, друго не ща. Срещне ли някой бездомна британска късокосместа котка, обезателно и непременно да ми се обади, ама просто на секундата! Че инак не мога да си я позволя и тъй ще си остана - самотна и обезприятелена 
Ако ще са на четири крака, трябва да са или британски, или афгански, друго не ща. Срещне ли някой бездомна британска късокосместа котка, обезателно и непременно да ми се обади, ама просто на секундата! Че инак не мога да си я позволя и тъй ще си остана - самотна и обезприятелена 
Аз не съм сноб. Когато погледна едно животно, или почувствам, че ще бъде мое, или нищо не почувствам. Във втория случай родословието му изобщо не може да ме впечатли. Последното ми куче, Чарли, е копеле. Майка болонка. Отидох у един колега, една топка ме заръмжа - колкото ръкавица. После дойде близо до мен, и се гледахме. Взех го в ръце, и бавно му дъхнах в носа. На каквото и да мириша, аз съм твоят човек. Подариха ми го. Тръгнах си, и знаех, че Чарли се търкаля след мен. Искам 100% доверие. Няма да се боря за вниманието му. Когато го искам, го получавам с едно едва чуто тс между зъбите.
От приют или директно от улицата.
И аз така. При толкова бездомни душици, които се нуждаят от дом и грижи, не бих си и помислила да си купя животно.
Уфф...какво общо има снобарството.
Вълк,теб не те интересува родословието, защото не си наясно какво ти дава същото,нещо като да не правиш разлика м/у ферма и лицензиран развъдник.
Не знам дали съм сноб,просто Британците са обсебили сърцето ми завинаги.Щастлива съм,че мога да си позволя да съм стопанин на котарак от тази порода,надявам се съвсем скоро и на още един.Мечтала съм за това животно месеци наред,лошото е,че и парите не са достатъчно условие,не можеш просто да отидеш и да го купиш-те избират и никой не си дава животните на първия срещнат.
Не размахвам и родословия пред съседите.
Тези животни имат същите нужди,като тези от приютите,или ги залсужават по-малко може би,че да будят такова възмущение.
Вълк,теб не те интересува родословието, защото не си наясно какво ти дава същото,нещо като да не правиш разлика м/у ферма и лицензиран развъдник.
Не знам дали съм сноб,просто Британците са обсебили сърцето ми завинаги.Щастлива съм,че мога да си позволя да съм стопанин на котарак от тази порода,надявам се съвсем скоро и на още един.Мечтала съм за това животно месеци наред,лошото е,че и парите не са достатъчно условие,не можеш просто да отидеш и да го купиш-те избират и никой не си дава животните на първия срещнат.
Не размахвам и родословия пред съседите.
Тези животни имат същите нужди,като тези от приютите,или ги залсужават по-малко може би,че да будят такова възмущение.
Уфф...какво общо има снобарството.
Вълк,теб не те интересува родословието, защото не си наясно какво ти дава същото,нещо като да не правиш разлика м/у ферма и лицензиран развъдник.
Не знам дали съм сноб,просто Британците са обсебили сърцето ми завинаги.Щастлива съм,че мога да си позволя да съм стопанин на котарак от тази порода,надявам се съвсем скоро и на още един.Мечтала съм за това животно месеци наред,лошото е,че и парите не са достатъчно условие,не можеш просто да отидеш и да го купиш-те избират и никой не си дава животните на първия срещнат.
Не размахвам и родословия пред съседите.
Тези животни имат същите нужди,като тези от приютите,или ги залсужават по-малко може би,че да будят такова възмущение.
Вълк,теб не те интересува родословието, защото не си наясно какво ти дава същото,нещо като да не правиш разлика м/у ферма и лицензиран развъдник.
Не знам дали съм сноб,просто Британците са обсебили сърцето ми завинаги.Щастлива съм,че мога да си позволя да съм стопанин на котарак от тази порода,надявам се съвсем скоро и на още един.Мечтала съм за това животно месеци наред,лошото е,че и парите не са достатъчно условие,не можеш просто да отидеш и да го купиш-те избират и никой не си дава животните на първия срещнат.
Не размахвам и родословия пред съседите.
Тези животни имат същите нужди,като тези от приютите,или ги залсужават по-малко може би,че да будят такова възмущение.
Все още не е умряла в мен надеждата, че един ден това ще е единствената възможност да имаш животно вкъщи- да си го вземеш от развъдник.
На въпроса ти- естествено, че имат същите нужди, но аз не мога да сравня нещата- едното е родено на улицата, ако не го вземе някой, кой знае какъв живот го чака...другото е създадено с цел да бъде продадено и няма да остане на произвола на съдбата. Не знам как да обясня точно какво имам предвид, надявам се да ме разберете
ahasver, нагушкай твоя котьо, пред чиито снимки просто се размазвам
Красавец е той 
Така е и не съвсем,но не смятам,че това е повод за вменяване на вина (примерно).
В развъдник не се създава с единствена цел да бъде продадено,на първо място стои породата,след това нейното здраве,след това са години наред ходене по изложби и високи резултати преди да се стигне изобщо до етапа създаване на поколение с ясната представа какво правиш,защо го правиш и какво ще се случи.Тук не се събират просто една женска и един мъжки,след това са изследвания и т.н. и т.н....накрая може и труда ти да бъде възнаграден с 2-3 реални създания през 1-2 години.В не малко случаи отиват в други развъдници или остават в самия развъдник,не е задължително да бъдат просто продадени,както вече споменах на първо място е породата.Разбира се говорим за развъдници от определен клас,но те не са никак,ама никак малко.
Аз мечтая за същото,без други алтернативи освен приют или развъдник,просто и двата варианта са правилни за да бъдат противопоставяни.Смятам,че и в приют трябва много внимателно да се избират стопани и също да се заплаща.Не знам как стоят нещата тук,но се надявам да е така.
п.п.
...ще го нагушкам и още как.
В развъдник не се създава с единствена цел да бъде продадено,на първо място стои породата,след това нейното здраве,след това са години наред ходене по изложби и високи резултати преди да се стигне изобщо до етапа създаване на поколение с ясната представа какво правиш,защо го правиш и какво ще се случи.Тук не се събират просто една женска и един мъжки,след това са изследвания и т.н. и т.н....накрая може и труда ти да бъде възнаграден с 2-3 реални създания през 1-2 години.В не малко случаи отиват в други развъдници или остават в самия развъдник,не е задължително да бъдат просто продадени,както вече споменах на първо място е породата.Разбира се говорим за развъдници от определен клас,но те не са никак,ама никак малко.
Аз мечтая за същото,без други алтернативи освен приют или развъдник,просто и двата варианта са правилни за да бъдат противопоставяни.Смятам,че и в приют трябва много внимателно да се избират стопани и също да се заплаща.Не знам как стоят нещата тук,но се надявам да е така.
п.п.
...ще го нагушкам и още как. 
Аз също приветствам взимането на животно от развъдник. Нуждите от грижи и любов при всяко животно са еднакви. Въпроса е какво бъдещия собдтвеник иска. Ние примерно се бяхме отиентирали към порода куче и бяхме почнали да проучваме развъдниците в БГ и навън. Една вечер обаче седнахме с мъжа ми и се размислихме защо реални искаме куче и какво куче искаме. Стигнахме до извода, че нито имаме време за изложби, нито ни влече. От породата, която си бяхме харесали отличителното беше, че е едра, черна и гушкава. И така заключихме, че тези качества всъщност имат много бездомни душички и се преориентирахме. И сега пак бих сторила същото. "Малкия" стана част от семейството ни и не си представям и ден без него Ние търсихме приятел и домашен любимец и го намерихме.
Това не пречи да се възхищавам на хората, които харесват и подчитат определена порода. Стараят се да я запазят и развият. Чакат и търсят дълго, докато намерят животинчето за тях.
Ние търсихме приятел и домашен любимец и го намерихме.Това не пречи да се възхищавам на хората, които харесват и подчитат определена порода. Стараят се да я запазят и развият. Чакат и търсят дълго, докато намерят животинчето за тях.
Нас ни намират. Домъкват се или ни се изпречват на пътя.
Котката ни, Кинта Кунта, сама дойде у нас. Малка колкото мишле, но за сметка на това мъркаща и нахална до безобразие. Как да го изпъдиш. Ти го подбутваш, то мърка, ще се задави. А кучето го намерихме на Витоша, беше бебе, на няколко месеца. След доста пуснати обяви, че е намерено породисто куче, обаждахме се тук и там, накрая се опитахме да го пробутаме на едни хора, но те не ни отвориха вратата като им звъняхме с неустоимата оферта в мръсно бяло и се наложи кучето да преспи у нас...и после няма раздяла. Край.
Впрочем породата му е голдън ретривър, прекрасен е, най-вероятно някой го беше загубил, но според баща ми е толкова досаден и тъп, че са му били шута Е, казва го с любов. Та, crazy chick ,нищо чудно зад някой ъгъл аристократично да извива гръбнак някоя британка в очакване. Бъдете бдителна 
Бих взела животинка само ако мога да се грижа за нея подобаващо, иначе - не. От къде - от където и да е. Няма значение, след като се погледнем и се харесаме.
Котката ни, Кинта Кунта, сама дойде у нас. Малка колкото мишле, но за сметка на това мъркаща и нахална до безобразие. Как да го изпъдиш. Ти го подбутваш, то мърка, ще се задави. А кучето го намерихме на Витоша, беше бебе, на няколко месеца. След доста пуснати обяви, че е намерено породисто куче, обаждахме се тук и там, накрая се опитахме да го пробутаме на едни хора, но те не ни отвориха вратата като им звъняхме с неустоимата оферта в мръсно бяло
и се наложи кучето да преспи у нас...и после няма раздяла. Край. Впрочем породата му е голдън ретривър, прекрасен е, най-вероятно някой го беше загубил, но според баща ми е толкова досаден и тъп, че са му били шута
Е, казва го с любов. Та, crazy chick ,нищо чудно зад някой ъгъл аристократично да извива гръбнак някоя британка в очакване. Бъдете бдителна Бих взела животинка само ако мога да се грижа за нея подобаващо, иначе - не. От къде - от където и да е. Няма значение, след като се погледнем и се харесаме.
Аз не бих имала домашно животно по много причини,така съм преценила за моя дом-да е без животни от какъвто и да е вид. За мой късмет и децата не ме врънкат да им взимаме някакъв любимец. Ако обаче имаха огромно желание,и в къщи ставаха разправии на тази тема все пак щях да отстъпя и да им купя от зоомагазин рибки или хамстер,или някакво малко животинче в клетка.За куче и дума не може да става въпрос,а още по-малко улично.
Не вменявам вина. Не желая на първо място да е породата. Търся приятел.
То е все едно да кажа - бъдещата ми съпруга ще е руса, със сини очи, 90/60/90 и да тръгна да си я диря по снимка.
Аз приятелите си ги подбирам, щото съм сноб
То е все едно да кажа - бъдещата ми съпруга ще е руса, със сини очи, 90/60/90 и да тръгна да си я диря по снимка
И какво сега, искаш да ми кажеш, че ако нейде има развъдник за гореописаната порода, при това с гарантирани благородна кръв и благ нрав, ти няма да изтичаш и да се снабдиш веднага, ми ще се занимаваш с безпътни, неруси и блудни души???